Родът на Васил Левски

Според проучванията на историка Данаил Кацев-Бурски родът на Васил Левски води началото си от с.Кочмаларе, Карловско. От няколко приписки в един препис на Паисиевата история от 1973г. Бурски установява, че един от далечните прадеди на Левски се е казвал Драгой (1600 – 1680). Този Драгой е имал син Видул (1650 – 1730), а Видул син Кръстил (1709 – 1741). Кръстил бил обесен в Цариград през 1741г. понеже се събрал с “Атанаса болярина от Арбанас, та побратимили са да свалят султана”.

От своя страна Кръстил имал двама сина Видул и Тудур (Тодор). Видул бил убит от турците през 1758г. в Пловдив, а Тудур е преписвачът на Паисиевата история. Видул е имал син Кунчо. (според стогодишната баба Стояна Димова, Кунчо е син на Тудур а не на Видул) Този Кунчо според Данаил Кацев-Бурски е дядото на Васил Левски.

Васил Иванов Кунчев -Левски

Васил Иванов Кунчев -Левски

За рода на Апостола е запазен и един ръкопис от неизвестен автор. Този ръкопис, писан около 1902г., е намерен сред книжата на черквата в с.Песнопой (Пловдивски окръг) и през 1941г. предаден на Военноисторическия музей в София, и още същата година публикуван от Бурски. Ръкописът е съставен по сведения, събрани от Яна сестрата на Левски, и от други стари карловци, този ръкопис потвърждава почти изцяло проучванията на Бурски. За дядото на Левски, Кунчо Видулов (1757 – 1830), Тудур Кръстилов пише още: ” На 1812 сене чума ни изтръшка, турци ми зеа нишана и калъча, устана ми силяха; от Томина ниделя ду Игнажден лежах у апсаната у Едрене, па ме пущиа, сичкото беше за убиения Сабри бей от Филибе, дето гу уби наш Кунчу, па забегна у Войнягово, та са скри.” Жената на Кунчо се е казвала Виша и от нея той имал 8 деца: Видул, Виша, Елка, Куна, Руси, Тодор, Иван и Драгой.

Гина Кунчева, родът на Васил Левски

Гина Иванова Кунчева (майката на Левски) с Начо Андреев Начев най големият и внук 1876г.

От втората си жена, Яна Искрьова от Войнягово, Кунчо е имал само един син Въльо. Най-големият от синовете на Кунчо е прочутият Видул войвода, а Иван е бащата на Левски. Майката на Левски казвала, че Васил пприличал на дядо си Кунчо и на чичо си Видул. За Видул разказват, че бил много красив човек, рус със сиви очи, носил калпак и дълъг перчем и силях, натъпкан с пищови и ножове. Войводата бил убит през1833г. в Троянския балкан.

Иван Кунчев произвеждал гайтани и минавал за един от най-добрите майстори в града. Поради стекли се тежки житейски обстоятелства, бащата на Левски починал сравнително млад през 1851г.

Васил Генчев Караиванов, родът на Левски

Васил Генчев Караиванов – детайл от фотография от 1867г.

Дядо на Апостола по майчина линия е Иван Тахчиев известен като Кара Иван, по занятие той бил майстор на чешми и калдаръми. Имал е четирима сина: Генчо, Васил, Атанас и Пейо, и четири дъщери: Гана, Гина, Дона и Мария. Гина е майката на Левски. Когато съобщили на майката на Левски за обесването на сина и, тя извикала: “Не, никакво жито няма да варя. Васил никога няма да умре”. Гина Кунчева умира на 27 януари 1878г. в първите дни на Свободата.

От братята на Гина най-големият е Генчо, който отваря известният в Карлово Караиванов хан. Негов син е сподвижника на Левски и негов пръв братовчед Васил Караиванов.

Хаджи Василий Караиванов е вторият по възраст вуйчо на Левски . През 1852г. при него постъпва като послушник бъдещият революционер.

Когато се омъжва, Гина Караиванова била само на 14-15 години а бащата на Левски бил 26 годишен. Те имали пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Марийка. марийка умира още като малка. От сестрите и братята на Левски поколение е оставила само сестра му Яна.

родът на Левски

Архимандрит хаджи Василий Караиванов

Родена през 1835г., на 15 годишна възраст тя се омъжва за карловеца Андрей Начев. Яна Кунчева и Андрей Начев имали девет деца: Начо, Тота, Гина, Мария, София, Елена, Христо, Иван и Елка. От тях Тота, Христо, Иван и Елка починали рано.

Христо Иванов Кунчев, по-големият от двамата братя на Левски, е роден през 1840г. той е бил с черни очи и тъмна коса. Буен и неспокоен младеж, Христо създавал немалко грижи на майка си и на вуйчо си Генчо Караиванов. Отначало учил басмаджилък в Сопот, по после станал помощник в хана на вуйчо си. Един ден едва не пребил един от агите, отказал да си плати пиенето. След този случай той избягал в Пловдив и станал шивач на панталони.

През 1867г. Христо напуска Пловдив и отива в цариград, откъдето заедно с Христо Иванов – Големия (Книговезеца) отиват в Румъния да търсят Левски. по онова време той бил в Сърбия, където предстояло откриването на Втората българска легия, и двамата Христовци потеглили за там. Тъй като бил болен Христо не бил приет в легията.

родът на Васил Левски

Яна Иванова Кунчева сестра на Левски

След разтурването на легията Христо заминал за Румъния, където през зимата на 1868-1869г. живял, според някои изследователи, с Христо Ботев, в запустялата воденица в която известно време живял и Васил Левски. Христо Иванов Кунчев починал на 9 април 1870г. “часа 11 и 30 по европейски”, както е отбелязал в своето тефтерче Апостола.

Другият брат на Левски, Петър Иванов Кунчев е роден през 1844г. Той също имал буен нрав и създавал немалко грижи на майка си. Васил Караиванов си спомня, че когато веднъж трябвало да заплати някакъв данък, Петър заявил на турските чиновници: ” От мен данък ще вземе онази държава, кято ще израсне върху избитите пашови прислужници”.

Постоянните разправии с турците принудили Петър през 1874г. да напусне родния си град. През същата година той отива до Ловеч за да убие предателят на брат си Васил , но останалите членове от революционния комитет се възпротивили срещу неговото решение да отмъсти, а според други източници Петър заявил: ” Няма кабаат попът” . През 1876г. той се записва в четата на Христо Ботев.

родът на Васил Левски

Яна Иванова Кунчева, по-голяма сестра на Васил Левски със семейството си. 1-ви ред отляво надясно: Христина Хр. Загорска – внучка на Яна; Яна Иванова Кунчева; майката на Хр. Загорски; Бочо Хр. Загорски внук на Яна. На 2-ри ред: Гина Андреева Начева, Никола Хр. Загорски, Христо Бочев Загорски зет на Яна.

След смърта на войводата четата се разпръсква и Петър Иванов Кунчев или както се подписвал Петър Левски, заедно с другарят си Костадин Димитров от Сливен успели да се доберат до София, където три месеца и половина се укривали в къщурката на хаджи Стояна Цокова. По късно след султановата амнистия Петър се озовава в Кишинев, където постъпва в българското опълчение. В редовете на Опълчението, при тежките боеве на Шипка е ранен сериозно в десния крак. След освобождението се завръща в Карлово, където през 1881г. умира от белодробна туберколоза.

Сведенията се взети от книгите: “Родови хроники” на Никола Ферманджиев и “Васил Левски по спомени на Васил Караиванов” от Петър В. Караиванов син на Васил Караиванов.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!