post

Цар Теодор Светослав Тертер 1300 – 1322г.

Теодор Светослав Тертер (още Тодор Светослав) е български владетел (1300 – 1322) от епохата на Търновското царство. Той управлява държавата в период, в който силата и влиянието на Златната орда отслабва, а Византия се завръща като главен фактор във външната политика на България. Неговото властване има укрепващ за държавността характер.

Годините след Смилец

След смъртта на бездарния Смилец, властта в Търнов преминала в ръцете на неговата съпруга Смилцена, чието истинско име е непознато на историците. Тя управлявала от името на непълнолетния си син и престолонаследник цяла година, когато Теодор Светослав, син на стария цар Георги I Тертер, се завърнал в българските земи.

До това време той се подвизавал при татарите, за да не стане жертва на властовите амбиции на Смилец. През есента на 1299-та хан Ногай паднал убит в сражение против новия господар на Златната орда хан Токтай. Тези събития принудили ханския син Чака да замине за България, където смятал да предяви претенциите си за престола. С него отпътувал и българският престолонаследник.

Татаринът смятал, че короната се падала нему като зет на Георги Тертер. Теодор Светослав бил на друго мнение и с помощта на българските войници, той пленил и екзекутирал Чака. През година 1300 след Христа, новият владетел се възкачил на престола.

Убийството на ханския син било счетено като услуга към хан Токтай. Повелителят на Златната орда подходил благосклонно към българския самодържец и му осигурил независимост от татарския хаганат. Освен това, във владение на Търнов попаднали земите от Мала Скития чак до Бесарабия и град Маврокастро.

Първи стъпки от управлението на Теодор Светослав

В началото на управлението на Теодор Светослав цялостна българска държава не съществувала. Тя била раздробена на няколко части – Търновското царство, Видинското, Добруджанското и Крънското деспотства. Всяко от тях се управлявало от собствен владетел, който действал самостоятелно без да се съобразява с царската власт.

Вътрешнополитическото напрежение и дворцовите интриги също създавали опасности за новия владетел. Затова с тях той се захванал изпървом. Като главен виновник за подпомагане на татарите и противник на новия цар бил определен търновският патриарх Йоаким III. Отредено му било наказание да бъде хвърлен от скалите до Търнов. Съдбата му споделили и мнозина от опозиционната фракция.

 Първи сблъсък с Византия

Теодор Светослав

Андроник II Палеолог

Новият български владетел направил лошо впечатление на византийския император Андроник II Палеолог. С обичайния за византийската политика дестабилизиращ подход, ромеецът бързо осигурил претендент за трона в Търновград. Това бил Михаил, синът на Константин Асен и злощастно известната царица Мария.

Претендентът за българската корона не получил почти никакви военни части от Константинопол. Още по-слаба била подкрепата на българското болярство. След пристигането си пред стените на престолния град, Михаил се оказал напълно изоставен. Той бродил из българските земи известно време, като водил напълно безличен живот и не след дълго изчезнал от аналите на историята.

Император Андроник не се отказал от опитите си да дестабилизира Търновското царство. Той изпратил смилецовия брат Радослав на чело на роймеска войска да нападне българските земи. Първо на пътя му се оказало Крънското деспотство, което се оглавявало от брата на Георги Тертер – Елтимир. Той се ударил с ромейските нашественици, разгромил ги, а техния водач пленил. Подир това фиаско Радослав бил ослепен.

Елтимир изпратил попленените ромеи в Търнов на братовия си син. Теодор Светослав ги използвал като разменна монета, за да освободи от византийски плен собствения си баща Георги Тертер. Старият цар се завърнал в българско и получил управлението на един български град – вероятно Червен. Там изминали и последните години от живота му.

Византийски неволи

Докато василевсът кроял заговори срещу българския самодържец, земите подвластни на Константинопол се тресяли от беди. В Мала Азия османските турци започвали да се превръщат в сериозна заплаха срещу Империята. Рехавата византийска съпротива бързо бивала преодолявана от връхлитащите орди на Ориента. В тези трудни времена Андроник II Палеолог срещнал неочакван съюзник.

По времето на Карл Анжуйски, в Сицилия срещу него и на страната на арагонския крал се биели каталунски наемници наречени каталани. След конфликта те останали без работа, което станало причина през 1303-та, техният водач Роже Дьо Флор да предложи услугите си на василевса на Източната Римска империя. Андроник ги приел с отворени обятия, като им обещал големи заплати и почести ако разгромят османците. Дьо Флор получил и ръката на племенницата на Иван Асен III – противникът на цар Ивайло.

Теодор Светослав

Роже Дьо Флор

Каталаните наброявали по-малко от 7000 души, но при появата им в Мала Азия везните се наклонили в полза на Византия. Наемниците се биели с такава свирепост, че османлиите губели битка след битка без изгледи за успех. Но когато императорът трябвало да заплати за свършената работа, той вместо със златни и сребърни монети си послужил с евтини имитации. За капак на всичко византийците коварно погубили Роже Дьо Флор през 1305-та.

Това предателство накарало каталаните да се обърнат срещу ромеите. Те окупирали Галиполския полуостров и започнали опустошителни набези в Тракия без да подбират кого нападат. Българските и гръцките поселища се превърнали в пепелища и руини. Освен това Византия отново се изправила пред проблема с османските турци. В този момент и Търновското царство започнало да изглежда като проблематичен фактор за Империята.

Българската офанзива

Страховете на ромеите били напълно оправдани що се касаело до българите. Още през 1303 година Теодор Светослав минал на юг от Стара планина с войските си. Южните старопланински твърдини бързо се предавали на българския самодържец. Василевсът се опитал да настрои Елтимир срещу собствения му племенник посредством дипломация и скъпи дарове. Но скоро станало ясно, че крънския деспот е взел страната на българския цар.

Всички крайморски земи до Странджа паднали в българско владение. Обединените български войски завладяли Месемврия, Анхиало, Созопол, Росокастро, Агатопол и др. Ситуацията излязла от контрол и Андроник II изпратил всички налични войски оглавявани от съимператора и престолонаследник принц Михаил IX. За негов военен съветник бил назначен старият и опитен стратег Михаил Глава.

Двете армии се срещнали в решителна битка при река Скафида, на юг от Мандренското езеро до Бургас. Ромеите били предвождани от Войсил, български ренегат и брат на Смилец и Радослав. В ключовия момент битката се обърнала в полза на българите и тагмите на Империята били разгромени. Обикновените войници получили свободата си, а ромейските командири останали заложници на победителя. Теодор Светослав не се възползвал повече от тази си решителна победа.

През 1304 година византийците провели поредица от наказателни нападения из Тракия и около Сливен. Българските дружини побързали да отвърнат на удара и скоро след това се насочили към Адрианопол. Когато нещата се нареждали толкова добре за българския цар, възникнал конфликт между него и чичо му Елтимир. Теодор Светослав не можел да се възползва от сблъсъка на ромеите с каталаните, заради точно тези проблематични семейни взаимоотношения. За наказание, той си присвоил Крънското деспотство със сила.

През 1307 година  Византийската империя и Търновското царство съумели да изгладят различията си и бил подписан мирен договор, който признавал южните крайморски завоевания на Теодор Светослав. През предстояща зима, Константинопол бил спасен от глад само благодарение на българските зърнени доставки.

Епоха на мир и просперитет

Теодор Светослав Тертер

сребърна монета от епохата на Теодор Светослав

Южните кампании на търновския владетел били последвани от благодатен мир, невиждан по тези земи отдавна. Следващите години от царуването на Теодор Светослав преминали в мирни взаимоотношения като с Византия, така и със съседна Сърбия. През 1310-та, сръбският крал Стефан Милутин дори навестил своя български колега в сами Царевец.

Съдбата на Добруджанското деспотсво не е много ясна през тези години, но твърде вероятно е то да е преминало под скиптъра на Търнов още при убийството на Чака и по волята на хан Токтай. Видинското деспотство останало относително самостоятелно, но в добри взаимоотношения с централната власт.

Взаимоотношенията с татарите преминали на съвсем различно равнище. От разбойници грабители, те се превърнали в ауксиларни части, които често придружавали българските дружини в техните походи. Политическите и търговските отношения с градовете – държави Венеция и Генуа също се издигнали на необходимото за държавата ниво. Българският цар се радвал на търговски просперитет, който му позволявал да сече собствени монети.

Според историческите извори, през 1314 година възникнали отделни изолирани конфликти между българите и генуезците в няколко черноморски търговски пристанища, в това число и в Маврокастро. Търговците от Генуа се славели със своята безпардонност, но българските им колеги не искали да им отстъпват и използвали дори насилие. Заради тези събития генуезците поискали обяснение от Търнов и като не го получили прекратили търговските си взаимоотношения с България. След време конфликтът се уталожил.

В 1320-та търновският владетел се оженил за Теодора Палеологина – внучката на василевса. През 1322 година Теодор Светослав се споминал и тронът бил наследен от сина му Георги II Тертер. Светославовото управление донесло повече от 15 години мир на страната, но това не било достатъчно за нейното пълно укрепване.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *