Соли

Соли – те са химични съединения, които се получават или могат да се разглеждат като получени в резултат от процеса неутрализация (взаимодействие на киселина и основа). Класически пример е готварската сол (NaCl), която може да се получи вследствие на реакцията между натриев хидроксид (основа) и солна киселина.

NaOH + HCl → NaCl + HOH

Строеж и физични свойства на соли

Солите на елементите с ясно изразен метален характер са йонни съединения предимно с кристален строеж (Ca²⁺ + 2Cl^–; Cu²⁺ + SO₄^2-). При онези от тях, които съдържат кислород (медния сулфат от предния пример) връзките в киселинния остатък(сулфатния в случая) са ковалентни.

Солите на някои p-елементи и на тежките d- и f- елементи са молекулни съединения със силно полярна ковалентна връзка (HgCl₂; TiCl₄). Повечето соли на p-елементите са молекулни съединения с различна степен на полярност на ковалентната връзка.

Различните соли имат различна разтворимост във вода, която може да бъде видяна в таблицата за разтворимост. Важно е да се знае, че натриевите, калиевите и амониевите соли са изключително разтворими. С подобна добра разтворимост се отличават нитратите, а също с малки изключения хлоридите и сулфатите. Неразтворими са всички карбонати, сулфиди, фосфати и силикати, които не са калиеви, амониеви или натриеви. Отново с малки изключения оловните, сребърните и живачните соли също са неразтворими или малкоразтворими.

Соли – класификация

Солите могат да се класифицират по множество принципи:

1. Според вида на йоните, които се получават вследствие на дисоциация:
прости (нормални) соли – те са продукт на пълна неутрализация и при дисоциация в разтвора или стопилката се образуват само един вид катиони и един вид аниони: KCl → К⁺ + Cl^–; Ca(NO₃)₂ → Ca²⁺ + 2NO₃^–;

хидроген соли – те съдържат, освен метален катион и киселинен анион, също и водороден катион и се получават в резултат на непълна неутрализация на основа с многоосновна киселина: NaHCO₃(натриев хидрогенкарбонат), KHSO₄;

двойни соли – те съдържат, два метални катиона и киселинен анион: KAl(SO₄);

основни соли – те съдържат, освен метален катион и киселинен анион, също и хидроксилен анион и се получават в резултат на непълна неутрализация на киселина с многовалентна основа: Mg(OH)Cl, Pb(OH)NO₃ (оловен основен нитрат);

комплексни соли: съдържат комплексни йони: К₄[Fe(CN)₆] → 4K⁺ + Fe(CN)₆^4-

кристалохидрати – съществуват и соли, които при кристализиране включват в кристалната си структура водни молекули, като по този начин образуват кристалохидрати: KAl(SO₄)₂.12H₂O калиевоалуминев сулфат кристалохидрат (стипца), CuSO₄.5H₂O (син камък);

2. Според съдържанието си на кислород:

безкислородни соли: AlCl₃, KI, FeS, CaCl₂;

кислородсъдържащи соли: NH₄ NO₃, MgSO₄, CaCO₃, AgNO₃ ;

3. Според вида на катиона: натриеви (Na), амониеви (NH₄), алуминиеви (Al), калциеви (Ca) и т.н.

4. Според вида на аниона: карбонати, халогениди, сулфати, сулфиди, фосфати и т.н.

Химични свойства на соли

ЗАБЕЛЕЖКА: големите скоби { } отбелязват, че веществото е в разтворено състояние.

1. Взаимодействие на водни разтвори е възможно ако се получава утайка или газ :
с киселини:
AgNO₃ + HCl → AgCl↓ + {H⁺ + NO₃^–}

Na₂S + 2HCl → NaCl + H₂S ↑

с основи:
ZnSO₄ + 2NaOH → Zn(OH)₂ ↓ + {2Na⁺ + SO₄^-2;}

със соли:
AgNO₃ + NaCl → AgCl↓ + {Na⁺ + NO₃^–}

2. Взаимодействие при наличието на окислително-редукционни процеси:

Fe + CuSO₄ → FeSO₄ + Cu

Br₂ + 2KI → KBr + I₂

3. Термично разлагане:

CaCO₃ → CaO + CO₂

4. Хидролиза. При този процес йоните на водата взаимодействат с йоните на солта ако последната е получена при взаимодействие на:

слаба киселина и силна основа

{2Na⁺ + CO^2-₃} + {H⁺ + OH^–} → 2{Na⁺ + OH^–} + H₂CO₃

слаба основа и силна киселина

{Cu²⁺ + SO^2-₄} + 2{H⁺ + OH^–} → {2H⁺ + SO^2-₄} + Cu(OH)₂

различно слаби киселина и основа

{2NH⁺₄ + CO^2-₃} + 2{H⁺ + OH^–} → {2NH⁺₄ + 2OH^–} + H₂CO₃

5. Електролиза

Получаване

1.Неутрализация:

КOH + HCl → КCl + HOH;

2.Директно взаимодействие на метал с неметал:

Fe + S → FeS;

3. Взаимодействие на хидроксид и киселинен оксид:

2KOH + SO₃ → K₂SO₄ + HOH;

4. Взаимодействие на киселина и основен оксид:

H₂SO₄(р-р) + Na₂O → Na₂SO₄ + H₂O;

5. Взаимодействие на оксиди:

MgO + CO₂ → MgCO₃;

и още ако се върнем в раздела химични свойства се забелязва, че голяма част от реакциите на солите дават като продукт други соли, което увеличава допълнително методите за тяхното получаване.

Соли – значение и употреба

Солите практически са навсякъде около нас, както в обкръжаващата ни среда, така и в нашия бит и производствени практики. Елементарен пример от нашето ежедневие са натриевияt хлорид, който е неизменна хранителна добавка известна като готварска сол и натриевия хидрогенкарбонат, който се използва в производството на хляб и тестени изделия под названието сода бикарбонат. Най-разпространените в природата соли са силикатите, алумосиликатите и карбонатите.