post

Суецката криза и ролята на Гамал Насър

плакат на междузвездни войни

Суецката криза e исторически конфликт в средата на на XX-ти век, който възниква във връзка със съдбата на Суецкия канал през 50-те години. На международната политическа сцена се изправят едни срещу други, от една страна Великите сили на епохата, а от другата арабските държави водени от зараждащия се национализъм. В конфликта на предна позиция излиза Египет. както водещата роля и ярката политическа личност на Гамал Абдел Насър.

Предпоставки за Суецката криза

Близкият изток е регион, към който Великите сили проявяват засилен интерес от дълго време. Те са привикнали да решават съдбата на народите в тази част на света еднолично, без да вземат предвид техните желания. Това обаче се променя след Втората световна война. Държавите в Близкия изток започват да се стремят към независимост и самостоятелност, като в тях се засилват националистическите настроения.

След арабо-израелският конфликт от 1948 г., Великобритания, САЩ и Франция приемат Тристранна декларация, в която се ангажират с поддържането на стабилност и сигурност в региона. Те разбира се са водени от желанието да разширят своето влияние в региона и да установят контрол.

Промяната в Египет

Гамал Абдел Насър, Суецката криза

президентът на Египет – Гамал Насър

През лятото на 1952 г. обаче, се случва събитие, което набива сериозен клин в стратегията на западните държави. В Египет избухва националистическа революция и крал Фарук е детрониран. Установена е републиканска форма на управление и новите управници се обявяват против колониализма.

Първи президент на страната става Мохамед Нагиб. Но още по времето на тези събития, водеща роля изиграва полковник Гамал Абдел Насър. През 1954-та той получава мандат за управление, след като е избран за президент на страната.

В международно отношение, управляващите в Египет дават ясно да се разбере на Великобритания, че не одобряват присъствието на имперски въоръжени сили в зоната на Суецкия канал, който се явява най-прекия път между Средиземно море и Индийски океан.

На 19 октомври 1954 г., британците са принудени да подпишат двустранно споразумение, което предвижда оттеглянето на техните военни подразделения и закриване на военната им база в срок от 20 месеца. Ключово значение за по-нататъшните събития има и чл. 8 от споразумението, с което Суецкия канал е признат за „интегрална част от Египет„.

Като действащ президент Гамал Насър следва убеждението, че проблемите в региона се дължат на намесата на западните сили. Затова той се насочва към сътрудничество с Източния блок. В тази насока провежда успешни преговори и закупува оръжие от социалистическа Чехословакия.

Реакцията

САЩ моментално реагират на тези действия и през 1955 г. инициират създаването на СЕНТО (или Багдатски пакт), който включва Великобритания, Турция, Пакистан, Иран и Ирак. Египет приема случващото се като ясна заплаха за своята сигурност. Тъй като Студената война е в разгара си, египетските дипломати се обръщат към американския главен противник и започват явни преговори със СССР за доставки на оръжие.

Западните държави решават да окажат натиск над египетските власти, като се намесят негативно в преговорите на страната с Международната банка за възстановяване и развитие. Управляващите в Кайро по това време се опитват да осигурят финансиране за строителството на Асуанския язовир, проект от особено значение за държавата. Великобритания и САЩ са сигурни, че египтяните ще отстъпят в политическите си позиции, ако пред проекта се появят сериозни финансови затруднения.

Усложняване на ситуацията

Суецката криза

британските самолетоносачи КНВ Орел, КНВ Опора и КНВ Албион плават към Египет в Средиземно море за участието си в инвазията срещу Египет

Абдел Насър обаче се решава на смели и крайни действия, което окончателно поставя основите на Суецката криза. На 26 юли 1956 г. той обявява национализацията на Суецкия канал и веднага установява контрол над него.

Никой от Близкия  изток до този момент не си е позволявал подобна дързост срещу западните сили. Това действие пряко засяга жизнени икономически интереси на Великобритания и Франция, които ползват канала за търговски и военни цели.

Английският министър-председател Антъни Идън инициира преговори с Франция и САЩ, на които трябва да се вземе решение. То би следвало да определи как и с какви средства да бъде възстановено статуквото.

В резултат на разговорите трите държави налагат сериозни икономически санкции срещу Египет. Английският генерален щаб от своя страна, работи паралелно по план за военна операция съвместно с Израел. До средата на август е осъществено мащабно прехвърляне на британски войски към Средиземноморието.

Дипломатически совалки

На 16 август същата година започва работа Лондонската конференция. Египет и Гърция, която активно подкрепя египтяните, я бойкотират. Крайните констатации и „дрънкането на оръжие“ от страна на Великобритания и Франция не се възприемат дори от най-близките им съюзници. Все пак обаче, с подкрепата на по-голямата част от страните е приет документ призоваващ за „интернационализацията на Суецкия канал„. Това не само не решава проблема, а ескалира Суецката криза.

Египет е заплашен със санкции, ако не приеме формулата наложена му от „големите“. Идън назначава комитет начело с австралийският премиер Робърт Мензис, който да представлява в Кайро 18-те държави, подписали се под решението. Насър обаче категорично отхвърля трактовките и исканията към него, като ги обявява за несъстоятелни. Не го притесняват и заплахите за война от Великобритания и Франция.

На срещата на НАТО в Париж през септември 1956 г. британците и французите информират съюзниците за военната си подготовка. Подкрепа за плановете си обаче срещат само от Белгия. Междувременно Египет разчита на все по-нарастваща международна солидарност. Редица страни изпращат помощ към Кайро.

Втората конференция в Лондон в средата на месеца също не дава подкрепа за военно решение. Проваля се дори и американската идея за учредяване на Асоциация на страните, ползващи Суецкия канал. Въпреки това обаче, Англия и Франция продължават да се готвят за война. Израел също е включен в техните планове и се дава началото на тристранни преговори.

През октомври англо-френската кауза претърпява поредното си поражение. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, която призовава към преговори с Египет, които да засвидетелстват уважение към държавния му суверенитет. Военните приготовления обаче продължават.

От 22 до 24 октомври представителите на Великобритания, Франция и Израел провеждат конференция, на която изработват плана „Мускетар“ за военна агресия срещу Египет. Суецката криза навлиза в решителния си етап.

Войната

Суецката криза

Водещата новина за израелското нападение над Египет по време на Суецката криза. В долния ляв ъгъл може да бъде видяно известие за първите руски войници напускащи Унгария, след потушаването на Унгарското въстание от 1956 година

На 29 октомври, в 10 часа и под фалшив предлог, израелски въоръжени части нахлуват в Египет. Военни действия започват да се водят до проходите Гиди и Митла, намиращи се на близо 5 км разстояние от Суецкия канал.

Според предварителния план, Великобритания и Франция връчват ултиматум на двете страни за прекратяване на военните действия. Те изискват от противниците да изтеглят военните си подразделения на разстояние 16 км от Суецкия канал. Ултиматумът е категорично отхвърлен от египтяните.

На 31 октомври, английският премиер А. Идън съобщава в парламента, че Египет вече е в състояние на война с Великобритания и Франция. Англо-френските въоръжени сили моментално започват масирани бомбардировки над египетската територия.  Идън безцеремонно призовава ООН да принуди Насър да прекрати военните действия.

При тези обстоятелства, израелската армия постига ключови победи и успява да установи контрол над ивицата Газа, полуостров Синай, голяма част от крайбрежието на Червено море и др. територии. Великобритания и Франция правят неуспешни опити да овладеят зоната около Суецкия канал. Там те се натъкват на свирепата съпротива на партизански части и са отблъснати.

Добре обмислен блъф

На 2 ноември Общото събрание на ООН приема резолюция, която осъжда агресията над Египет и призовава към незабавно спиране на огъня. След като те отказват да изпълнят препоръките, на 5 ноември съветският външен министър Шепилов вика на аудиенция посланиците на Израел, Великобритания и Франция. Той им връчва протестни ноти от името на СССР, в които се съдържа косвена заплаха за употреба на ядрено оръжие срещу тях. Години по късно Шепилов признава че това е бил „добре обмислен блъф„.

Суецка криза, Гамал Абдел Насър

триумфът на Гамал Насър и краят на противоречивата Суецка криза

Ден по-късно западните сили претърпяват още едно поражение при опита си отново да се настанят в зоната на Суецкия канал. На 7 ноември Великобритания и Франция оповестяват съвместното си решение за прекратяване военните действия. В същия ден ООН приема нова резолюция, в която се призовава Израел безусловно да изтегли войските си от египетските територии. От Тел Авив обаче се бавят с изпълнението и армията им е изтеглена едва през март следващата година.

Краят на Суецката криза

Великобритания и Франция са принудени за тяхно съжаление, по позорен начин да прекратят офанзивата си и да се оттеглят. Тази външнополитическа авантюра им коства впоследствие редица вътрешни неуредици и икономически проблеми.

Основните фактори довели до нерадостния край на Суецката криза за британците и французите са голямата съпротива на общественото мнение по света, както и липсата на сериозна подкрепа сред съюзниците им в НАТО и на първо място от страна на САЩ.

По време на този сблъсък за контрол над Суецкия канал, става ясно, че някогашните империи са загубили своето влияние в глобален план. Пред тях застава неизбежната алтернатива да съобразяват действията си с новите реалности на международното положение.

Любопитен факт: по време на Суецката криза и израелското нашествие в Египет, участие в инвазията вземат много от настоящите и бъдещите политически лидери на Израел, в това число Давид Бен Гурион, Моше Даян и Ариел Шарон.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *