post

Растителни тъкани – видове и функции – АМР

Тъкан е съвкупност от клетки с еднакъв строеж, които изпълняват една и съща функция в живия организъм и имат общ произход. При растенията има два основни вида растителни тъкани – меристемни и трайни.

Меристемни растителни тъкани

Меристемните растителни тъкани имат способността да се делят неограничено и благодарение на тях растението нараства. Клетките на меристемната тъкан са малки с големи ядра и са плътно разположени една до друга, като клетъчната обвивка е много тънка. Различават се според произхода си два вида меристемни тъкани – първична и вторична.

Първичните меристемни клетки водят началото си от зародиша на растението. Те се срещат във всички негови части и участват в нарастването му. Те биват връхна, странична и вмъкната първична меристема. Връхната меристема изгражда вегетационния връх и кореновия връх.

Страничната меристема са цилиндри от делящи се клетки разположени периферно в стъблото и корена между кореновия и вегетационния връх. Такива растителни тъкани са прокамбият, перицикълът и снопчестият камбий. Вмъкнатата (интеркаларна) меристема се среща и в междувъзлията и листните влагалища.

растителни тъкани

растителни тъкани – връхна меристемна тъкан при лук; лиценз на изображението: CC BY-SA 2.5; автор: Luis Fernández Garcíа

Вторичните меристемни клетки са такива клетки на трайните тъкани, които вторично са придобили способността да се делят и са отговорни за надебеляването на растението. Вторичните меристеми са камбий, фелоген и ранева меристема.

Камбият произлиза от прокамбия и образува вторичната дървесина. Фелогенът е съставен от един ред клетки и при деленето си навън образува корк, а при деленето си навътре – фелодерма. Раневата меристемна тъкан се появява при наранявания и спомага за зарастване на раните.

Трайни  растителни тъкани

Трайните тъкани са съвкупност от клетки, които са диференцирани и са се специализирали да изпълняват определена функция, но са загубили способността си да се делят. В зависимост от функциите си трайните тъкани биват: паренхимни, проводящи, механични, покривни и отделителни.

Паренхимни растителни  тъкани

Паренхимната тъкан съставлява най-голяма част от растението и сред нейните клетки се разполагат клетките на другите тъкани. Тя води произхода си меристемната тъкан. В зависимост от функцията си тя може да бъде:

  1. Асимилационна паренхима – отговаря за фотосинтезата и се състои от клетки богати на хлоропласти.
  2. Проводяща паренхима – състои се от продълговати клетки, разположени до проводящите тъкани и способстващи преноса на вещества.
  3. Водоносна паренхима – клетките ѝ са богати на вода, но бедни на хлоропласти.
  4. Резервна паренхима – клетките ѝ са складове за резервни хранителни вещества и са лишени от хлоропласти.
  5. Поглъщателна паренхима – клетките ѝ имат всмукателна функция за усвояване на хранителни вещества и вода от околната среда (кореновите власинки).
  6. Въздухоносна паренхима – между клетките ѝ има големи празнини изпълнени с въздух. Характерна е за блатните растения.

Проводящи растителни тъкани

Проводящите растителни тъкани са два основни вида – ксилем (дървесинна) и флоем (ликова). Дървесинната проводяща тъкан провежда вода и минерални соли от корена до стеблото и зелените части на растението, а ликовата провежда органични вещества от листата надолу към нефотосинтезиращите части на растението и кореновата система.

Ксилемът е изграден от два вида проводящи елементи – трахеи и трахеиди.

Трахеите са съставени от мъртви клетки, които са удължени с цилиндрична форма и странично удебелени стени. Напречните им стени са перфорирани с множество отвори, които позволяват придвижването на флуидите. Често и страничните стени са перфорирани със същата цел. Трахеите са характерни за покритосеменните растения.

Трахеидите са мъртви удължени вретеновидно клетки с вдървесинени перфорирани стени. Еволюционно по-стари са от трахеите и се срещат при папратите и голосеменните растения.

растителни тъкани

растителни тъкани – напречен срез на лютиче

Флоемът е изграден от решетести елементи и съпроводителни клетки.

Решетестите елементи биват решетести цеви и решетести клетки. За разлика от трахеите и трахеидите, решетестите елементи са живи и имат безядрена цитоплазма.

Решетестите клетки са еволюционно по-стари и съответстват по форма и функциониране на трахеидите.

Решетестите цеви приличат респективно на трахеите и са изградени от членчета с перфорирани напречни стени.

Съпроводителните клетки са паренхимни и се прилепят към членчетата на решетестите цеви. Функцията им е да подпомагат транспорта на вещества.

Механични растителни тъкани

Механичните растителни тъкани осигуряват физико-механична здравина на растенията и им придават устойчивост и опора срещу физическото действие на факторите на средата (ветрове, бури и др.). Има два вида механични тъкани – склеренхимна и коленхимна.

Коленхимната тъкан е характерна за младите органи на растенията. Клетките на тази тъкан са живи и удължени с частично удебелени клетъчни стени.

Склеренхимната тъкан е основната опора на развитите части на растенията. Клетките ѝ са със силно надебелени стени и са мъртви. Има два основни вида склеренхимни механични тъкани – склереиди и склеренхимни влакна.

Склереидите изграждат черупките на орехите и лешниците, костилките на черешите, но се срещат и в месестите части на крушата и др. Склеренхимните влакна се намират предимно в стъблата на растенията и могат да бъдат ликови и дървесинни. Ликовите са слепени на снопчета посредством пектин. Дървесинните са с дебели вдървесинени клетъчни стени и пропити с лигнин.

Покривни растителни тъкани

Покривните растителни тъкани се разполагат върху външната повърхност на растенията и изпълняват защитна и обменна функции. Те се формират от първичната или вторичната меристема, поради което се делят на първични (епидерма) и вторични (корк).

Eпидермата покрива всички надземни части на едногодишните растения, а на дървесните видове само листата и младите растящи клонки. Тази тъкан участва в газообмена и транспирацията осъществявани чрез повърхността на растенията, а също така защитава растителния организъм от проникването на микроорганизми. Клетките, от които е изградена тъканта са основни, власинкови, затварящи и придружаващи клетки.

Основните клетки са слабо диференцирани с централно разположена вакуола и подобно на пъзел покриват растението, като външната им стена е кутинизирана. Последното означава, че върху клетъчната стена се отлага кутин, образуващ непрекъснат слой наречен кутикула.

Кутикулата освен да осигурява повишена защита от външни механични въздействия има и ограничаваща транспирацията функция, като при големи засушавания препяства обезводняването на растението. Често освен кутин, върху външните стени на клетките се отлага восък, който образува восъчен налеп.

Власинковите клетки формират власинките, които могат да бъдат най-разнообразни по форма и структура, а също да имат различни функции. Кореновите власинки например, са отговорни за всмукване на хранителни вещества и вода от почвата. При копривата власинките по стъблото и листата имат защитно-секреторна функция.

устица, растителни тъкани

Микроскопска снимка на доматен лист – устица

Устицата представляват две затварящи (бобовидни) клетки, които ограждат отвор в епидермалната тъкан, под който се намира празно пространство наречено подустна стаичка. Устицата вземат активно участие при газообмена и транспирацията. При много растения около затварящите клетки има и придружаващи такива, които заедно с първите образуват устичен апарат.

Вторичната покривна тъканКоркът замества първичната в стъблата и корените на дървесните видове. Вече споменахме при меристемната тъкан, че коркът се образува от фелогена. В началото клетките му са живи, но постепенно вкорковяват и умират, а на мястото на устицата се появяват лещанки, които позволяват преминаването на газовете и влагата. Може да се каже, че мъртвата кора е третичната покривна тъкан на растението.

Отделителни растителни тъкани

Отделителната тъкан произвежда и отделя слизести вещества, смоли, етерични масла и др. Според това дали клетките и задържат отделените вещества в себе си или ги изнасят извън растението се делят на вътрешни и външни.

Вътрешните отделителни клетки изграждат вътрешната отделителна тъкан и при отделянето на веществата те ги задържат в себе си или ги складират в специални вместилища. Към вътрешната отделителна тъкан се числят секреторните клетки, секреторните вместилища и млечните цеви.

Секреторните клетки са изпълнени с етерични масла, алкалоиди, смоли, слизести вещества и др.

Секреторните вместилища са пълни с подобни вещества с тази разлика, че те са празнини, а не клетки. Различават се лизигенни и шизогенни вместилища. Шизогенните са междуклетъчни празнини, в които ограждащите ги клетки секретират вещества (например смолистите канали при бора). Лизигенните вместилища се образуват от група отделителни клетки, които постепенно се разтварят и образуват общ резервоар.

Млечните цеви са изпълнени с млечен сок и представляват разклонени канали образувани от една или няколко клетки. Млечният сок може да съдържа алкалоиди, каучук и др.

Външните отделителни клетки изграждат външната отделителна тъкан и при отделянето, веществата се секретират вън от растението. Тук спадат жлезистите власинки, нектарниците и водните устица.

жлезисти власинки от никотинов лист, растителни тъкани

жлезисти власинки от тютюнев лист

Жлезистите власинки се образуват от епидермата и секретират слизести вещества, смоли, етерични масла, смилателни сокеве и др.

Нектарниците са секреторни клетки, намиращи се в цветовете на растенията и имащи епидермален произход. Веществата отделяни от тях имат за цел да привличат насекомите, които от своя страна участват в кръстосаното опрашване.

Водните устица участват в процеса гутация, при който при голяма влажност, по ръба на листата се отделя вода.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *