post

Стъбло – растителни органи

Растително стъбло (стебло) – вегетативен орган, който служи за пренасяне на хранителни вещества от корена до листата и обратно. Освен това то придава устойчивост на растенията, а в някои случаи служи за вегетативно размножаване или за натрупване на запасни хранителни вещества.

Друга роля на растителното стъбло е да ориентира листата по посока на светлината с цел по-ефективна фотосинтеза. Съществуват и стъбла, които могат да участват в самите фотосинтетични процеси.

Морфология на растително стъбло

Клонките са млади неразклонени стъбла, по които се развиват пъпки, листа и цветове. Морфологично те се разделят на два участъка – възли и междувъзлия. Във възлите са прикрепени листата, а междувъзлията могат да бъдат дълги или къси – оттам и клонките биват съответно удължени и скъсени.

Пъпки

стъбло

Стъбло от коприва и умалени изображения на пъпки от различни клонки

Пъпките представляват силно скъсени клонки в относителен покой. Всяка пъпка има вегетационен връх, зачатъци на странични разклонения и листа, обхванати от покривни люспи, които представляват видоизменени листа. В зависимост от месторазположението си, пъпките биват връхни и странични.

Връхните пъпки се формират на върха на клонките, а страничните се разполагат в пазвите на листата. От страничните пъпки се образуват клонките през пролетта, а от връхната пъпка растителното стъбло нараства по дължина. Понякога, когато страничните пъпки не се развиват, те носят наименованието спящи. Към страничните пъпки спадат и допълнителните пъпки (адвентивни), които се развиват както от стъблото, така и от корена и листата. Спящите и адвентивните пъпки играят важна роля при подмладяването на овощните дървета при резитбата.

Според същността и предназначението си има два вида пъпки – вегетативни и плодни. От първите се развиват клончета с листа, а от вторите – цветове или цветове и клончета с листа.

Разклоняване на стъблото

Всяко стъбло може да се разклонява по един следните два начина – странично и дихотомно. Страничното разклоняване може да бъде моноподиално и симподиално. При моноподиалното разклоняване, растителното стъблото нараства с връхната си пъпка и изпреварва изключително страничните разклонения. При симподиалното разклоняване, връхното нарастване се забавя или спира, а стъблото нараства чрез страничните пъпки. Съществува и смесен тип разклоняване – комбинират се двата основни типа.

Страничното нарастване бива монохазий, дихазий и плейохазий. При монохазия под връхната пъпка се развива само едно разклонение. След това и неговата връхна пъпка умира и под нея се развива ново разклонение и т.н. Монохазият може да бъде както едностранен, така и двустранен. При лъжливото дихотомно разклоняване (дихазий), под връхната пъпка се развиват две най-често срещуположни разклонения, които нарастват и се разклоняват по същия начин. При плейохазия, по-добра от отмрялата връхна пъпка се развиват повече от две разклонения.

растително стъбло

Разклоняване на стъбло – дихотомно, симподиално и моноподиално

Дихотомно разклоняване е такова, при което връхната пъпка се раздвоява и се образуват две разклонения, които нарастват за определен брой от време и се разклоняват отново по същия начин.

Листоразположение и видоизменени стъбла

Листоразположение се нарича начина, по който листата се разполагат върху всяко растително стъбло или клонка. То може да бъде спираловидно (когато във всеки възел на стъблото има по един лист), срещуположно (когато във всеки възел на стъблото има по два листа един срещу друг), прешленовидно (когато в един възел на стъблото има повече от два листа) и розетково (листата се разполагат в основата на стъблото).

видоизменени стъбла

Видоизменени стъбла

Видоизменените стъбла могат да бъдат мустачки (тънки увивни клонки без листа за захващане – лоза), тръни (тънки скъсени клонки със заострен връх и защитна функция – глог), сукулентни стъбла (месести резервоари за вода – кактус), коренища (подземно стъбло, което прилича на корен, богато на резервни хранителни вещества – момина сълза), луковици (скъсено стъбло, на което се разполагат видоизменени листа – лук) и клубени (месести надебелени стъбла с резервни хранителни вещества – картофи).

Анатомия на растително стъбло

Анатомичното устройство на растителното стъбло бива два вида – първично и вторично.

Първично устройство на стъбло

Двусемеделните и едносемеделните растения имат различаващо се първично устройство на стъблото и разположение на растителните тъкани. При напречен разрез на стъбло от двусемеделно растение се виждат две ясно очертани зони. Външната е първичната кора с епидермата, а вътрешната е централният цилиндър. Епидермата е изградена от един ред клетки и често е покрита с кутикула.

Първичната кора се състои от няколко реда паренхимни клетки, като близко до епидермата могат да се разполагат един или няколко реда коленхимни или склеренхимни клетки, които придават устойчивост на стъблото. Понякога най-външните клетки съдържат хлоропласти, а вътрешните скорбелни зърна. Вътрешният слой на първичната кора се нарича ендодерма и трудно се различава.

растително стъбло

Напречни разрези на стъбла с първично устройство – съответно на двусемеделни и едносемеделни растения

Най-външният слой на централния цилиндър се състои от 1-2 реда клетки и се нарича перицикъл. Навътре от перицикъла се разполагат паренхимните клетки. Сред тях, под формата на кръг се намират проводящите снопчета, които са ориентирани с ликото навън към периферията, а с дървесината навътре. Паренхимната тъкан, от тях към центъра, образува сърцевината. При някои растения, централната част на сърцевината е отмряла и е куха празнина в стъблото.

При едносемеделните, централният цилиндър не се разграничава ясно от първичната кора. Под епидермата се разполагат ред от склеренхимни клетки. Проводящите снопчета са разхвърляни из паренхимната тъкан, а не са в кръг. Въпреки това, те пак са ориентирани с дървесината  към центъра и с ликото към първичната кора.

Повечето едносемеделни и двусемеделни тревисти растения, през целия си живот имат първично устройство. Двусемеделните дървесни растения и някои тревисти с времето постепенно формират вторично устройство на стъблото.

Вторично устройство на стъбло

Вторичното устройство на стъблото се образува в следствие на дейността на камбия и фелогена. При деленето на фелогена в кората се образува перидермата и мъртвата кора. Те имат защитна функция за стъблото.

При деленето на камбия се наблюдава и делене на паренхимните клетки между проводящите снопчета, които образуват междуснопчестия камбий. Двата вида камбий образуват камбиален пръстен, чиито клетки се делят и произвеждат вторичната дървесина (навътре) и вторичното лико (навън).

При сезонното нарастване на дърветата, камбият не действа постоянно, а периодично. През пролетта той образува големи тънкостенни проводящи съдове, а есенно време – малки и дебелостенни. На следващата година цикълът се повтаря, което води до образуване на визуално различими годишни пръстени на растежа. По техния брой може да се определи възрастта на дървото.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!