post

Римските легионери

Изграждането на римския легион започвал с военния набор на легионери. През ранната Република римските граждани с подходящ имуществен ценз се събирали на Капитолийския хълм, където военните трибуни подбирали попълненията. След реформите на Гай Марий, имуществения ценз отпаднал и било достатъчно легионерът да бъде препоръчан от някой влиятелен или свързан с армията гражданин. Докато в ранната Република римските легионери трябвало сами да заплащат екипировката си и всичките си разходи, то след реформите подобни финансови тежести се поемали от легиона.

Обучение под знамената

Още с пристигането си в казармите, новобранецът полагал клетва и бивал зачислен към някоя центурия (стотна). Там той започвал интензивни тренировки и обучение. Три пъти месечно трябвало да изминава разстояния по-големи от 30 км в пълно бойно снаряжение. Всекидневните му тренировки включвали кратки походи съчетани с окопна и строителна дейност. Всеки опитен легионер – ветеран трябвало да може вечер да участва в изграждането на лагера с всичките му защитни съоръжения, а сутрин в неговото разрушаване без значение колко умора е натрупал през изминалия ден.

римски легионери

тренировките на римските легионери; худ.: Питър Коноли

Освен общовоенни задължения, легионерът трябвало да може да готви, да пере, да поддържа екипировката си и санитарно-битовите условия в лагера. Обучението му включвало езда, стрелба, плуване и понякога дори катерене.

Най-важните неща, които трябвало да научи всеки новобранец били, как да си служи с оръжието и как да спазва военната дисциплина. Основното бойно острие на римските легионери – късият меч гладий и големият щит – скутум, в тренировъчни условия били заменяни с двойно по-тежки плетен щит и дървен меч – рудий. В земята се забивал дървен стълб с височина на човешки ръст, срещу който новобранците провеждали стотици симулирани атаки дневно.

По същия дървен противник войниците се обучавали да хвърлят и двойно по-тежък еквивалент на бойното метателно копие – пилум. Често се организирали и тренировъчни битки между всички войници. Когато били създавани първите римски бойни флотилии, римските легионери преминавали през сухо обучение по гребане. При него войниците сядали върху редици от дървени пейки с прикачени към тях гребла и започвали тенировка.

Награди и наказания на римските легионери

римски легионер

римски легионер от епохата на Империята

Военната дисциплина се изграждала и укрепвала от центурионите и с помощта на множество награди и наказания.

Обикновено наградите имали материално или морално изражение, като материалните най-често бивали пари или плячка. Моралните включвали военни отличителни знаци, а понякога и израстване във военната йерархия. През епохата на Републиката най-популярните отличия са били военните корони, с които се награждавали войници и офицери за особени постижения. В епохата на империята короните се запазват за висшите военни чинове, а войниците започнали да получават медали.

Леките наказания включвали непоряди, арест, понижение в чин или отнемане на предишни отличия. Съществували обаче и множество тежки наказания.

Фустуариумът се прилагал, когато бивал заловен дезертьор, войник напуснал или заспал на поста си. Той бил пребиван до смърт от другарите си заради това, че ги е изложил на опасност.

Още по-тежко наказание било децимацията. Тя се прилагала върху цели центурии или дори легиони в случай на метеж, неподчинение или масово дезертиране. По силата на жребий бил избиран по един на всеки десет войника, който се екзекутирал или заедно с останалите избрани се прогонвал във вражеската територия обречен на смърт. Разпъването на кръст, като форма на най-тежко наказание, не се прилагало върху римски граждани. Най-голямото морално наказание за даден легион било неговото разформироване.

След постъпването си в легиона всеки легионер сключвал договор за 25 годишна военна служба. За това време оцелявали едва половината от римските легионери постъпили в армията. За службата си под знамената те получавали редовно заплащане, което надхвърляло трикратно заплатите на помощните войски (ауксиларии).

Животът в легиона

По време на походите си легионерите изграждали временни фортификационни съоръжения около военните си лагери, а през зимата лагерували в постоянни зимни фортове. Те разполагали с много от удобствата на градовете. За срока на военната си служба римските легионери нямали право да се женят, като това правило се задържало до втори век сл. н. е.

В свободното си време войниците се отдавали на развлечения включващи публични бани, пиене, хазарт, зрелища и леки жени. Някои легионери получавали разрешение да се оженят, а на други извънбрачните деца били признавани след тяхното пенсиониране. Пак при пенсиониране всеки легионер можел да избере като допълнително възнаграждение за службата си да получи земя в провинциите или вместо нея пари.

легионите на ранната Империя

легионите на ранната Империя

Хранителната диета на войниците в зимните фортове била идентична с тази на останалите италийци. Тя включвала разнообразни плодове и зеленчуци, сирена, маслини, месо, хляб, риба и вино. По време на поход без обоз, легионерите носели само трайни храни като зърно, сухари, сушени месо и сирена както и кисело вино, като задължително всеки легионер разполагал със собствена дажба сол. Солта била толкова важна за войниците, че понякога я получавали вместо заплата.

Освен въоръжение и доспехи, римските легионери носели на гърба си и всичко необходимо за едно малко домакинство. Най-важните им принадлежности обаче били строителните им инструменти, с които те издигали новите си фортове, изграждали километри пътна мрежа и строяли колосални отбранителни и обсадни съоръжения по време на война. Тяхната изобретателност и инженерна мисъл по време на военна кампания, съчетани с желязната им дисциплина и изключителна подготовка ги превърнали в доминираща военна сила по бойните полета на Европа, Северна Африка и Западна Азия в продължение на много столетия.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!