post

Спартак и въстанието на робите в Древен Рим

плакат на междузвездни войни

Спартак, един от най-големите кошмари на Републиката, всъщност бил дело и собствено творение на самите римляни. В началото на I век пр.н.е. Рим бил доминиращата политическа и военна сила по цялото Средиземноморие. Много земи и народи паднали под неговата власт в това число и Древна Тракия.

Някои от траките се подчинили на новите си господари, а други отказали и изпитали гнева на поробителя. Най-здравите и силните измежду пленените тракийски войни били подбрани, поробени и изпратени в италийските градове, за да бъдат продадени на пазарите за човешка плът. Безименен и неизвестен, един от тези клетници щял да поведе най-голямото въстание на робите в Древността.

Раждането на гладиатора Спартак

На  пазара в град Капуа пленниците били разпродавани в робство, когато покрай живата стока минал Лентул Батиат. Той бил римлянин, който се препитавал като ланиста – треньор на гладиатори. Покупката му в този ден включвала и героя на нашия разказ.

От къде произлизал този непознат тракиец не е напълно ясно, но много вероятно е да бил от племето Меди по средното поречие на река Струма. Също така се смята, че той притежавал опит и като тракийски хоплит и като римски ауксиларен войник от помощната пехота.

Външният му вид и вероятният му военен опит впечатлили Батиат достатъчно, за да го купи. Твърде възможно е новият господар да му е дал популярното по това време име Спартак, с което често се именували тракийските царе. То било нещо като театрален псевдоним, защото на тракиеца му предстояло да участва в кървавия спектакъл на гладиаторската арена.

Гладиатори – тези, които отиват на смърт и те приветстват

Робите в Рим съществували като подвижни предмети, за които се смятало, че нямат чуства и каквато да е човешка същност. Подобно на добитък те били купувани, продавани и експлоатирани безпощадно. Най-здравите и силните измежду тях попадали в лудусите (ludus) – гладиаторските училища. Там те били обучавани да се бият атрактивно и по времето на празници се устройвали гладиаторски игри, в които тренираните бойци се биели срещу затворници, зверове или помежду си.

Тези „театрални“ войни били наричани гладиатори по името на римския къс меч гладий. Въпреки наименованието си, когато гладиаторите се биели помежду си по време на публични демонстрации, те най-често използвали дървени оръжия, за да не се нараняват. Но за големите събития и за развлечението на най-богатите римляни, пясъкът на арената се напоявал с гладиаторска кръв и труповете им се изхвърляли като обикновен боклук.

Гладиатор

Гладиатори на арената пред ликуващата тълпа

Гладиаторите представлявали едни от най-нисшите същества в римското общество и само престъпниците и избягалите роби били по-долу от тях. Въпреки това, те били значителна инвестиция за своите господари, които искали да впечатлят тълпите, с колкото се може по-зрелищни боеве. Някои от богатите матрони пък, използвали злощастните бойци като мъжки проститутки, особено ако гладиаторът бил много прочут.

Между самите гладиатори съществувала тягостна атмосфера на отчужденост, защото ги разделяли различията в културата и езика им. Някои били гали, други германци, трети тракийци и още нумидийци, британци и всякакви здрави пленници от непознати чужди земи. Освен всичко друго, никой и не искал да става приятел с някого, когото утре щяло да му се наложи да убие на арената.

Бунтът на гладиаторите и първите победи на робите

Спартак не споделял подобна предопределеност на съдбата и през 73 година пр.н.е. оглавил бунт на 200 гладиатори срещу Лентул Батиат. Те нахлули в кухнята, въоръжили се с шишове и сатъри, нападнали охраната на лудуса и 74 от тях избягали. В града бегълците пленили две каруци с гладиаторско оръжие и си пробили път към покрайнините. Там се натъкнали на други роби, които опиянени от възможността за свобода тръгнали след гладиаторите.

Спартак повел бунтовната си банда към близките височините до вулкана Везувий, за да заемат по-добра стратегическа позиция. По пътя си натам те присъединили още много други роби. Измежду тях имало случайно срещнати или такива, които били чули за случващото се и самите те въстанали против господарите си.

Когато въстанниците водени от Спартак се възкачили на хълмовете под Везувий, те организирали лагер и се подготвили за бой. Довчерашните роби знаели, че татуировките им не можели да бъдат скрити и единственият път към свободата оставал пътят на войната. Но докато решавали какво да предприемат, бунтовническата армия продължавала да расте с невероятни темпове, като въстанници от всевъзможни племена прииждали към стана им.

Сблъсъкът при Везувий и тежестта на фасциите

Гай Глабър, Спартак

Гай Глабър си мислел, че победата ще е лесна и водел със себе си новобранци и лентяи вместо истински легионери

В тези първи часове на свободата и друг се бил запътил към тях. Рим изпратил претор Гай Клавдий Глабър начело на 3000 легионери новобранци, които да смажат буната. В подножието на Везувий Глабър отрязъл пътя на гладиаторите и се подготвил за сблъсък. Но през нощта, с помощта на въжета изплетени от стъблата на увивни растения, бунтовниците се спуснали по стръмните склонове директно в римския лагер. В настаналата сеч римляните бягали или падaли мъртви от ръцете на презрените роби. Спартак се сдобил с още повече оръжия.

Срещу въстанниците била изпратена втора и при това двойно по-голяма армия, която също паднала сразена. Но унижението в този случай били двойно, защото робите пленили и комплект римски фасции – сноп пръчки и брадва увити от въже. Те символизирали властта на римските магистрати и тежестта на римското право върху тези земи. В ръцете на Спартак фасциите, по ирония на съдбата легитимирали новопридобитата му власт над италийските земи.

Армията на робите

След тези победи гладиаторът – генерал повел войските си на юг, като въстанниците плячкосвали и помитали всичко по пътя си. Плячката се деляла по равно между командирите и редовите бойци. Заради наближаващата зима, макар и мека в Италия, Спартак разположил 70 000-ната си армия при старата гръцка колония Метапонт и започнал да обучава неопитните роби във военния занаят. В този период (не известно точно кога) загинал и един от най-близките съратници на тракиеца – галът Еномай.

Спартак

Спартак и войната на робите срещу тиранията на Рим

През пролетта на 72 година пр.н.е., Спартак и другите бунтовнически командири взели решение да се насочат на север и когато достигнат Алпите, да преминат през тях и да се завърнат по родните си места. По неизвестна причина галът Крикс не споделял тази стратегия и се отцепил с един не малък отряд от близо 30 000 души от основните бунтовнически сили, които вече наброявали около 120 000 въстанници. Придвижвайки се през източна Италия, те нападнали римски отряд и го разбили, а победата отпразнували със запой. Ала римляните не били победени. Те се реорганизирали, върнали се оглавявани от консула Луций Публикола и изклали пияните гали заедно с вожда им Крикс.

При новината за тази катастрофа, Спартак устроил траурни гладиаторски игри в чест на падналия си другар, като принудил повече от 300 римляни да се бият до смърт на арената. При слуховете за тази дързост, Рим се превърнал в кипящ от ярост казан. За да бъдат унищожени въстанниците, при Мутина бунтовните войски били пресрещнати от два легиона опитни легионери – 10 000 души, командвани от Гай Касий Лонгин. Но числеността на робите била огромна и римляните се стопили в море от въстанници.

След тази голяма победа, пред вчерашните роби се изправили зъберите на Алпите, а заедно с тях идвала и мечтаната свобода. Но тогава нещо се било променило. Те вече не искали да бягат, а да грабят и да избиват римляни, защото повярвали в собствената си непобедимост и непогрешимостта на Спартак. Тракиецът също отказал да премине проходите към свободата, защото тогава щял да изчезне завинаги от историческата сцена. Бунтовниците свърнали обратно на юг.

Марк Крас срещу Спартак

В Рим настъпила голяма паника и бил назначен нов командващ, който трябвало да се справи робската опасност. Тя вече била двойна, защото освен въстаналите, имало и много покорни роби в града на река Тибър, които също можели да се разбунтуват. В този критичен момент легионите оглавил най-богатият и безскрупулен римлянин – Марк Крас. Той мобилизирал, екипирал и въоръжил сам цели шест легиона, нещо което било трудно дори за държавната хазна.

В търсене на слава, Крас се отправил след Спартак и неговата бунтовническа войска. Двете армии се движели паралелно на юг, като римският генерал бил издал заповед на легатите (заместници) си да се избягват на всяка цена сблъсъците преди решителното сражение. Но Мумий – един от командирите му, алчен за слава се нахвърлил върху въстанниците с два от легионите. На юг от Неапол Спартак разгромил римляните и те се разбягали.

Марк Крас

Марк Крас – част от рекламен плакат на сериала „Спартак“

В състояние на ярост, Марк Крас събрал легионите си и за неподчинението им и страхливостта им в битката, наложил древното наказание на децимацията. От кохортата, която се била най-зле срещу робите, всеки десети войник трябвало да бъде убит от собствените си другари.

Легионерите научили, че командирите им са по-страшни от врага. От този момент насетне римските легиони вземали превес във всеки сблъсък с робите. Спартак и хората му бавно и постепенно били изтласкани в местността Брутиум (днес Калабрия) чак до Месинския проток между Сицилия и Италия.

Пиратите и капанът на Крас

Сицилия бил остров известен с бунтовните настроения против Рим и тракиецът мислел да се прехвърли там с част от войските си, за да разбуни духовете, но му трябвали кораби. За целта той се договорил с киликийските пирати да го прехвърлят на другия бряг, като им заплатил щедра комисионна за това. Но в уречения ден корабите не се появили. Оказало се, че някой много по-богат и безскрупулен платил много повече на пиратите и въпросният човек, заедно с легионите си вече препречвал обратния път на въстанниците.

Марк Крас използвал времето си да изгради огромен отбранителен вал на провлака Региум, който преграждал цял Брутиум и го превръщал в капан за робите. Римлянинът възнамерявал да ги умори от глад през зимата, но Сенатът вече се бил отегчил от всички маневри на богаташа и сенаторите извикали помощ. От Испания пристигал Помпей Велики с легионите си, а от Македония идвал Лукул с неговите легиони.

За двамата противници времето изтичало. Спартак го очаквала сигурна гибел, а Марк Крас позор и безчестие. Затова тракиецът побързал да се договори с врага, като предложил себе си в замяна на свободата на хората си. Ала това били невъзможни преговори, защото Марк Крас нямало как да приеме никакви условия от роб, колкото и разумно да звучали те.

Затова тракиецът заповядал, на показ пред двете армии да бъде разпънат на кръст един римски пленник. Това не било отмъщение за отказа на Крас, а по-скоро предупреждение към въстаналите му другари. Те трябвало да знаят какво ги очаква ако Рим победи в тази война. После под прикритието на нощта, робите щурмували римските фортификационни съоръжения. С цената на много жертви те съумели да разкъсат обсадата на Марк Крас и да избягат.

Последната битка на Спартак и провалът на Крас

Спартак

Спартак

Обградени от три настъпващи римски армии, бунтовниците направили немислимото. Двама от водачите на въстанието –  Ганик и Каст отцепили германците и галите в отделна армия (35 000 души). Тези наивници искали да се бият самостоятелно и както само те си знаят. Марк Крас не чакал специална покана да се нахвърли над глупците.  Той набързо ги догонил с легионите си и ги избил до крак.

Спартак останал сам с половината от огромната някога въстанническа армия. Но вместо да се пробват отново да достигнат Алпите, свободните по дух бунтовници поискали да се възправят срещу Крас. Те мислели, че са непобедими и генералът им се съгласил на това последно безумие, знаейки какъв ще бъде изходът.

При река Силар в година 71 пр.н.е., Спартак и Марк Крас се срещнали в решителна битка. Преди боя тракиецът посякъл собственият си кон, за да покаже на другарите си, че в това сражение ги очаква само победа или смърт. Въпреки числената многобройност на робите и бойния опит на гладиаторите, нищо не можело да компенсира римската дисциплина и тактическото превъзходство на легионите. В отчаян опит за победа, Спартак се хвърлил да пререже гърлото на звяра. Той успял да убие двама римски центуриона по пътя си към Марк Крас, но паднал посечен от преторианската му кохорта. Останалите живи роби се разбягали. Трупът на Спартак никога не бил открит.

Наказанието за непокорните

Разпъването на робите

Федор Андреевич Бронников (1827-1902). Проклятое поле. Разпъването на робите.

Колкото до Крас, той също не се радвал дълго на победата си. Помпей Велики пленил част от избягалите роби и ги занесъл в Рим, за да обяви победата си над въстанниците. Политическите врагове на Крас подкрепили помпеевата лъжа и за победите му в Испания го наградили с пълен триумф.

Истинският победител на Спартак получил унижение и второстепенната награда овация. Но Марк Крас не мислел да остави нещата така и направил зловещо изявление към враговете си. По цялото протежение на главната пътна артерия от Рим до Капуа – Виа Апия, той разпънал на дървени кръстове 6000 пленени роби. Тези бедни души угаснали в страшна агония. Но дори и след смъртта, телата им били оставени да гният по кръстовете, за да напомнят на всеки, който дръзне да въстане, каква е римската милост, която го очаква.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *