post

Смилец 1292 – 1298г.

Цар Смилец е български владетел управлявал Търновското царство от 1292 до 1298 година. Той е цар само на думи, защото държавата в този период е крайно разпокъсана. Действителният владетел на българските земи тогава е хан Ногай – един от предводителите на Златната орда.

Възкачване на престола

Управлението на Георги I Тертер било катастрофално. Когато той загубил подкрепата на болярите и благоразположението на хан Ногай, низвергнатият цар се спасил с бягство. Тогава, ханът от Златната орда решил да коронова болярина Смилец. Никой не можел да се опълчи на волята на могъщия татарин и в Търнов посрещнали марионетния владетел.

Повишеният в длъжност болярин запазил добрите си отношения с Византия до края на управлението си. За това до голяма степен допринесъл фактът, че неговата съпруга била дъщеря на севастократор Константин Палеолог и  внучка на император Андроник II Палеолог. Противно на казаното съществуват твърдения за кратък сблъсък с ромеите, който завършил фатално за Смилец и войските му. Ако това е вярно, може би поражението от тази битка допълнително е вдъхновило мирната му политика с византийците.

Управление на Смилец

Колкото до вътредържавното управление, такова не съществувало или пък граничело с пълно безразличие. Българският владетел не можел, нито пък търсел начин да възстанови целостта на земите си. Той напълно изоставил държавническите традиции, присъщи за българските владетели. Единствено се задоволявал да угодничи на своя сюзерен и благодетел хан Ногай.

В това време държавата била напълно разпокъсана от местните феодали. Те управлявали независимо от Търнов, в качеството си на князе и същевременно като васали на татарския предводител. Разруха и опустошение се стелели по българските земи, а апатия владеела народните маси.

Ствфан II Милутин

Стефан II Милутин

Трагичното положение и разложението на българската държавност станало катализатор за засилване на средновековна Сърбия. През 1290 – 91 година, рашкият крал Стефан Драгутин нападнал Браничевската област на сръбските князе Дърман и Куделин. Те надделяли в този сблъсък и преминали в контранастъпление. В слабостта си Драгутин се обърнал за помощ към брата си крал Стефан II Милутин и двамата извоювали победа. Земите, за които се биели сръбските владетели, били по право български.

Смилец напълно игнорирал случващото се и вместо него, в спора се намесил видинският деспот Шишман. Подкрепен от татарски отреди, той настъпил на запад, но бил разгромен от сърбите. Скоро след това Видин и областта паднали в сръбска власт, а Шишман се принудил да бяга при своя сюзерен хан Ногай за помощ.

В резултат на молбите на васалния владетел, малка част от Златната орда се отправила към сръбските земи, което убедило Стефан Милутин да сключи мир с българския деспот и да му върне владенията. Мирът бил подсилен с династичен брак между шишмановия син Михаил Шишман и милутиновата дъщеря Ана Неда.

При тези събития много българи останали в сръбско и след време завинаги се причислили към сръбския народ. Голяма част от западните български земи били загубени. Смилец не направил нищо по въпроса и наблюдавал събитията безучастно.

Последните дни на един васал

През 1297 година васалът в Търново омъжил дъщеря си Теодора за милутиновия син Стефан Дечански. По-късно от този брак се родил прочутият сръбски крал Стефан Душан. През 97-ма обаче, татарите отново налетели българските земи, за да напомят кой е истинският им владетел. На следващата година Смилец се споминал. Съществуват догадки за насилствена смърт, но подобна хипотеза е малко вероятна.

Властта на фигуративния цар преминала в ръцете на царицата, която управлявала от името на непълнолетния си син Йоан в продължение на една година. Тогава на търновския трон се възкачил Теодор Светослав.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *