post

Сивите вълци на Турция – история и настояще

Сивите вълци са формирани като младежка организация на създадената през 1969г. в Турция, радикална крайнодясна Партия на националистичекото действие (ПНД). В основата ѝ стои запасният генерал Алпарслан Тюркеш. В последствие обаче „младежите“ стават далеч по-популярни от самата партия, като днес ПНД е известна повече като партията на „Сивите вълци“.

Тяхната идеология е пантюркистка и се обявяват за разширение на Турция на териториите на бившата Османска империя. Те са яростни противници на малцинствата в страната – кюрди, арменци, алевити, както и против левите активисти, гърците, християните изобщо и либералния Запад.

Сивите вълци и Гладио

ЦРУ

Централното Разузнавателно Управление на САЩ

Много скоро след основаването си Сивите вълци започват да водят въоръжена борба срещу своите „врагове“. В същото време, ЦРУ инфилтрира свои агенти в структурите на организацията с цел да я приобщи към своята мрежа „Stay behind”.

Тя е създадена чрез съвместната операция „Гладио“ на ЦРУ и МИ-6 през 1948-ма, която обединява различни радикално десни, полулегални паравоенни организации в страните от НАТО, които имат за цел да се противопоставят на евентуална съветска инвазия.

Но в програмните документи се казва, че „Гладио“ може да действа и в мирно време, при опасност от идване на крайнолеви правителства на власт. На практика, групите подкрепяни от ЦРУ и МИ-6 имат за цел да действат силово и да смазват в зародиш всяко движение в отделните страни, което не защитава техните интереси. Тези организации (като Rosa dei venti в Италия, Projekt 26 в Швейцария, Plan Bleu във Франция и други) са подозирани в атентати, политически убийства, опити за преврати, действителни пучове и клеветнически пропагандни кампании.

С времето все повече страни от европейската общност алармират за съществуването на „Гладио“ и опасностите, свързани с него. Италия, Швейцария и Белгия провеждат парламентарно разследване по въпроса и в крайна сметка през 1990г. Европейския парламент приема резолюция за ликвидирането тези движения. Осъдена е „опасността, такава нелегална мрежа да може да се е намесвала незаконно във вътрешните политически въпроси на държавите-членки или все още да може да го прави“. Връзките на Сивите вълци с „Гладио“ са разкрити документално от турския военен прокурор Емин Дегер през 1970-та.

Терористична дейност и разширяване на влиянието

Първата им „проява“ е на 1 май 1977-ма. На площад Таксим 500 хиляди леви активисти участват в традиционната манифестация в деня на труда и работническата солидарност. По време на шествието обаче, проехтяват изстрели от покривите на сградите на водоснабдителната компания и на хотел „Мармара“. Четирима души падат убити. В получилото се след намесата на полицията меле, 40 души намират смъртта си а 200 са ранени.

Въпреки че редица журналистически разследвания доказват връзката на Сивите вълци с атентата, организацията не става обект на прокурорски интерес. На подобно „специално“ отношение от турската съдебна система радикалите ще се радват неведнъж през годините.

Година по-късно, пред декември в населеното предимно с алевити градче Кахраманмараш местните забелязват групи от подозрителни непознати. Много скоро се случват взривове в тамошните клубове на десницата и левицата. Това естествено усилва политическото напрежение в региона.

От 23 същия месец Сивите вълци започват погроми в квартала на алевитите – разбивани са дюкяни и частни домове, над 100 души са убити. Събитията в Кахрамнмараш са част от поредица такива които създават чувство за несигурност у турското общество и стават оправдателна причина за военния преврат от 12 декември 1980-та. След идването на новата власт, поради голямото обществено недоволство, започват съдебни процеси срещу членове на организацията. Осъдените са твърде малко. Сивите вълци към този момент наброяват около 200 000 членове.

Атентатът срещу папа Йоан-Павел II

Сивите вълци, Мехмед Али Агджа

Мехмед Али Агджа пред италиански съд заради покушението срещу папата; автор на фотографията: LUCIANO MELLACE

Може би най-известна акция на тази терористична организация е покушението срещу папа Йоан-Павел II на 13 май 1981 на площад „Свети Петър“ във Ватикана. Тогава техният член Мехмед Али Агджа нанася четири огнестрелни рани на папата.

И до ден днешен не са съвсем ясни мотивите, които подтикват Сивите вълци да извършат това деяние. Агджа лъжливо свързва българските тайни служби с организирането на покущението. Това довежда до мощна антибългарска и антикомунистическа кампания в западните медии през следващите години.

Доказателства за твърденията му обаче така и не се намират. Впоследствие друг „сив вълк“ – Абдуллах Чатлъ заявява, че са му предложение 3 милиона марки от немското разузнаване, за да раздухва българската следа. През 1991 на сенатски изслушвания бившите агенти на ЦРУ Мелвин Гудман и Харолд Фордън споделят, че никога не са вярвали „българската следа“ да е реалност.

Нови атентати

На 18 юни 1988-ма Сивите вълци правят нов неуспешен опит за убийство. Този път покушението е срещу турския министър-председател Тургут Йозал, след негово изказване за нуждата от подобряване на отношенията с Гърция. В следващите години те продължават със своите изстъпления, когато има протестни прояви на алевити, арменци, кюрди или лявоориентирани студенти.

През май 1998г. Сивите вълци вземат участие в две убийства – на 3 ти е убит студент в Болу, а два дни по-късно в Истанбул е убит работникът Билял Вирял. В същото време властта продължава да използва организацията, когато това е изгодно за целите ѝ. Това се доказва, когато на 3 ноември 1996-та близо до град Шашарлък, известния член на Сивите вълци Абдула Чатлъ намира смъртта си в автомобилна катастрофа.

В колата обаче наред с неговото и на приятелката му тяло са открити и това на Хюсеин Кочадак, който е висш полицейски началник. Отделно от това в чантата на Чатлъ са открити множество фалшиви паспорти, разрешителни за оръжие и дипломатически документи.

Сивите вълци в наши дни

През новия век в тяхна кауза се превръща желанието да се премахне седалището на Вселенската патриаршия от Истанбул. Организират протести и правят подписка в тази посока. По време на посещението на папа Бенедикт XVI в Истанбул през 2006, те отрганизират мащабна протестна демонстрация, под заплашителния лозунг „Папа, не правете грешка, не предизвиквайте нашето търпение“.

Междувременно Сивите вълци успяват да изградят гъста мрежа от свои представителства сред турските диаспори в страните от света. Такива има в Азербайджан, Сирия, Кипър, Русия, Германия, Франция, Белгия, Швеция и дори Китай.

Техните представители участват на страната на азербайджанските сили за сигурност срещу арменците. Освен това подкрепят и чеченските сепаратисти във войните, които Русия води срещу тях. В окупирания от Турция Северен Кипър, Сивите вълци извършват погроми срещу демонстрантите против окупацията. Убийствата и опити за такива срещу журналисти които критикуват турската политика са също част от репертоара им.

В останалите страни, се проявяват много често при социално-ориентирани протести, както и такива които по някакъв начин са насочени против турската политика в миналото или настоящето. През 2012г. организират конгреса си в Лиеж, Белгия. Техния лидер Девлет Бахчели произнася пламенна реч, в която ги призовава да налагат своята култура в сърцето на Европа и да се борят за турските национални интереси.

В същото време борбата с кюрдската ПКК добива радикални размери. На 9 ноември 2010г. Хасан Шимшек, който е член на Сивите вълци е убит след схватка между кюрди и турци в университета в Кютахия. Погребението му е превърнато в мощна демонстрация с антикюрдска насоченост. В следващите години напрежението между двете организации нараства и уличните сблъсъци са ежедневие. През 2015-та радикалите извършват погроми в 128 офиса на кюрдската партия.

à la guerre comme à la guerre – на война като на война

През юли 2015 година Сивите вълци си създават враг по още една ос. В отговор на ограничение правата на мюсюлманите в Китай, те организират протести в цялата страна. Там се горят знамена на Китайската народна република и се чуват викове „Искаме китайска кръв“. Щурмувани са китайски ресторанти и се извършват нападения над туристи от азиатски произход, които са объркани с китайци. Подобни действия са оправдавани от Бахчели с аргумента, че всички азиатци са дръпнати и неговите съпартийци няма как да направят разликата.

Дейно е участието им и в започналата през 2011 гражданска война в Сирия. Те са в единодействие с политиката на официалните турски власти на противопоставяне на режима на Башар Асад. Сивите вълци активно подпомагат Свободната сирийска армия с хора и провизии. Командирът на Втора брегова дивизия Алпасан Селик, се оказва част от Сивите вълци. Той поема отговорността за убийството на руския пилот след свалянето на бомбардировача СУ-24 на 21 ноември 2015г..

Сивите вълци и „тяхната“ Партия на националистическото действие имат завидно място в политическия живот на Турция. Тази по същество терористична организация многократно върши мръсната работа на властта. Днес евентуалното пряко участие на Сивите вълци във властта крие сериозни рискове. Те са опасни не само за държавното развитие на Турция, но и за страните в региона.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!