post

Спарта и спартанците

Според археологически разкопки, през 10-ти век преди новата ера в югоизточната част на полуостров Пелопонес и по-точно в областта Лакония до река Еврота била създадена Спарта. Този град – държава (полис) впоследствие става един от най-знаковите полиси за древната елинистична цивилизация.

Възникване на Спарта

Спарта възниква като обединение на 5 селища, чиято основна стопанска дейност била експлоатацията на плодородните земи в областта. Самата равнина около река Еврота лежи в полите на планинските хребети Тайгет и Парнон. Те създават усещането за защитеност и изолираност от външния свят. При разрастването си, градът започнал да изпитва нужда от ресурси и спартанците потърсили решението на проблема в създаването на колонии. Колонизацията не дала окончателен отговор и тогава жителите на Спарта насочили вниманието си към своите съседи от Месения.

Останки от древна Спарта

Останки от древна Спарта

Започнала военна експанзия, която довела до първата и втората месенска война, в края на които Месения била разгромена, а спартанците поробили местното население. Победените получили статут на „безправни“ (илоти), които били задължавани да плащат данък на спартанската държава в размер на половината си реколта. За да се държат в подчинение тези огромни робски маси, спартанското общество трябвало да се преструктурира.

Смята се, че законодателната основа на тези промени била поставена в периода VIII-VI век преди новата ера и техен основоположник бил легендарният Ликург. Полисът се превърнал във военен лагер, а самите спартанци създали затворено военизирано общество, в което държавните интереси абсолютно доминирали над тези на отделната личност.

Спартанското общество

Спартиати

Ръководеща роля в спартанското общество имала господстващата класа от елитни войници – спартиатите. Те били жители на Спарта и част от „общността на равните“. В зенита на славата си спартиатите не надхвърляли 8000-9000 семейства. Мъжете от тази експлоататорска класа още в детска възраст започвали да тренират за войници и никога не се занимавали с нещо друго различно от военното дело.

На 7-годишна възраст момчетата били вземани в Агоге, което представлявало първата военна школа в жизнения път на спартиатите. Там те бивали организирани във военни групи наречени агели (стада). Обучението било много жестоко, а с момчетата се отнасяли малко по-добре отколкото с животните. Педономите (учители) ги обучавали да привикват към бойния строй и им давали необходимата физическа подготовка. Изучаването на науки било сведено да минимум и по-точно само до придобиване на начална грамотност (четене, писане, смятане).

спартанска фаланга в зората на Спарта

спартанска фаланга в зората на Спарта

В спартанското възпитание изключително внимание се отделяло на пеенето и танцуването тъй като се смятало, че чрез песни се повдига бойния дух, а танците създават усещане за ритъм и синхрон, които били изключително важни и необходими при движението на спартанските бойни формации – фалангите. По време на битка спартанската фаланга не се втурвала хаотично в боя, а настъпвала бавно под съпровода на флейти. Това до такава степен всявало ужас във враговете им, че много често противникът напускал бойното поле още преди да се стигне до сблъсък.

Периеки

Втората класа в спартанското общество били периеките, чието название буквално означава „тези, които живеят наоколо“. Те се подчинявали на спартиатите, но главно в качеството си на съюзници. Периеките били свободни, но нямали политически права и въпреки това плащали данъци. По време на сражение те се биели отделно от спартанската фаланга, формирайки помощни отряди.

Числеността на периеките, населяващи околните на Спарта земи, била около 30 000 души. Основната им дейност включвала земеделие, занаяти и търговия. В железните рудници на Лакония също работели периеки. Въпреки тяхното активно участие в икономиката на държавата, те били възпрепятствани и крайно ограничавани в своето развитие от деструктивните спартански закони.

Търговията била ориентирана само за вътрешния пазар, а развитието на сечивата и оръдията на труда било забранено. Патологията на спартанския елитизъм се криела в нежеланието за промяна. Игнорирайки и подтискайки всичко останало, което не било свързано с военното дело, спартанците собственоръчно поставили основите на своята собствена гибел. Спарта сама се лишавала от икономически и културен напредък, а следователно и от бъдеще.

Илоти

Третото и най-голямото съсловие били илотите. Смята се, че тяхната численост е достигала до 250 000 човека. Въпреки че те живеели в родната си земя, илотите били безправни и трябвало да работят, за да задоволяват интересите на спартанските си господари. Практически цялата икономика на Спарта зависела от робския труд на илотите. За разлика от другите робовладелчески общества, в спартанското илотите не били частна, а държавна собственост.

Подобна била и поземлената политика в Лакония. Практически почти всички земи били държавна собственост и по-точно на отделните общини. Продукцията, която се произвеждала (част или цялата) отивала да задоволява нуждите на спартанците. Илотите били постоянно под наблюдение, като държавата създала организация наречена Криптея. В нея най-обещаващите млади спартиати се обучавали подобно на тайна полиция да сеят терор сред поробеното население. Специални отряди от криптии излизали нощем в страната и избивали най-смелите и бунтовно настроени измежду илотите. Самата спартанска държава всяка година обявявала символична война на всички илоти.

Спартиати във фаланга - класическа Спарта

Спартиати във фаланга – класическа Спарта

Обичаи, правила и закони в древна Спарта

Възпитание

Градът на спартанците за разлика от останалите градове в античността не бил обграден от крепостни стени. Смятало се, че най-добрата защитна стена на града са бойните фаланги от елитни спартиати. Те били обучени да издържат на непоносима физическа болка и крайно изтощение, а същевременно никога да не отстъпват  и никога да не се предават.

Още в Агоге малките момчета  привиквали към брутално насилие и стоическа издръжливост. Подрастващите били пускани голи само с едно наметало и меч в пущинака, където те трябвало да оцелеят в студ и жега и да си осигурят вода и храна. Още от малки момчетата трябвало да се научат да крадат и ако бивали хванати ги наказвали с бой. Първо ги биел собственикът на откраднатото, защото са го ограбили, а после ги биел педономът, защото са допуснали да бъдат хванати.

Веднъж едно момче откраднало малкото лисиче на своя учител и го скрило под наметалото си. Когато учителят започнал да разпитва момчетата, малкият крадец стоял мълчаливо без да отрони и дума, въпреки че в това време лисичето започнало да прегризва корема му. До такава степен младите спартиати били научени да понасят болка, че едва когато момчето паднало мъртво станало ясно, че дивото зверче било под одеждата му.

Лаконичност

Спартиатите се отличавали от обикновенните хора и с още нещо – трябвало да се изразяват изключително кратко, точно и ясно. Те станали толкова прочути с краткия си изказ, че дори днес думата „лаконичен„, която се използва, за да опише краткото изказване на някой човек, произхожда от наименованието на тяхната страна Лакония. Лаконичният изказ не бил характерен само за мъжете. Известни са думите на спартанска майка преди военен поход, която подавайки щита на своя син, казала: „с него или върху него„. Това означавало, че синът ѝ трябвало да се върне като победител (с него) или като загинал герой (върху него), но не и като беглец – страхливец (без щита).

Жени и семейство

Въпреки тоталитарното управление, древна Спарта е била единствената държава, в която (може би дори до съвременното общество) жените са имали равни права с мъжете и дори по-голяма свобода и привилегии. Девойките тренирали голи наравно с младежите. За тях били изграждани специални гимназии и физическата им подготовка целяла създаването на красиви, атлетични и най-вече здрави бъдещи майки.

Смятало се, че само спартанските жени могат да раждат истински мъже. Спартанките имали привилегията да си изберат съпруг. В някои случаи ако младеж до 18-20-та си година нямал жена, той бил изкарван гол и окичен с разни подигравателни предмети, след което го разхождали през целия град докато някоя спартанка не се смили над него и да го поиска за съпруг. Жените в Спарта се ползвали и от множество обществени свободи включително и правото на участие в олимпийските и други подобни игри.

сблъсък на две фаланги

Сблъсък на две фаланги

Семейството и семейния живот в Спарта не били на особена почит, а само до толкова, до колкото да се раждат нови спартиати. Смятало се, че хората трябва да са напълно отдадени на държавата, а мъжете в частност, на своите военни подразделения и на бойните си другари.

Подобна отдаденост се целяла и чрез насърчаване, дори принуждаване на младите войници да преминават към хомосексуални взаимоотношения със своите събратя по оръжие. Вярвало се, че най-добрите войници са двама мъже – любовници, които са готови да умрат един за друг на бойното поле. Тъй като момчетата първо придобивали хомосексуален опит, за да не бъдат смутени психически и сексуално през първата си брачна нощ, жените им трябвало да бъдат подстригани като мъже. След любовното преживяване със съпругата си, войникът се завръщал обратно в казармата при събратята си.

Спартанска девойка

Спартанска девойка

Отдаденост на държавата и аскетичен живот

За разлика от всички останали общества в спартанското, жертви на системата били не жените, а мъжете. Още като се родяло момче то било преглеждано от старейшините. Те решавали дали младенецът ще живее или ще умре хвърлен от скалите до Спарта. До 7 – годишна възраст момчетата били отглеждани от майките си, но дори и тогава те били наблюдавани от държавата.

След като постъпвали в Агоге, хлапетата попадали в свят на насилие, болка и страдание. С годините, изпитанията и мъченията нараствали и смъртта следвала момчетата през целия им път на обучение, което продължавало до постъпването им в „общността на равните“ (на възраст 20 години).

Това, че мъжете ставали пълноправни спартиати, не им гарантирало по-хубав живот. Въпреки че вече имали най-висок статус в държавата, те трябвало да живеят изключително скромно – на границата на бедността и да се хранят с най-прости храни. И в крайна сметка всеки спартиат, който вече имал син, трябвало да бъде готов да умре в битка за Спарта. Мечтата на всеки спартанец била „красива смърт„, а на всяка спартанка – загинал в битка съпруг.

Когато един чужденец видял „черната супа“ от свинска кръв, с която се хранели спартиатите възкликнал: „Сега разбирам, защо спартанците имат толкова голямо желание да умрат!

Сходни Публикации

One thought on “Спарта и спартанците

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *