Соли – те са химични съединения, които се получават или могат да се разглеждат като получени в резултат от процеса неутрализация (взаимодействие на киселина и основа). Класически пример е готварската сол (NaCl), която може да се получи вследствие на реакцията между натриев хидроксид (основа) и солна киселина.
NaOH + HCl → NaCl + HOH
Строеж и физични свойства на соли
Солите на елементите с ясно изразен метален характер са йонни съединения предимно с кристален строеж (Ca2+ + 2Cl–; Cu2+ + SO42-). При онези от тях, които съдържат кислород (медния сулфат от предния пример) връзките в киселинния остатък(сулфатния в случая) са ковалентни.
Солите на някои p-елементи и на тежките d- и f- елементи са молекулни съединения със силно полярна ковалентна връзка (HgCl2; TiCl4). Повечето соли на p-елементите са молекулни съединения с различна степен на полярност на ковалентната връзка.
Различните соли имат различна разтворимост във вода, която може да бъде видяна в таблицата за разтворимост. Важно е да се знае, че натриевите, калиевите и амониевите соли са изключително разтворими. С подобна добра разтворимост се отличават нитратите, а също с малки изключения хлоридите и сулфатите. Неразтворими са всички карбонати, сулфиди, фосфати и силикати, които не са калиеви, амониеви или натриеви. Отново с малки изключения оловните, сребърните и живачните соли също са неразтворими или малкоразтворими.
Соли – класификация
Солите могат да се класифицират по множество принципи:
1. Според вида на йоните, които се получават вследствие на дисоциация:
прости (нормални) соли – те са продукт на пълна неутрализация и при дисоциация в разтвора или стопилката се образуват само един вид катиони и един вид аниони: KCl → К+ + Cl–; Ca(NO3)2 → Ca2+ + 2NO3–;
хидроген соли – те съдържат, освен метален катион и киселинен анион, също и водороден катион и се получават в резултат на непълна неутрализация на основа с многоосновна киселина: NaHCO3(натриев хидрогенкарбонат), KHSO4;
двойни соли – те съдържат, два метални катиона и киселинен анион: KAl(SO4);
основни соли – те съдържат, освен метален катион и киселинен анион, също и хидроксилен анион и се получават в резултат на непълна неутрализация на киселина с многовалентна основа: Mg(OH)Cl, Pb(OH)NO3 (оловен основен нитрат);
комплексни соли: съдържат комплексни йони: К4[Fe(CN)6] → 4K+ + Fe(CN)64-
кристалохидрати – съществуват и соли, които при кристализиране включват в кристалната си структура водни молекули, като по този начин образуват кристалохидрати: KAl(SO4)2.12H2O калиевоалуминев сулфат кристалохидрат (стипца), CuSO4.5H2O (син камък);
2. Според съдържанието си на кислород:
безкислородни соли: AlCl3, KI, FeS, CaCl2;
кислородсъдържащи соли: NH4 NO3, MgSO4, CaCO3, AgNO3 ;
3. Според вида на катиона: натриеви (Na), амониеви (NH4), алуминиеви (Al), калциеви (Ca) и т.н.
4. Според вида на аниона: карбонати, халогениди, сулфати, сулфиди, фосфати и т.н.
Химични свойства на соли
ЗАБЕЛЕЖКА: големите скоби { } отбелязват, че веществото е в разтворено състояние.
1. Взаимодействие на водни разтвори е възможно ако се получава утайка или газ :
с киселини:
AgNO3 + HCl → AgCl↓ + {H+ + NO3–}
Na2S + 2HCl → NaCl + H2S ↑
с основи:
ZnSO4 + 2NaOH → Zn(OH)2 ↓ + {2Na+ + SO4-2;}
със соли:
AgNO3 + NaCl → AgCl↓ + {Na+ + NO3–}
2. Взаимодействие при наличието на окислително-редукционни процеси:
Fe + CuSO4 → FeSO4 + Cu
Br2 + 2KI → KBr + I2
3. Термично разлагане:
CaCO3 → CaO + CO2
4. Хидролиза. При този процес йоните на водата взаимодействат с йоните на солта ако последната е получена при взаимодействие на:
слаба киселина и силна основа
{2Na+ + CO2-3} + {H+ + OH–} → 2{Na+ + OH–} + H2CO3
слаба основа и силна киселина
{Cu2+ + SO2-4} + 2{H+ + OH–} → {2H+ + SO2-4} + Cu(OH)2
различно слаби киселина и основа
{2NH+4 + CO2-3} + 2{H+ + OH–} → {2NH+4 + 2OH–} + H2CO3
5. Електролиза
Получаване
1.Неутрализация:
КOH + HCl → КCl + HOH;
2.Директно взаимодействие на метал с неметал:
Fe + S → FeS;
3. Взаимодействие на хидроксид и киселинен оксид:
2KOH + SO3 → K2SO4 + HOH;
4. Взаимодействие на киселина и основен оксид:
H2SO4(р-р) + Na2O → Na2SO4 + H2O;
5. Взаимодействие на оксиди:
MgO + CO2 → MgCO3;
и още ако се върнем в раздела химични свойства се забелязва, че голяма част от реакциите на солите дават като продукт други соли, което увеличава допълнително методите за тяхното получаване.
Соли – значение и употреба
Солите практически са навсякъде около нас, както в обкръжаващата ни среда, така и в нашия бит и производствени практики. Елементарен пример от нашето ежедневие са натриевияt хлорид, който е неизменна хранителна добавка известна като готварска сол и натриевия хидрогенкарбонат, който се използва в производството на хляб и тестени изделия под названието сода бикарбонат. Най-разпространените в природата соли са силикатите, алумосиликатите и карбонатите.