post

Соматосетивна система – рецептори на общата сетивност

Соматосетивната система (рецептори на общата сетивност) получава и обработва информация от многобройни рецептори, разположени из цялото тяло. Тези рецептори реагират на различни дразнители – механични, температурни. Те осигуряват на мозъка преценка за вътрешното състояние на самия организъм и за въздействието на околната среда върху него. Характерно за соматосетивните рецептори е, че те са първични рецептори – представляват свободни нервни окончания, а не специализирани рецепторни клетки.

Механорецептори

Тактилни рецептори

Към тази група спадат тактилните рецептори и проприорецепторите, които отговарят на механични стимули. Тактилните рецептори се разполагат в кожата и лигавиците, както и в тъканите под тях. Те са чувствителни на допир, натиск и вибрации. Благодарение на тактилните рецептори се възприемат външни въздействия, приложени върху тялото, а също и редица физични характеристики на докосваните предмети (размери, форми, материя и други).

Тактилните рецептори се различават в окосмените и неокосмените телесни области. В участъците с окосмяване тактилните нервни окончания са увити около фоликулите на космите. И най-лекият допир променя положението на космите, което води до изменение в конформацията на нервното окончание, завито около основата на косъма, и възникване на рецепторен потенциал в нервното влакно.

Телца на Фатер-Пачини, телца на Майснер и окончания на Руфини

В местата, където липсва окосмяване, нервните окончания имат специални структури, които подпомагат улавянето на механичните дразнения. Телцата на Фатер-Пачини и телцата на Майснер представляват едно или няколко нервни окончания, обвити от съединителнотъканни капсули, съдържащи течност. Намират се в горните кожни слоеве на най-чувствителните части от тялото – устни, пръсти и др., и реагират на вибрациионни стимули.

Окончанията на Руфини са локализирани по-дълбоко в кожата. Тези структури също имат капсула, в която навлизат многобройни разклонения на едно нервно влакно.

Дискове на Меркел

Дисковете на Меркел са разположени предимно по върховете на пръстите. Представляват нервни разклонения с малки размери и дисковидна форма и често няколко диска, инервирани от едно влакно, се обединяват в обща сетивна структура.

Отделните области на тялото проявяват различна чувствителност към механични дразнения. В най-чувствителните зони организмът има най-висока разделителна способност. Това е способността два различни механични стимула, приложени на малко разстояние един от друг, да се усещат като отделни дразнения, т.е. информацията за тях да достига централната нервна система по две отделни нервни влакна.

Проприорецептори

Проприорецепторите са разклонения на миелинизирани нервни влакна, чиято функция е да получават и пренасят информация за разположението на частите на тялото в пространството и една спрямо друга. Голямо количество от тези рецептори се намира в органите, свързани с двигателните функции на тялото – мускули, сухожилия и стави.

Проприорецепторите реагират на промените в ъгъла, сключен между костите в дадена става, мускулното съкращение и разтягането на сухожилията, като генерират рецепторен потенциал. Проприорецептивните усещания се наричат още дълбока сетивност. Те могат да бъдат статични (за разположението на неподвижни части на тялото) или динамични (за стави в движение).

рецептори на общата сетивност

рецептори на общата сетивност в кожата

Рецептори за болка

Рецепторите за болка, познати още под термина ноцицептори, представляват крайни разклонения на нервни влакна, чувствителни към дразнения с различна природа – термични, химични, механични, чието въздействие е способно да увреди телесните тъкани. Всеки болкови рецептор може да се активира от дразнители от посочените групи, но отделните ноцицептори са максимално чувствителни към различни стимули.

Поради важната си функция да сигнализират и предпазват организма от опасни влияния, рецепторите за болка се откриват в голямо количество както по повърхността на цялото тяло, така и във вътрешните му органи и кухини. Повечето кухи вътрешни органи са богато снабдени с ноцицептори. Те проявяват изявена чувствителност към механично разтягане на мускулния пласт на органа.

Вещества като хистамин и брадикинин, които типично се отделят в тъканите при наличие на възпаление, са пример за химични стимули, активиращи болковите рецептори. Механизмите за възприемане на причиняващите болка дразнения включват активирането на разнообразни йонни канали. Резултатът е деполяризиране на мембраната на рецептора и възникване на рецепторен потенциал.

Болка

Според периода на възникване и времетраенето болката може да бъде първична или вторична. Първичната, наричана още бърза болка, е остра и се усеща в рамките на милисекунди след увреждащото въздействие. Вторичната болка се появява няколко секунди след приложението на болковия дразнител. Тя обаче може да продължи дълго време и дори да стане хронична.

При продължително стимулиране на болковите рецептори може да се стигне до т. нар. хипералгезия. Това е състояние на свръхчувствителност към причинители на болка. При него е възможно да се породят и други физиологични смущения като гадене, повръщане и безсъние. Състоянието на безчуственост към болка се нарича CIPA (Вродена нечувствителност към болка с анхидроза) и е изключително рядко и опасно по своята същност. Болката има предупредителен характер, което отсъства при пациентите със CIPA.

Терморецептори

Терморецепторите са нервни разклонения, които реагират на топлинно въздействие. Температурните рецептори отговарят на топлинните дразнения благодарение на наличието на специфични термочувствителни йонни канали от типа trp-канали.

Съществуват две разновидности на терморецепторите – за студено и за топло. Те се различават по своя брой и разположение в кожата. Студовите рецептори са повече и се намират по-близо до повърхността на кожата, докато тези за топло са представени в много по-малък брой и са разположени по-дълбоко.

Терморецепторите за студено са чувствителни към температури от 10 до 40 градуса по Целзий. Рецепторите за топло реагират при температура от 30 до 40 градуса. При наличието на температурен диапазон, в който се активират и двата вида терморецептори, възприятието на топлинното въздействие става чрез сравнение на количеството възбудени рецептори от двата вида.

При излагане на тялото на твърде ниски или високи температури, освен съответните терморецептори, се активират и рецепторите за болка. Познати са 6 различни термозависими йонни канала в терморецепторите. Всеки вид канал се активира под влияние на точно определена температурна стойност. В даден терморецептор се намират йонни канали само от един вид.

Генерирането на рецепторен потенциал е резултат именно от активирането на trp-каналите. Интересен факт е, че някои от тези йонни канали могат да се активират и от определени химични вещества. Така например йонният канал, чувствителен на температура под 25 градуса, реагира и на веществото ментол.

Каналът, който се активира при температурни стойности над 35 градуса, може да свързва специфично една от химичните съставки в лютите чушки – капсаицин. На тези особености се дължат и усещанията съответно за охлаждане и загряване, които тялото има при приема на въпросните вещества.

След продължително дразнене на рецепторите от кой да е вид, те се адаптират към дразнителя. Поради това спират да възприемат дразнения, които имат същия интензитет. Само рецепторите за болка не подлежат на адаптация.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!