post

Реставрацията в Англия – 1660 година

Реставрацията в Англия е политически процес, който започва със завръщането на престолонаследника Чарлз II на престола и завършва с пълното унищожаване на републиката.

Начало на Реставрацията

След смъртта на Оливър Кромуел, английската република трябвало да бъде оглавена от неговия син Ричард Кромуел. За съжаление на републиканците обаче, той бил лишен от управленчески качества. Държавата започнала да затъва в политическото блато. На изборите през 1659 година, в парламента мнозинство получили роялистите и все по-актуален ставал въпроса за възстановяването на монархията.

Започнали бунтове на монархистите, които застрашавали Англия с нова гражданска война. Те били подкрепяни и насърчавани от престолонаследника в изгнание, който търсел всякакви начини да си възвърне короната. Опитите му стигали до там, че дори се надявал на подкрепа от други монархии срещу собствения си народ.

Губернаторът на Шотландия генерал Джордж Монк решил, че завръщането на краля е най-доброто решение. Той смятал, че само по този начин в страната може да се възстанови реда и спокойствието. Затова генералът предприел действия за връщането на сина на убития крал Чарлз I Стюарт в Англия и установяването му на трона. Този процес останал в историята под названието Реставрацията.

Реставрацията, Чарлз II Стюарт

коронясването на Чарлз II Стюарт

На 4 април 1660 година, новият монарх Чарлз II Стюарт подписал Бредската декларация, с която се ангажирал да уважава правата на парламента и да зачита религиозните различия.

На 8 май същата година, новият парламент признал кралската титла на престолонаследника. С началото на новата власт отпаднала забраната за увеселителните мероприятия и били въведени старите монархически порядки.

Признаци за помиряване

Кралят свикал нов Благороднически парламент, като по силата на отношението им към краля, депутатите се разделили на две фракции. Едните били роялистите – верните на краля представители, които по-късно били наречени тори (ирландски разбойници), а другите – неговите противници – след време те получили названието виги (селяни пуритани). Това разделение станало официално едва в началото на 80-те години на 17 век. То обаче се закрепило трайно в английската политическа история и на неговата основа впоследствие се формирали партиите на консерваторите (торите) и либералите (вигите).

През 1679-та палатата на общините приела закона Habeas corpus, който забранявал задържането на граждани без писмена заповед от съдия. Този фундаментален закон имал за цел да предпази страната от нова диктатура. Това обаче не можело да попречи на новия владетел да прави каквото си иска.

Нов тиранин от старо потекло

Реставрацията не би била пълна, ако монархът не бе потърсил отмъщение срещу цареубийците. Към мъстта той добавил и яростно преследване на всички републиканци и политически опозиционери. Макар и историците верни на монархическата традиция да твърдят, че Чарлз II Стюарт е бил доста снизходителен, което се подкрепя от „закона за помилване“ от 1660-та, фактите сочат друго. Разплатата започнала още със завръщането му, когато тялото на Оливър Кромуел било изкопано от гроба, за да могат монархистите да се гаврят с трупа на Лорд-протектора.

Мнозина от противниците на короната били отвличани и затваряни без съд и присъда в Тауър или други подземия в кралството. Там те били тайно измъчвани и при необходимост дори убивани. Много от републиканците и близките сподвижници на Оливър Кромуел се видяли принудени да се спасяват с бягство в колониите, особено тези които участвали в обезглавяването на Чарлз I Стюарт.

Генерал Уилям Гоф заедно със своя тъст Едуард Уоли успяли да се доберат до Бостън – Масачузетс още през 60-та година. В Ню Хевън – Кънектикът те се срещнали с Джон Диксуел, който също като тях бил осъден от закона цареубиец. Агентите на короната обаче ги преследвали безотказно дори в Америка. За много други пуритани републиканци, оставането в Англия се оказало невъзможно и те също се отправили към колониите.

реставрацията

Три улици в Ню Хевън наименовани на Гоф, Диксуел и Уоли

Тези които си останали удома, често се оказвали жертви на незаконни конфискации на имущество от страна на роялистите. Това обаче понякога не било достатъчно и много републикански настроени англичани, дори от висшето съсловие, намирали смъртта си от неизвестни наемни убийци.

Тъй като кралят водел война и срещу католиците, неговите сподвижници често използвали този предтекст, за да атакуват привържениците на републиката. Стигнало се до там, че публично да се бесят и обезглавяват противници на монархията по обвинения в измяна. Един от най-известните примери е декапитацията на полковник Алджернън Сидни, зад която се криели и финансови мотиви.

Последици

Последиците от репресивния характер на Реставрацията били трайно установяване на монархията в Англия и прехвърляне на републиканския „вирус“ в Америка, който бил съпътстван от пуританските религиозни нрави. Тези два фактора предопределили политическото развитие на колониите и последвалата революция за независимост близо век по-късно. Колкото до религията на пуританите, тя е от основните причини Съединените Американски Щати днес да са една от най-силно религиозните християнски държави в света.

През 1685 година  Чарлз II Стюарт се споминал и на престола се възкачил неговият брат Джеймз II Стюарт. Три години по-късно избухнала Славната революция, при която той бил детрониран. С това се сложил край на Реставрацията, а короната получил Уилям III Орански.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!