post

Стийв Возняк – магьосникът от Епъл

Стийв Возняк (Steve Wozniak, „The Woz“) е един от съвременниците на нашето време, който стана съучастник в техническа революция, която създаде персоналните микрокомпютри и направи Информационната ера възможна.

Той е роден под името Стефан Гари Возняк (Stephan Gary Wozniak) на 11 август 1950 година в Сан Хосе (Калифорния, САЩ). Неговото детство е щастливо и Стийв Возняк лесно се впечатлява от инженерната работа на баща си. Той също мечтае да стане инженер, но също така иска да бъде учител на петокласници. Това, което се превръща в неговата първа и истинска любов, е компютърът.

Младият гений

През ученическите години на Стийв Возняк, компютрите са привилегия само на държавата и големите корпорации. Тяхната дейност е предназначена за ядрената и космическата надпревара през 60-те години. Най-малките машини по онова време практически са миникомпютрите, като размерът им е доста внушителен. Процесорите на Intel са твърде скъпи за прохождащия технически гений и на него му остава само да мечтае за собствена машина.

Стийв Возняк

Стийв Возняк заедно с любителското си радио на 11 години

Въпреки всичко, Стийв Возняк поглъща жадно информацията в техническите списания и остава впечатлен от факта, че любимите му компютри работят с много прост програмен език, който е съставен само от нули и единици.

Запален по числата, не минава много време преди той самият да „проговори“ на същия език. Електронните технологии се превръщат в неизменна част от живота му. За да работи по свои любителски проекти, Стийв получава частите от баща си, които обикновено са останали излишни при инженерната му дейност.

Страстта му се споделя и от други зубъри като него. Заедно те ходят да работят за различни технически магазини, но предпочитат да получават заплатата си под формата на чипове, платки и транзистори. В шести клас, малкият Возняк изкарва разрешително за любителско радио. Въпреки всички джаджи, които конструира, любовта му остава насочена към компютрите. Едно от първите му изчислителни устройства, всъщност била електронна джаджа, която играела на морски шах.

Първи любовни срещи с компютъра

Стийв Возняк

Стийв Возняк с емблематичната си усмивка, която…

В средното училище, Стийв Возняк попада на отличен учител по електроника, който забелязва невероятните познания на своя ученик. Даскалът решава да го изпрати на практика в предприятие, където Стийв за първи път има възможността да програмира на компютър с перфокатри.

В този период той намира ръководство с архитектурата на миникомпютър и решава да си проектира собствен, но на хартия. Новото невероятно начинание му отнема няколко седмици, които той прекарва затворен в стаята си, но накрая се увенчава с успех и това го ентусиазира.

Въпреки всичко, Стийв Возняк няма достъп до необходимата литература. Stanford LAC се оказва мястото, което е необходимо за интелектуалното обогатяване на находчивия зубър. Всяка  неделя той и негов приятел се промъкват там тайно и четат до насита книгите в библиотеката. След всеки набег в книжното царство, Стийв Возняк се опитва да проектира по-добро изчислително устройство с по-малко чипове. Скоро става обсебен от идеята да притежава компютър.

Стийв Возняк среща Стийв Джобс

През първата година в колежа (1970 г.), Воз записва клас по компютърни системи и технологии, но скоро е отстранен от учебното заведение, заради „компютърен тормоз“ (по неговите думи). Оказва се, че той самостоятелно преразходвал неколкократно бюджета свързан с училищните компютри. Скоро след това записва колежа в Купъртино (Де Анза Колидж), където отново тайно с приятел се докопва до заветните машини. На следващата година обаче, Стийв Возняк се нуждае от пари, за да продължи образованието си в Бъркли и затова започва работа на място, където компютърните му умения са оценени.

Стийв Возняк

… не увяхва и до днес, защото той смята, че личното щастие е най-важното нещо

През същата 1971 година, Воз се запознава с друг чешит – такъв като него, който също обича шеговитите номера, а и е влюбен в технологиите, макар и да не разбира кой знае колко от тях. Става дума за Стив Джобс (Стийв Джобс или още Стивън Пол Джобс).

От този момент двамата се превръщат в неразделни приятели и остават такива през следващите 8 години. Стийв Возняк е едновременно учуден и ужасен от невероятния търговски талант на Джобс, който може да продаде нещо с 1000% надценка, без да има скрупули за това.

Една от най-забележителните джаджи и първата, която двамата създават се нарича „Синята кутия„. Тя представлява „ужасяващо и коварно“ устройство, което позволява на собственика си да се обажда безплатно навсякъде по света. Стийв Джобс започва да я продава на другите студенти успешно в продължение на година и още по-успешно двамата я използват, за да си правят шеги дори и с папата във Ватикана.

Тогава един от най-горещите продукти на HP е научният им калкулатор и Воз се сдобива с такъв за куп пари, което обаче го радва много. Не минава време и Хюлет-Пакард (HP), по неизвестен начин научават за гения на Стийв Возняк, след което му предлагат работа в компанията, а това е мечтаната кариера за него. За пореден път той доказва на себе си, че е типичният праволинеен зубър. За разлика от него Стийв Джобс става истински хипар, пропуска задължителните си лекции и се наслаждава на въздействието на различни наркотични вещества.

Пътят към първия персонален микрокомпютър

През годините Воз често измисля някоя и друга джаджа, а Стийв Джобс веднага се досеща как да изкара пари от нея. Стийв Возняк работи и по първите видео рекордери в света, но отново като хоби. Нова страст в живота му стават електронните игри. По негово време те се изработват не софтуерно, а хардуерно и той обмисля да проектира такава. Скоро след това създава собствен вариант на Понг.

Воз споделя с Джобс увлечението си, който пък от своя страна решава да започне работа в Атари през 1974 година. Оттам получава поръчка за играта „Breakout“ и я прехвърля на Стийв Возняк. Двамата заедно, работят денонощно 4 дни, при това болни от мононуклеоза. Те успяват да изпълнят задача, която иначе е предназначена за 6 инженера и за двойно повече време. От Атари са впечатлени от качеството и 50-те спестени чипа, затова плащат на Джобс по 100$ на чип или общо 5 000$. Той обаче безскрупулно излъгва Воз за размера на премията и му дава само 350$.

Следващата идея на Стийв Возняк е да използва домашния си телевизор за изходящо устройство, клавиатура за входящо устройство и още модем, за да се свърже с ARPANET (1975г.). Това изобретение не убягва на Джобс и двамата пак се сдобиват с малко пари.

Подир тази авантюра, Воз започва да посещава срещите на Хоумбрю Кампютъ Клаб (Homebrew Computer Club), където технически ентусиасти си демонстрират любимите джаджи. Там той се запознава с „Altair 8800“ – супер джаджата на деня и най-модерното подобие на микрокомпютър (всъщност е настолен миникомпютър). Стийв Возняк осъзнава, че такава машина той е проектирал още преди 5 години, а частите ѝ познава далеч преди това.

Създаването на Епъл

В тези години Бил Гейтс се прочува със своя компютърен инерпретатор на Бейсик, но той не иска никой в Хоумбрю да го ползва безплатно. Воз решава да напише собствена версия за процесора си, макар и да не разбира нищо от това. След много четене и писане, компютърният език е готов. Стийв бърза да го подари на членовете на Homebrew Computer Club с надеждата, че някои от тях ще изработят свои собствени машини. Това обаче не се случва, но пък Стив Джобс забелязва потенциала в идеите на Воз и му предлага да създадат заедно компания.

За да остане лоялен на HP, Стийв Возняк предлага първо на тях проекта си за микрокомпютър предназначен за широка употреба. Хюлет-Пакард не виждат бъдеще в идеята и му отказват 5 поредни пъти. Пред младия изобретател остава единствено да сподели мечтата си със Стийв Джобс. На първи април 1976 година, Стийв Джобс, Стийв Возняк и Роналд Уейн (колега на Джобс) основават Епъл Кампютъ (Apple Computer).

Стив Джобс, Стийв Возняк, Джон Скъли

Стийв Джобс, Джон Скъли и Стийв Возняк в първите славни години на Apple Computer

Появата на Майк Маркула – ангелът инвеститор

Стийв Джобс продава фолксвагена си, а Стийв Возняк своя НР калкулатор. Целта е да си осигурят пари за първия електронен, дигитален, персонален микрокомпютър – Apple I. Скоро Джобс се появява с поръчка за 50 000$ и инвестицията в материали става плашеща за тримата предприемачи. Стиснатият Роналд Уейн, уплашен от факта, че може да загуби пари от цялата работа, продава своя дял (10%) от компанията на двамата си съдружници за 800$. За негово нещастие сделката се осъществява и Епъл продава първите си компютри.

Тук се разбива и още една легенда – тази за гаража. Лично според Воз, почти никаква работа не е вършена във въпросния гараж. Но за имиджа на бъдещата компания, сервизното помещение става значим мит. В този „гаражен“ период, Стийв Возняк прави върховния шедьовър на живота си – Apple II. Той е по-евтин за изработка, по-мощен, съвместим с цветен телевизор и притежава графичен режим с по-висока разделителна способност. Новата машина се оказва само с един недостатък – няма финанси за нейното производство.

Майк Маркула - ангелът инвеститор

Майк Маркула – ангелът инвеститор

Започва ходене по мъките. Двамата приятели непрекъснато обикалят тенологични компании, като търсят инвеститори, но никой не е заинтересуван. Комодор отхвърлят идеята, Атари също, а рисковите инвеститори дори гледат с насмешка на двамата млади предприемачи.

Нито Джобс, нито Воз владеят езика на бизнеса. Тогава на историческата сцена се появява Майк Маркула. Той е рисков инвеститор, който в миналото е работел за Интел и носи със себе си бизнес подход. Майк бързо въвежда Стив Джобс в деловия свят, ала Стийв Возняк предпочита да остане в инженерните среди.

Епъл II излиза на пазара

Стийв Возняк и Apple II

Стийв Возняк и Apple II

Apple II е представен през 1977 година на компютърния панаир и оттогава се превръща в един от най-продаваните компютри през тази епоха. Подобно на персоналният компютър на IBM, Apple II дава началото на много машини – клонинги, направени от други компании. Някои са разработени законно, чрез обратно инженерство, а други просто ограбват дизайна на Стийв Возняк.

Смята се, че българският Правец-82 е продукт на обратно инженерство и е базиран на легендарната машина, което го прави най-добрия персонален компютър в тогавашния Източен блок.

През 1980 година Епъл става публична компания, но Стийв Джобс отказва да даде акции на част от онези, които са участвали в нейното създаване. Стийв Возняк не може да приеме подобно безчестие и им подарява част от своите.

В началото на 1981 година се случва злощастна самолетна катастрофа. Воз разбива собствения си самолет, а самият той получава тежки травми. След значителна амнезия, създателят на Apple 2 се възстановява и се завръща в Бъркли да довърши образованието си. Записва се под псевдонима Роки Ракуун Кларк и дипломата му до ден днешен е на това име.

Стийв Возняк и годините му след Епъл

През 1985 година, Стийв Возняк получава Националния медал за технологии от президента на САЩ. Постепенно Воз се оттегля от Епъл и започва да се занимава с благотворителност. Създателят на Епъл II организира технологични рок-фестивали и следва мечтата си да преподава информатика на петокласници.

Въпреки че през 1987 година той напуска компанията, дълго след това продължава да получава заплатата си на инженер. Акциите му го правят невероятно богат. Но Стийв Возняк избягва да се бута в средите на хай-лайфа и да си купува скъпи играчки. Все още предпочита интересните джаджи и скромния начин на живот, доколкото може да е скромен един милиардер.

Стийв Возняк

Стийв Возняк; автор на изображението: Nichollas Harrison; лиценз на изображението: CC BY-SA 3.0

След Епъл, Стийв Возняк основава няколко свои компании. Въпреки това, негов приоритети остават образованието, културата и технологичното развитие. Подкрепата му е насочена както към училищата, така и към отделни групи ученици. Воз спонсорира дори музей на компютрите. През 2006 година излиза неговата автобиография iWOZ: From Computer Geek to Cult Icon.

Макар и рядко да се виждат със Стийв Джобс, двамата остават в приятелски отношения до смъртта на Джобс. Днес Воз обикаля света и изнася лекции пред запалените слушатели, които искат да чуят една от най-вдъхновяващите истории за успех от Силициевата долина.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!