post

Спасяването на българските евреи

Спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война е морален и политически достоен акт, с който България доказва превъзходството си над много от т.нар. цивилизовани държави. Той е резултат от съпротивата на широки слоеве от българската общественост и на смелостта на българските държавници, които стават изразители на народната воля и успешно отстояват тази справедлива кауза пред Нацистка Германия.

Прелюдията към депортирането

През годините на Втората световна война България е съюзник на държавите от Оста, по силата на подписания от премиера Богдан Филов на 1 март 1941 г. в двореца Белверде във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт.

Богдан Филов

Богдан Филов

България е принудена да постъпи по този начин под напора на събитията. След неубедителния начин, по който Италия воюва в Гърция, Адолф Хитлер решава да подкрепи своите италиански съюзници. За изпълнението на операция „Марита“, немските войски трябва да преминат през България.

Българските управляващи се виждат принудени да придадат официален характер на своите добри отношения с Германия – нещо, което по-рано през войната отказват да сторят на два пъти. Съюзните взаимоотношения с Третия райх обаче водят със себе си определени изисквания.

Едно от основните проявления на нацистката идеология е преследването на евреите. Срещу тях действа дискриминационно законодателство, което в началото цели насилствената им депортация отвъд границите на райха. Постепенно депортационната политика е оставена настрани като неефективна и се преминава към „Окончателното решаване на еврейския въпрос„.

Окончателното решение

Окончателното решение включва поетапното мобилизиране и извозване на евреите до поредица от концентрационни лагери. Голяма част от тези съоражения се намират в Полша. Някои са трудови лагери с изключително тежък режим на работа, ала другите са лагери на смъртта. По-известните от тях на полска територия са Аушвиц – Биркенау, Треблинка, Собибор и Белзек, а в Германия – Бухенвалд, Дахау, Берген-Белсен и Заксенхаузен.

българските евреи никога не заминават в Аушвиц - Биркенау

Унгарските евреи пристигат на рампата пред Аушвиц в 1944-та, където се разделят на трудоспособни и нетрудоспособни. Последните заминават дректно за газовите камери!

В лагерите на смъртта евреите, циганите и другите нежелани в райха елементи, в това число и много славяни, са системно убивани в газови камери, след което са изгаряни в крематориуми с промишлени размери.

Архитектите на Окончателното решение предвиждат подобна съдба и за българските евреи. Според плана на нацистите от 1942 г., решаването на еврейския въпрос в Европа включва и България, в която има малко под 50 000 евреи.

Поява на еврейското население в българските земи се датира още от времето на Османската империя, когато те са били прогонени от Испания. Българските евреи са добре интегрирани в българското общество, като живеят в разбирателство с останалите етноси в страната и са отдадени патриоти. Въпреки това, според нацисткити изисквания те също трябва да бъдат депортирани в лагерите на смъртта в Полша и избити.

Българската политика по еврейския въпрос

За разлика от повечето европейски страни, в България антисемитизмът няма почва. Българските евреи не заемат значим дял от едрите български капиталисти и банкери. Нито пък с действията си са предизвикали някаква враждебност от страна на българите. Омразата към евреите в България и проявите на антисемитизъм имат изключително ограничен и маргинален характер. Те са по-скоро отглас на външни политически влияния.

Именно поради тази причина, изключително непонятни за обществото става антиеврейската политика на някои български управляващи, която те почват да водят под германски натиск.

По стъпките на нацистите

На 24 декември 1940 година Народното събрание приема Закон за защита на нацията (ЗЗН). Той в голяма степен прекопира немските закони по въпроса. Първо се извеждат конспиративните теории за световния еврейски заговор. След това се въвежда забрана за евреите да заемат публични длъжности,  да съжителстват и да встъпват в брак с лица от български произход. Наложени са и извънредни данъци за тях, както и ограничения при постъпването им в учебни заведения.

Впоследствие се използват и практики от Третия Райх – жълтите звезди, макар и доста по-малки, конфискация на имущество и други посегателства върху правата на българските евреите. Законът е приет въпреки съпротивата на множество народни представители и обществени организации, включителноно и на Светия Синод на Българската православна църква.

българският нацист Александър Белев и неговият немски колега Теодор Даникер

българският нацист Александър Белев и неговият немски колега Теодор Данекер

През лятото на 1942 г. е създадено Комисарство по еврейските въпроси. Тази институция има за цел да канализира цялостната антиеврейска политика. Неин председател става юриста Александър Белев. Той е известен със своите расистки и антисемитски възгледи и откритата си симпатия към националсоциализма. Година по-рано той изкарва стаж в Германия, където подробно изучава теорията и практиката на антиеврейските закони. Той е един от малкото чиновници, които старателно следват антисемитската политика.

За разлика от него, множество държавни служители заобикалят ЗЗН и се опитват да смекчат натиска над еврейското население. Гражданите от български етнически произход проявяват солидарност и са документирани множество случаи в тази посока.

Планът за депортация

На 22 февруари 1943 г. в София е подписано споразумение между Белев и германският дипломат Теодор Данекер. То остава в историята като спогодбата „Белев – Данекер„. В текстовете се предвижда депортация на евреи, както от земите, администрирани от Царство България в периода – Вардарско и Беломорска Тракия, така и от същинските предели на страната. Предвижданото направление е един от лагерите на смъртта – Треблинка.

Димитър Пешев; спасяването на българските евреи

Димитър Пешев

На 7 март се провеждат арести на евреи в Кюстендил, но мнозина ги избягват, защото са предупредени. Още при слуха за предстоящото, местните българи започват да обсъждат как да спасят своите съграждани.

Съпротивата на българите

На следващия ден  след арестите, делегация от 44 души трябва да замине за столицата и да постави въпроса пред властите. Повечето делегирани обаче са наплашени и само четирима представители на кюстендилци отпътуват за София.

Там, с посредничеството на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, те се срещат с вътрешния министър Габровски, който се вижда принуден да освободи задържаните.

След този случай плановете за депортация стават известни на широката българска общественост. От много места заваляват протести срещу това решение. На 17 март 43 народни представители, начело с Димитър Пешев изпращат писмо до премиера Богдан Филов, в което настояват да не се осъществява депортация. Той, в качеството си на гермаски поддръжник е вбесен, затова съумява да предизвика отстраняването на Пешев от заемания от него пост.

патриарх Кирил

патриарх Кирил

Но обществената съпротива не затихва, а се увеличава. Българската православна църква категорично се обявява против депортацията. Пловдивският митрополит Кирил, който е бъдещ патриарх, се явявава като един от най-горещите застъпници против депортацията на българските евреи. За целта той изпраща протестна телеграма до цар Борис III. От своя страна митрополит Стефан – бъдещият български екзарх, заплашва царя с анатема ако подкрепи депортацията.

Българската комунистическа партия, която е последователен противник на антиврейските действия, също излиза на политическата сцена.

Самият Бoрис III посещава Берлин в началото на април, където се опитва да убеди външния министър на Германия Йоахим фон Рибентроп, че евреите са му необходими в строителството и поради това е против тяхната депортация.

Спасяването на българските евреи

Германският натиск над управляващите обаче не стихва. Докато в спогодбатаБелев – Данекер“ става дума за 6000 евреи от пределите на Царството, през май 1943 г. е изготвен план за цялостна депортация на всички евреи от България. Белев дори подготвя кораби, които да извозят българските евреи по Дунава.

Цар Борис III обаче отхвърля плана. Той одобрява алтернативен на него, който включва само частнична депортация на българските евреи в трудови лагери в провинцията. Там са интернирани предимно мъже, които живеят при нелеки условия. Въпреки това, те по никакъв начин не могат да се сравняват с тези от концлагерите или от лагерите на смъртта.

екзарх Стефан

екзарх Стефан

На празника на българската писменост 24 май същата година, се провеждат демонстрации срещу депортирането, инспирирани от комунистите. Стига се до сблъсъци с полицията и арести. Няколко дни след това митрополит Стефан изпраща окръжно до всички църкви, в което ги инструктира да помагат на евреите. Множество видни общественици и политици също надигат глас в тяхна защита.

В крайна сметка, България никога не казва категорично „не“ на плановете за депортация, но нацистките власти в Берлин разбират, че няма да получат желаното от София. За съжаление това не може да се каже за „новите земи“ в Македония и Тракия, където евреите са лишени от българско гражданство, под германско настояване.

След смъртта на царя в края на август 1943 г., ЗЗН продължава в голяма степен да не се спазва, преди да бъде окончателно отменен близо година по-късно.

Епилог

Спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта е реален политически подвиг за България. Дания е единствената друга европейска страна, която успява да каже „не“ на Третия райх. Съпротивата на българското население срещу това позорно намерение, се корени в традиционната толерантност у българския народ. По повод на това Данекер пише в свой доклад, че в България „няма нито идеологически, нито расови предпоставки, за да се представи решаването на еврейския въпрос пред българския народ, като спешна и неотложна необходимост„.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!