post

Риболов за начинаещи рибари и големи риби – част 1

Риболов – думата е съставна от други две думи – риба и лов, а освен това, вероятно е една от най-древните думи във всеки език на планетата Земя. Още от зората на човечеството, нашите древни предци са се занимавали с риболов, макар и под много по-примитивна форма. С появата на цивилизацията се развили методите и инструментите за улавяне на риба. Хората, които са практикували тази дейност били наречени рибари (риболовци).

Постепенно риболовът се превърнал в професия, от която много семейства, градове и дори цели държави се изхранвали. Въпреки индустриализацията и появата на промишления улов на риба, не малко хора са запазили онази примитивна искра в себе си и обичат да ходят за риба просто за развлечение. Удоволствието даден човек да се опитва да надхитри някоя и друга упорита рибка с кукичка, влакно и пръчка, днес се нарича спортен риболов.

Видове риболов

Професионално рибата се лови в моретата и океаните с големи мрежи край брега (наричани даляни или още таляни) или от специализирани кораби (траулери – пак с мрежи или линии с куки) в открити води. Речният и сладководният професионален риболов също се осъществява предимно с мрежи – грипове за теглене или стационарни. Най-често мрежите са еднослойни изплетени от здрави конци и дебели въжета, които да удържат тегленето и масата на рибата. Съществуват обаче и фини трислойни рибарски мрежи за статичен риболов.

риболов с мрежа

хвърляне на серкме

Обикновено мрежата загражда рибния пасаж и той бива извличан на сушата. Стационарните мрежи служат по-често като заграждащи капани или просто рибата се набива в отворите („очите“) на мрежата. В някои държави рибарите използват серкме, вид кръгла мрежа подобна на паяжина, подходяща за хвърляне. Тя обгръща пасажа рибки докато пада отгоре им и рибарят я изтегля с въже вързано за центъра ѝ. Друг метод за професионален риболов е посредством капани от мрежа (винтери и други видове).

Всички изброени до тук методи на риболов са строго регламентирани и използването им по непозволен начин се нарича бракониерство. Най-опасният бракониерски метод е чрез експлозиви хвърлени във водата. Докато на сушата ударната вълна е относително безопасна (ако няма осколки и човек е по-далеч от взрива), то във водата тя се предава чрез флуид, който не подлежи на свиване за разлика от газовете. Рибата ударена от нея бива буквално смачкана и изплува на повърхността. Този начин за риболов е забранен и особено опасен ако експлозивът не потъне или човек падне във водата заедно с него.

В зависимост от това дали рибата се подмамва с хитрост или се преследва безмилостно, начините на риболов се разделят на   пасивен и активен.  Според вида на водоема, в който се вихрят рибарите, риболовът бива океански/морски и сладководен (речен или езерен).

Спортен риболов с въдица

Въдицата представлява инструмент за риболов, който обикновено се състои от няколко съставни части. Най-простата въдица за риболов може да се направи от тънко найлоново влакно, малка кукичка, оловна тежест с размер на грахово зърно и плувка (от паче перо или коркова тапа). Тъй като хвърлянето на въдица само с ръце е най-малкото неудобно, важна част от нея е здравата и лека пръчка.

В зависимост от вида на въдицата се различават два основни типа спортен риболов – на тежест и на плувка (естествено не изключваме риболова на булдо, на блесна, на муха и прочие, но те просто са за по-опитните рибари). Тъй като статията е главно за абсолютно начинаещи рибари, тя ще описва само най-простите неща свързани с риболова на пръчка.

Избор на пръчка

За да се отиде за риба, първо начинаещият рибар трябва да си намери рибарска пръчка. Възможностите са тя да бъде от комерсиален или от природен източник. Всяка дълга 2 – 3 метра лескова или дрянова издънка ще свърши работа. В единия си край тя трябва да е дебела колкото човешки палец в основата му, а в другия си край колкото върха на човешко кутре (пръстите на ръката). Ако не ви се занимава да си търсите безплатна дървена версия и имате пари в наличност, тогава е много по-добре да си закупите нещо, което пазарът предлага.

костур, риболов за начинаещи рибари

костур – една от първите риби, които може да хване всеки начинаещ рибар

В наши дни изобилието на синтетични материали позволява да се произвеждат невероятен набор от прекрасни фини пръчки и дълги леки пръти. На пазара има по нещо за всеки вид риболов. Тъй като публикацията е за начинаещите, ще се ограничим до двата основни типа – спининг и телескоп.

Спинингът е рибарска пръчка, която най-често се сглобява от две или повече части и се използва за риболов на тежко с макара и особено там където примамката се върти („спин“) във водата. Телескопът е цяла рибарска пръчка, която както показва името ѝ, е изградена от свързани части, които се разпъват и се свиват телескопично. В миналото се използваше предимно за риболов на леко. Днес и двата типа пръчки имат много подтипове и те се използват по най-различни начини.

За начинаещ рибар най-добрият избор е обикновен универсален телескоп с дължина около 3 метра. Ако продавачът се опита да ви впечатли със специалните си „карбонови“ пръчки, трябва да знаете, че става дума за въглероден материал. Начинаещият рибар НЕ трябва да набива веднага много пари в скъпи пръти. Един любителски телескоп, като за начало може да е в ценовия диапазон 20 – 50 лв.

телескоп за риболов

телескоп за риболов в сгънат вид

Куки, влакно, плувка и макара

От рибарския магазин обаче е необходимо, задължително да се закупят три ролки влакно с дебелина съответно 0,12 мм, 0,16 мм и 0,25  мм, а също две пакетчета куки от тип „орлов нокът“ – размери 6 и 10. За кукичките е  без значение дали са бели или черни. Въпреки това може по-малкия размер (10), като предпочитание да бъдат бели. С влакното и куките в началото на риболовната кариера не е добре да се импровизира. Макара също ще е необходима, но тя остава за следващата статия – „Риболов на дъно за начинаещи„.

рибарски куки тип "орлов нокът"

рибарски куки тип „орлов нокът“

Ако не желаете да полагате допълнителни усилия, от магазина можете още да си закупите и две обикновени плувки – съответно 3 и 4 гр. Плувката е маркерът, който показва дали рибата е налапала стръвта. По-малките плувки са по-чуствителни към действията на рибите. Те по-често подлъгват рибаря, че кукичката е захапана, а всъщност се оказва, че рибата си играе със стръвта.

За опитните рибари са важни формата, размерът и видът на плувката, както също антената, килът и други характеристики. За начинаещия, най-важна е чуствителността и съпротивлението, което ще окаже плувката на рибата. Има случаи, в които по-чуствителни плувки са за предпочитане, но за начало не са най-добрия избор.

рбарска плувка

обикновена неподвижна рибарска плувка – 4гр.

Тежести и стръв

Ако не ви се занимава да си направите сами оловни тежести, пак добро решение е да си ги купите. Една кутийка малки (0,5 – 1,0 грама) и 3-4 бр. по-големи (10 – 25 грама) ще са напълно достатъчни. За най-мързеливите има дори готови направени китайски въдички и само трябва да се вържат на пръчката, но това отнема цялото удоволствие от подготовката.

Ключов елемент за всяка въдица е стръвта. Въпреки че понякога риба се хваща на празна кукичка, не трябва да се разчита въобще на това. Стръв може да бъде закупена отново в магазин или да се набави от природата. Белите червеи могат да се открият в гниещо месо или животински трупове, торните червеи в торища, земните червеи в почвата и т.н.

За риба с плувка или риболов на леко

Първите риболовни опити трябва да са без макара. Монтирането на въдицата става в пет прости стъпки.

Стъпка 1:

За тънкия край на пръчката се завързва влакно с 25 см по-дълго от самата нея и с дебелина около 0,16 мм. Това означава че пръчка с дължина 2,50 метра трябва да има влакно (корда) около 2,75 метра. Кордата е основната линия, на която се слагат всички риболовни аксесоари.

Стъпка 2:

От свободния край на влакното се вкарва плувката. Кордата може да минава директно през нейното тяло или през специално направено ухо, а към оста ѝ (килът) тя се закрепя с малка гумичка, ластиче или със силиконово пръстенче. Плувката се позиционира на около 80 см от свободния край на кордата (като за начало).

Стъпка 3:

С парче от тънкото влакно – диаметър 0,12 мм, се прави повод дълъг 12 – 13 см. Поводът се вързва от едната си страна за кукичката (размер 10). За целта може да се използва един от най-популярните рибарски възли показан на следващото изображение.

рибарски възел

връзване на кукичка за риба с рибарски възел

Стъпка 4:

На свободния край на повода се прави проста двойна примка. Ако има останали стърчащи краища се отрязват, едва когато всички възли са добре стегнати. След изброените манипулации поводът остава с крайна дължина около 9-10 см. Неговата функция е ако кукичката се закачи или пък рибата е твърде тежка и силна, да не се скъса цялата въдица а само въпросната кука.

В свободния край на главното влакно също се прави проста двойна примка. Примките трябва да са приблизително еднакви и на дължина да не надхвърлят повече от сантиметър. За да се „върже“ куката към главната линия, примката на кордата се вкарва в тази на повода. След това кукичката се прекарва през примката на главната линия.

Внимателно поводът и кордата се придърпват в противоположни посоки докато примковият възел се затегне. Предимството на това свързване е, че при необходимост лесно може да се смени куката заедно с повода. Просто влакната се изваждат по обратния път, по който са били свързани. По подобен начин може да се сложи втора кукичка на 20 см над първата.

риболов за начинаещи

проста двойна примка и начина за свързаване на двете примки от повода и основното влакно

Стъпка 5:

Десет сантиметра над кукичките се поставя тежестта от половин – един грам, като оловното топче обикновено е разрязано до средата си. То се притиска около главното влакно с клещи или леко се чуква с камък. Трябва да се внимава да не се повреди кордата. По-голямата тежест прави плувката по-чуствителна, а твърде голямата я потапя.

риболов на плувка

червеноперката е идеална за риболов на плувка

Избор на позиция и замятане на въдица

Първо се избира място близко до водата, където брегът е стабилен. Трябва да липсват замърсявания и фактори, които плашат рибата. За целта да се избягват опасни брегове, които са стръмни или необезопасени язовирни стени. Замятането може да се направи по два начина.

Много рибари замятат при риболов на леко до брега през рамо. Това е правилно само при силен вятър. В останалите случаи е грешно, защото плувката може да се смъкне, стръвта да се извади и почти сигурно да не се заметне достатъчно навътре заради силите породени от еластичността на влакното.

Правилно е пръчката да се хване с дясната ръка, а с лявата – влакното с два пръста точно над тежестта. При тази техника на замятане, левичарите трябва да използват обратно ръцете си. След това с върха на пръчката уверено да се залюлее въдицата и едновременно с това да се пусне влакното. Когато тежестта достигне най-далечната си точка от рибаря, преди да тръгне да се връща обратно, леко трябва да се остави да падне във водата, като рязко се смъкне върха на телескопа. С малко тренировки техниката позволява на рибаря да хвърли примамката точно там, където иска.

рибар с телескоп на брега

рибар с телескоп на брега – за предпочитане е изправената стойка

Замерване на дълбочината

Следващата задача на всеки начинаещ рибар е да замери дълбочината на мястото за риболов. Замерването става със самата въдица като се замята във водата.

Ако плувката е легнала на водната повърхност означава, че е твърде плитко. Друга причина може да е, защото тя е сложена на много голяма дълбочина, т.е. твърде далеч от тежестта. Въдицата се изважда и плувката се нагласява след всяко замерване, като внимателно се приплъзва по влакното. Това упражнение продължава до момента, в който тя застане изправена на водната повърхност.

Веднъж замерена дълбочината, се слага стръвта на кукичката, като най-препоръчван вид за начинаещите рибари е торният червей. Множество риби като каракуда, червеноперка, уклей, костур и т.н. кълват на него край брега. Стръвта се слага по различни начини на куката, но най-добре е червеят да се наниже по цялата ѝ дължина. Така рибите няма да могат да го изядат на части и кукичката ще остане скрита от техните очи. Ако червеят е твърде дълъг трябва да се скъса на две части, което не е съществен проблем за червеите.

риболов на леко

риболов на леко – позициониране на плувката във водата

Улавяне на риба

Веднъж заложена въдицата, остава само да се наблюдава плувката. Първо рибата побутва стръвта и плувката потрепва – въдицата не трябва да се вади. Едва когато плувката тръгне надолу, тогава е необходимо да се засече с пръчката в противоположната посока. Целта на засичането е да се забие кукичката в устата на рибата и уловът да се извади на сушата.

Понякога в спокойни води, когато изправена плувка, внезапно легне вместо да потъне, много вероятно рибата сама да се е хванала. Тогава няма нужда от засичане. Подобно поведение имат гадните слънчеви рибки, които освен всичко друго гълтат и цялата кука. Във ветровито време е доста по-трудно да се наблюдава плувката сред вълните, но с опита и това става възможно.

Стръвта трябва да се следи и подменя на подходящи интервали от време. Има случаи, когато рибата кълве, но плувката реагира все едно е побутване. В такива моменти всеки рибар трябва да реши сам дали да засече и да извади или да изчака потопяване. За целта просто трябва да се наблюдава поведението на рибата с помощта на няколко опита и в двете посоки.

продължение в част 2: На дъно

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!