post

Римското оръжие – въоръжението на римляните

Римското оръжие е термин, който включва в себе си не само мечовете, копията и другите остриета, а всеки един елемент от въоръжението на римляните, на отделния войник или войскова част.

Шлемовете

В периода на Републиката се използвали основно три типа шлемове. Най-разпространеният е бил тип „монтефортино„. Той бил островърх с улей за конски гребен. Откъм тила е имал метална козирка и се прикрепял с ремъци под брадичката на легионера. Вторият тип шлемове бил етруско – коринтският (наричан още псевдокоринтски). Той наподобявал старият грандиозен коринтски шлем, но на практика не защитавал цялата глава, а само мозъковия череп. Третият вид шлемове бил от елинистичен тип и се срещал през късната Република. Носели го предимно офицери.

Шлемът на римските войници претърпял сложен процес на еволюция, като през епохата на Империята могат да бъдат открити най-различни образци в отделните части на територията ѝ. Те се изработвали както в Галия, така и в Италия. Галските шлемове превъзхождали по-качество италийските. Въпреки това, най-сложните и масивни шлемове, които са били носени от римските легионери, се произвеждали на италийска почва. Такива могат да бъдат видяни изобразени на траяновата колона.

римското оръжие

римското оръжие – видове римски шлемове

Броните

Бронята била съществена част от въоръжението на римляните. Нейното количество и качество зависели до голяма степен от имотното състояние на войника. Бедните войници или не можели да си позволят броня (велитите), или носели метална бронзова плоча на гърдите и на гърба си, която била вързана с ремъци. Заможните римляни, които служели във войската, притежавали възможността да си закупят метална плетена ризница (lorica hamata), а в повечето случаи и бронзови предпазители на подбедрицата. Самата ризница била от келтски тип и представлявала множество вплетени халки. След мариевите реформи, всички войници получили такива за сметка на държавата.

В епохата на империята, lorica hamata била заменена от сегментирана ризница (lorica segmentata), която се състояла от метални ленти свързани една с друга посредсвом ремъци и метални кукички. Тя била по-удобна за поддръжка, по-лесна за изработка, по-лека от плетената, по-надеждна срещу посичане и промушване и на практика се запазвала подвижността на войника. Това е първата позната в историята броня съставена от съчленени ковани метални листове. Командващите офицери (военни трибуни и генерали) носели предимно кожени брони или бронзови такива, състоящи се от цяла предница и цял гръб.

Римски центурион и войник от епохата на Империята

римски брони от първи век сл.н.е. – плетена ризница на римски центурион и сегментирана ризница на римски войник

Обувките

Като универсални военни обувки, римляните използвали сандали (калиги). Те се изработвали изцяло от кожа, като включително и тяхната подметка. Върху най-долния пласт на подметката се прикрепяли метални нитове, който служели като бутони да се забиват в почвата и да осигуряват стабилност при бой. В горната си част, обувката се превързвалa към ходилото и глезена посредством кожени ленти. Това просто устройство позволявало лесната поправка при необходимост. Стъпили върху кожените си сандали, римските войници марширували от полята на Британия до равнините на Азия.

римски оръжия

сандалите на легионерите (калиги) – от тях произлиза прозвището на император Гай Германик Калигула

Копията

Римляните използвали копия тип пика подобно на всички останали народи и племена. Самото копие било в рамките на 2 – 3 метра дължина и имало както офанзивен, така и дефанзивен характер. Съществувало обаче и копие, което било характерно изцяло само за римската армия. То е известно под наименованието пилум и не се е използвало за близък бой, а за хвърляне от разстояние. В редки случаи, някои гениални пълководци като Гай Юлий Цезар, в отсъствието на пики ги замествали с пилуми, като целта била да отблъснат вражеската конница.

Пилумите бивали два основни вида – тежък и лек. Лекият пилум се хвърлял първи от легионерите, защото можел да прелети по-голяма дистанция. Тежкият пилум се хвърлял втори, когато врагът е по-близо, но той можел да нанесе по-големи поражения. Двете копия не били по-дълги от 2 метра и се състояли от дървена дръжка, която обхващала 2/3 от тялото им и метално острие. Острието било тънко и издължено, направено от меко желязо и завършвало с остър харпунообразен връх от кована стомана.

римското оръжие

тежкият римски пилум е характерен представител на римското оръжие и е изключително лесно разпознаваем

При хвърлянето на пилума стоманения връх пробивал щитовете и броните на противника, но мекото желязо се огъвало под тежестта на дръжката. Копието не можело да бъде извадено от щита и той ставал безполезен, което принуждавало собственика му да го изхвърли по време на боя, оставайки без защита. Ако все пак пилумът бивал изваден успешно, той бил негоден да се хвърли обратно по римляните.

Щитовете

По време на Републиката се е използвал голям овален щит (scutum) направен от жилави дървени ленти покрити с кожа или плат и подсилен с бронзов усилвател в централната си част. Щитът на Империята не се отличавал особено от републиканския щит, с тази разлика, че е бил правоъгълен. Той се състоял от три слоя ленти от жилаво дърво и дебелината му е била малко под 1 сантиметър.

римски шит, римско оръжие

Републикански щит и имперски щит (худ. Питър Коноли)

Друг републикански щит бил parma, който представлявал кръг с бронзов усилвател. Той най-често се носел от велитите, а понякога и от конницата. Всички изброени по-горе щитове не били просто дефанзивни представители на римското оръжие, а те умело се използвали и за нанасяне на удари с усилвателя или с долния си ръб.

Мечът

Оръжието, което донесло най-много слава на римляните въобще не било римско. Докато Републиката водела война с испанците, римските войници се сблъскали с късия испански мечgladius hispaniensis или гладий. Те започнали да правят своите мечове по негово подобие и ги наричали със същото име. От испанците била взаимствана и римската кама pugio.

Гладият представлявал къс широк меч предназначен за близък бой, като основната му функция била да промушва. Въпреки това, той бил и страхотно посичащо средство и много добър в прорязването. По-ранните образци на този меч наподобявали източената форма на испански мечове и имали плавно заострящ се връх. При по-късните екземпляри, двете страни на острието станали успоредни, а върхът на меча по-къс. Гладият и камата се прикрепяли на колан обкован с метални орнаменти и защитаващ слабините на легионера от прорязване.

римското оръжие

римското оръжие – модерни реплики на испански меч гладий

Други представители на римското оръжие

Въоръжението на римската конница се отличавало от това на пехотата. Шлемовете им били с различна форма, мечовете им спата представлявали удължен вариант на гладия, а щитовете им били плоски и елипсовидни (понякога с ъгловата форма). Ризницата при конницата била сходна с тази на ауксиларните (помощните) войски и можела да бъде люспеста или плетена.

Лъкът  бил оръжие, което се използвало предимно от ауксилариите. Той бил къс и композитен от ориенталски тип и се състоял от дърво, животински рог и сухожилия. Римските легиони почти никога не го използвали като главно ударно средство за разлика от конните народи. Стрелците играели поддържаща роля на тежката пехота.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!