post

Създаване на Дунавска България и нейното укрепване

През 5-ти и 6-ти век сл.н.е., Рим, колосът на античния свят, вече бил залязъл, но остатък от него оставала Източната Римска империя. Тя се разпростирала над Балканския полуостров, Мала Азия, Сирия и Близкия изток, а също и в Северна Африка. Постепенно обаче, Империята начевала да губи територии, а вътрешният ѝ облик започнал да се изменя осезаемо.

През тази епоха основните врагове на Източната Римска империя били персите. Ала на хоризонта се задавали още по-страшни противници в лицето на арабите и тяхната нова религия ислямът, която ги обединявала и мотивирала за завоевания.

В културно и цивилизационно отношение Империята също претърпявала промени. Повлияна от новото време и източните народи, които изграждали по-голямата част от нея, тя се превръщала (както по-късно ще я нарекат историците) във Византийска империя (Византия). Това име произлиза от старото наименование на град Константинопол – Византион (BYZANTIVM).

създаване на Дунавска България

Император Юстиниан I със свитата си, близо век преди създаване на Дунавска България

Латинският език бил изместен от гръцкия, макар че гърците представлявали не повече от 10% от имперското население. Въпреки всички промени, поданниците на Византия се наричали все още ромеи – наименование, което било остатък от романизираното им минало.

Балканите през VII-ми век след н.е.

През шести и седми век Византйската империя била твърде ангажирана с враговете си на изток и Балканите се намерили изоставени на своята собствена съдба. Много преди това тези земи били опустошавани от хуни и готи, а в тези години същото правели аварите и славяните. Мизия се била превърнала в пепелище. Земите от Дунав до Константинопол очаквали новите си господари.

От тази възможност се възползвало множеството от славянски племена. Те, подобно на другите нашественици, изпървом опустошили и ограбили всички поселения по пътя си, но впоследствие решили да се заселят трайно. Практически целият Балкански полуостров паднал във владението на различните славянски племена прииждащи от Дакия.

Пришълците били посрещнати от немногобройното местно население. Според исторически източници от епохата, въпреки всички пожарища, кланета и асимилация, през шести век все още съществували траки и илири. Тяхната съдба ги принудила да се приспособят към обстоятелствата и да заживеят с новите заселници.

Промените на Балканите притиснали управниците на Византия да намерят време и сили, за да се заемат с проблемите на западните си владения. Империята започнала да налага със сила волята си над новодошлите славяни. Ромеите постепенно възвърнали властта и влиянието си над повечето от земите на Балканския полуостров. Дори крепостта Сердика била възстановена и тя се превърнала в опора на византийската власт на полуострова.

В края на седми век, пред ромейските власти оставало само едно предизвикателство. Славяните трябвало да се асимилират и романизират. За съжаление на византийците, точно тогава, недалеч от делтата на Дунава, се появили българите водени от хан Аспарух (кан Исперих).

Аспарух, Исперих, Дунавска България

хан Аспарух (или още: кана сюбиги Исперих) – основател на Дунавска България (сцената е от едноименния български филм, актьор: Стойко Пеев)

Пристигането на аспаруховите българи и основаването на Дунавска България

Стара Велика България била паднала под ударите на хазарите и наследниците на хан Кубрат търсели нови земи за своите племена. Третият от синовете на стария владетел бил Исперих. Той повел „своите“ българи на запад, дирейки място за новата си държава.

Смята се, че първоначално българите са се били разположили на стан в днешна Бесарабия в укрепена местност, наречена от историците днес Онгъл. Много скоро обаче те започнали набези над Мала Скития и си навлекли гнева на император Константин IV Погонат (Брадати).

На изток през 678-ма, Византия съумяла да отблъсне в обречен сблъсък арабите и да ги изтощи военно, но и тя самата се оказала изтощена. Затова василевсът изчакал до 680-та година, преди да предприеме действия срещу нашествието на българите. Тогава под знамената на империята били свикани около 50 000 ромеи и ги оглавил лично самият император. При новината за похода, Исперих се оттеглил в Онгъла и се подготвил за отбрана.

Дунавска България

византийците побеждават сарацините с гръцки огън през 678г. и свалят обсадата над Константинопол

Битката при Онгъла

Скоро ромейските тагми се озовали пред българските позиции. Императорът, когато видял защитни валове на българите, решил да изчака някой и друг ден. Четири дни двете войски стояли една срещу друга. Докато чакал Константин Брадати, обезпокоен от факта, че в Константинопол е свикан църковен събор, започнал да губи търпение. Аферата му с българите щяла да отнеме доста време и заради това той решил да изостави войската под командването на своите стратези и да се завърне, за да оглави събора. Колко значим бил съборът не е напълно ясно. Но много дуги ромеи също напуснали войската, за да присъстват на това религиозно мероприятие.

Заминаването на василевса сринало морала на византийска армия. Войниците започнали безредно и самоволно да напускат лагера и да се отправят към флота си. Точно в тази суматоха българите налетяли върху им с цялата си сила. С много загуби и отчаян бой византийците се добрали до корабите си. Всяка съпротива се оказала безсмислена.

Посредством тази си победа, хан Аспарух станал господар на Мала Скития, на Мизия и дори на някои земи на юг от Хемус (Стара планина). През есента на 681 година бил подписан мирен договор, с който Византия се надявала да си откупи време, за да се подготви и да отблъсне българите.

Империята дори се съгласила да изплаща данък на българския владетел. Никой не подозирал в тези смутни времена, че всъщност тази годишна дан скрепена с договора от 681 година, щяла да постави началото на бъдещата българска държава (Дунавска България или само България).

Разполагане на стан и основаване на старопрестолна Плиска

Исперих обаче не чакал със скръстени ръце Византия да си прибере обратно своето. Ханът и неговите българи влезли в един добър сговор и сътрудничество със славянското население по тези земи. Те търгували помежду си и заедно организирали съвместни набези над ромейските територии.

Въпреки етническите и религиозните различия, племената намирали общ език и най-вече ги обединявал общият враг. Смята се дори, че Исперих бил сключил някакъв договор със седемте славянски племена на юг от Дунава. Българската конница щяла да пази Мизийската равнина, а старопланинските проходи се падали на славяните.

Главният български стан бил разположен в укрепен лагер недалеч от днешния град Шумен. Това укрепление по-късно щяло да се превърне в старопрестолния град Плиска – белокаменна твърдина, чиито останки съществуват и днес. Размерите на Плиска за епохата си били огромни. Градът се разпростирал на площ малко под 25 квадратни километра.

Интересното е, че по същото време българите на Кубер достигнали Македония и там се слели с македонските славяни. Тази спойка след време щяла да стане причина тези земи да се превърнат в цел на много български владетели.

Последните години на хан Аспарух

Исперих се опитал да укрепи младата Дунавска България, заздравявайки връзката със славянското поселение, което обаче не убегнало от „погледа“ на Константинопол. През 688 година василесът Юстиниан II провел успешен поход срещу българите и славяните, но на връщане попаднал на български засади. Императорът едва успял да се измъкне жив.

Исперих водел и други сражения. На североизток с хазарите воювал от времето на преселението. Смята се, че може да е паднал посечен в една от тези битки. Управлението му продължило до 701 година, а след него се възкачил хан Тервел.

За малко повече от десетилетие, първият владетел на Дунавска България успял да създаде и укрепи една нова държава в Европейския Югоизток, на която щяло да се падне тежката задача да просъществува в сянката на Византия и пряко волята на василевсите.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!