post

Студената война – началото

плакат на междузвездни войни

Под термина „Студената война„, в историята остава острото политическо и идеологическо противопоставяне между Съветския съюз и САЩ, както и техните съюзници (сателити) след Втората световна война.

Краят на Втората световна война

Както е известно, Антихитлеристката коалиция, водена от Великобритания, СССР и САЩ побеждава силите на Оста. Заради общия враг в лицето на нацизма и заплахите, които тази идеология носи за целия свят с експанзионизма си, тези държави обединяват силите си, въпреки наглед непреодолимите противоречия, свързани с дълбоките идеологически различия между тях.

Конференцията в Ялта, началото на Студената война

Конференцията в Ялта – Чърчил, Рузвелт и Сталин; източник на изображението БНР

Още в хода на войната обаче, между страните съюзници припламват разногласия, отнасящи се до следвоенното устройство на света и влиянието, което всяка една от тях ще има в отделните части на планетата. В общи линии обаче, е постигнат консенсус по ключовите спорни въпроси между трите Велики сили, в поредица от конференции в Ялта, Техеран и Потстдам.

Хари Труман

Хари Труман

Въпреки това, много скоро след капитулацията на Хитлеристка Германия, на яве излизат разногласията им по редица казуси. Значима роля за това играят и промените по държавните върхове във Великобритания и особено в САЩ. Новият американския президент Хари Труман има доста по-различна представа за развитието на света и за отношенията със СССР от своя знаменит предшественик Фраклин Делано Рузвелт.

Противоречия

САЩ недвусмислено показват, че не приемат неограничения контрол който съветите се стремят да установят в окупираните от тях страни в Източна Европа. Те искат Москва да изтегли войските си от региона безусловно. Освен това, СССР трябва да престане да оказва влияние върху вътрешните процеси в източноевропейските държави.

Студената война

копието на Чърчил от Палавия документ (който той нарича така цинично) – в него могат да бъдат видяни държавите, които Сталин и Чърчил си поделят помежду си през 1944 година. Последната в списъка е България, която е щедро подарена на СССР в замяна на безценната за короната на Великобритания – Гърция

Едни от най-големите търкания между двете Велики сили са по отношение на вътрешно-политическото положение в Румъния и България. Румънската и българската компартия се стремят към монополизъм във властта и си служат с репресивни методи срещу опозицията.

Това никак не се харесват на американците. Те подозират още, че СССР подкрепя левите сили в гръцката гражданска война. Но тук САЩ грешат, защото документите с които разполагаме в наши дни опровергават тези предположения.

Задълбочаване на различията

Съветското разузнаване пък е детайлно запознато с проекта „Манхатън“, който е предимно американска разработка. След неговия успешен край през 1946 г. Великобритания и САЩ разполагат с ядрено оръжие. Те дори обсъждат употребата му срещу Източния блок, в това число с директни удари срещу Москва, като акт на непровокирана атака и по настояване на Чърчил.

През февруари 1946 г. в своята първа следвоенна реч, Йосиф Сталин говори за непримиримите различия между социализма и капитализма. Репликата на съветския лидер „Мирът е възможен, но ние трябва да сме готови за всяка евентуалност„, се тълкува като предизвикателство към западните съюзници.

Робърт Опенхаймер - ръководител на проекта Манхатън, Студената война

Робърт Опенхаймер – ръководител на проекта Манхатън

Във Вашингтон са недоволни и по друга причина. Сталин обявява първия петгодишен план (първата петилетка) за възстановяване на съветската икономика. Втората световна война нанася на значителни щети на СССР и САЩ очакват, че подобно на другите европейски държави, в Москва ще се възползват от американското предложение за финансова помощ. Тази финансова помощ обаче носи със себе си високи лихви и промишлен шпионаж. Тези причини принуждават съветите да разчитат на собствените си сили.

Установяване на разделителните линии и началото на Студената война

В края на февруари 1946 г. в Държавният департамент на САЩ пристига „дългата телеграма“ на дипломата Джордж Кенан. Тя дава основа на американската външнополитическа доктрина в следващите десетилетия. Политиката на сдържане, както е по известна, представлява схващането, че СССР се стреми да разпространява и налага комунистическата идеология както у своите съюзници-сателити, така и в останалите страни чрез подкрепа за леви и комунистически партии.

Според доктрината, Вашингтон трябва да противостои на това със всички сили. Предвижда се и създаване на военно-политическо обединение между САЩ и неговите съюзници, което се опира на „безусловната зависимост от ядрената мощ на Америка“. Поставено е началото на Студената война.

речта на Чърчил във Фултън, желязната завеса и Студената война

речта на Чърчил във Фултън за Желязната завеса

На 5 март същата година бившият министър-председател на Великобритания Уистън Чърчил, произнася прословутата си реч във Фултън, в присъствието на Труман и други видни американски политици. Речта е силна конфронтационна и антисъветска. От тогава добива популярност и израза „Желязната завеса„, като определение за разделението между Източна и Западна Европа.

Чърчил очертава и параметрите на бъдещето сътрудничество и развитието на съюзните отношения между западните сили. След тази реч окончателно става ясно че съюзниците от Антихитлеристката коалиция окончателно са загърбили добрите си взаимотношения.

„Без съмнение поставновката на г-н Чърчил е постановка за война, призив за война със СССР“, отговаря Йосиф Висарионович Сталин.

Без да приема конкретна доктрина, Съветския съюз начева редица действия, които имат за цел да обезпечат неговата и тази на съюзниците му безопасност. Ключов момент за съветите е, че след няколкогодишни усилия, през 1949 г. те също успяват да се сдобият с ядрено оръжие. Четири години по-късно СССР разработват и първата преносима термоядрена бомба.

Организации в двата лагера

На 7 март 1948 г., в съзвучие с американската доктрина, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Люскембург подписват договора от Брюксел, с който създават Западноевропейския съюз (или само Западен съюз).

На 4 април 1949 г. във Вашингтон пък се създава НАТО (от англ. – North Atlantic Treaty Organization). Той включва държавите от Западноевропейският съюз + САЩ, Канада, Португалия, Италия, Исландия, Дания и Норвегия. НАТО е военно-политически съюз, чиито официално обявени цели са  самоотбрана и закрила от агресия.

Създаването на северно-атлантическата организация е ход в страни от принципите на колективната сигурност, договорени последователно на международните конференции в Ялта, Техеран и Потсдам. Това допълнително нагорещява вече вихрещата се Студена война между двата лагера.

В отговор на активността на своите бивши съюзници, СССР инициира създаването на Съвета по икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 г. Страните-основателки заедно с него са България, Румъния, Унгария, Чехословакия и Полша. Той си поставя за цел икономическа интеграция и създаването на собствен пазар.

Няколко години по-късно, на 14 май 1955 г. се създава Организацията на Варшавският договор. Заедно със страните от СИВ, към него се присъединяват Албания и ГДР (от 1956 г.). Новосформираният военно-политически пакт е източна алтернатива на НАТО. Той има за цел да въведе принципите на самоотбрана при социалистическите страни, така че да бъде гарантирана тяхната сигурност от външни заплахи. С това Желязната завеса окончателно е спусната между двата лагера и Студената война е в разгара си.

Епилог

Въпреки обединението срещу общия враг през Втората световна война, се оказва, че противоречията между социалистическите и капиталистическите страни са непреодолими. Европейският континент е разделен между държавите от двата блока и цари дух на враждебност. Разбира се не трябва да пропускаме факта, че двете свръхсили САЩ и СССР са основните вектори в Студената война. Те имат господстваща роля за посоката на международните взаимоотношения през цялата епоха.

Все пак острото идеологическо и политическо противопоставяне не води до открита война между тях. Причината за това е възпиращия ефект на ядреното оръжие. То обаче не предпазва техните съюзници от подобни заплахи. В годините на Студената война, редица страни по света водят войни, заради принадлежността си към някой от лагерите.

Така втората половина на XX век минава под знака на съперничеството между СССР и САЩ.

 

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *