post

Семе. Растителни семена – устройство и особености

Семе се нарича растителният зародиш, който се намира в летаргично състояние дотогава, докато не попадне в подходящи условия (почва и влага) и започне да се развива от него новото растение. Семената се образуват след оплождането на семепъпката и най-често се разполагат в плодовете. Известни са случаи, когато растително семе се формира апомиктно, т.е. без да е предхождано от оплождане.

Устройство на растително семе

Семенното устройство включва зародиш, резервни хранителни вещества и защитна обвивка.

Зародишът е същността на семето и той се формира след оплождането на яйцеклетката. При покритосеменните растения, зародишът може да има един или два семедела, което разделя растенията на едносемеделни (пшеница) и двусемеделни (фасул).

В зародишното устройство се наблюдават зародишно коренче, зародишно стъбло, зародишни листа и зародишна пъпка. От тях се развиват органите на възрастните растения.

Хранителните вещества в множество от семената са под формата на ендосперм – резервна енергийна тъкан от тънкостенни клетки със скорбелни, мастни или протеинови включения в цитоплазмата. Ендоспермът се формира преди оплождането при голосеменните растения (бор) и след оплождането при покритосеменните растения (дъб). Резервните хранителни вещества могат се намират и в семеделите на зародиша без да има ендосперм (фасул, грах).  Когато енергийните запаси са вън от зародишната торбичка (цвекло), тъканта с резервни вещества се нарича перисперм. При някои растения като черния пипер, растителният зародиш е обвит от ендосперм и перисперм.

Обвивката на едно семе може да бъде кожеста, ципеста или вдървесинена и основната ѝ функция е да защитава зародиша от външни въздействия или от изсъхване. Тя се формира от един или два интегумента на семепъпката и следователно може да бъде еднослойна или двуслойна. При някой растения обвивката е снабдена с допълнителни приспособления за разпространение на семената.

Други особености на семената

палмово семе

най-голямото палмово семе; автор на изображението: Didier Descouens ; лиценз на изобр.:CC BY-SA 4.0

Често плодовете, съплодията и вегетативните органи на някои растения се бъркат с техните семена, защото същите се използват за посевен материал. Например плодовете на пшеницата (зърно) и слънчогледа (семка) съдържат в себе си семето на растението и това довежда до объркването.

Противно на посочените примери, съществуват плодове и с повече от едно семе, като понякога семенният брой достига трицифрени числа (киви, домат, смокиня, диня, пъпеш). Наблюдава се и голямо разнообразие в рамерите на семената. Масатa им може да варира от няколко милиграма до почти 15 кг. при някои палми (Lodoicea maldivica).

В природата едно семе, за да поникне то трябва да попадне в благодатна среда – най-често подходяща почва при съответните климатични условия. За целта множество семена са снабдени с помощни средства за разпространение. В този процес голяма роля играят и плодовете. Сухите имат кукички, крилатки, парашутчета и други приспособления, а сочните са магнит за животните, които с действията си играят ролята на неволни съучастници в процеса на разпространение.

Растителни семена служат за храна на човека още от древни времена, но това което ги прави изключително важни за човешката дейност е, че нашите първобитни предци са намерили начин да ги използват за отглеждане на културни растения. Това е поставило началото на земеделието и днес стои в основата на хранителната промишленост, защото човек е способен дори от едно семе да даде началото цяла растителна култура в селското стопанство.

 

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!