post

Растителен цвят, съцветия и опрашване при растенията

Цвят – генеративен орган при покритосеменните растения, благодарение на който те се размножават. Растителните видове с цветове се наричат още цветни растения.

Части на растителен цвят – морфология

Основните части на един растителен цвят са: цветна дръжка, цветно легло, прицветници, чашка, венче, плодник и тичинки.

Стерилни части на цвета

Цетната дръжка е скъсена клонка, която на върха си има цветно легло, а в основата ѝ се разполагат прицветниците (листа). Тя служи цветът да се захваща за растителното стъбло. Върху цветното легло отвън навътре се разполагат чашката, венчето, тичинките и плодникът. (забележка: всички части на растителния цвят могат да бъдат видяни на изображенията приложени по-долу в публикацията)

Чашката на цвета е изградена от зелени чашелистчета, които са подредени пръстеновидно в най-външната част на цветното легло. При някои растения чашка може да липсва изцяло, а при останалите видове, чашелистчетата са различни по форма, бройка и размери. Броят им е систeматичен белег, а функцията им е предимно опорно-защитна.

растителен цвят

Галапагоска дърводелска пчела (Xylocopa darwini) до брега на о-в Драконов хълм; автор на изобр.: Peter Coxhead; лиценз на изобр.: CC BY-SA 4.0

Венчето се състои от видоизменени листа наречени венчелистчета, които са обагрени в ярки краски. Техните форма, размери и бройка също могат да варират при различните цветни видове. Венчелистчетата на един цвят може да са се срастнали или да са свободни. Главната им функция е да привличат насекомите и други опрашители с яркото си оцветяване.

Най-често венчетата еволюират паралелно с опрашителите си, за да отговарят на тeхните изисквания. Много добър пример за това са цветовете на цветните растения от архипелага Галапагос. Там заради изолацията има само един вид пчели – Xylocopa darwini, които имат силен афинитет към жълтото. Поради тази причина повечето цветни растения притежават жълти венчелистчета.

Чашката заедно с венчето съставят околоцветник, който може да бъде прост или двоен. Прост околоцветник е този, при който липсват чашелистчетата или венчелистчетата. Двоен околоцветник е онзи, който е пълен, т.е. притежава чашка и венче. Съществуват видове като върбата, които въобще нямат околоцветник.

Репродуктивни части на цвета

Тичинките са видоизменени микроспоролисти съставени от дръжка и прашник и представляват мъжките полови органи. Те заедно с плодника съставят репродуктивната (фертилната) част на един цвят. Плодникът се формира при срастване на един или повече плодолисти (спороносни листа) и представлява женските полови органи.

При разглеждането на морфологичното плодниково устройство се различават три основни части на вазоподобната му форма. Разширената основа на един плодник се нарича завръз и в него се разполагат семепъпките. Удълженото гърло носи названието стълбче, а връхната му част при отвора – близалце. Прост се нарича плодникът формиран от един плодолист, а сложен – този, който е резултат от срастване на няколко прости плодника. Съществуват и така наречените сборни плодници, които са изградени от няколко несрастнали се плодолиста.

Долен завръз е този, който напълно е заобиколен и се е врастнал в цветното легло. За полугорен завръз (полудолен) се смята частично срастналият се такъв. Когато плодникът на цвят се разполага изцяло върху цветното легло, а тичиниките и околоцветникът излизат изпод него, тогава се наблюдава горен завръз.

Видове цветове и растения в зависимост от разположението на репродуктивните органи

Цвят, който притежава тичинки и плодници се нарича двуполов. Цвят, който има само тичинки или само плодници се назовава еднополов. Растенията с еднополови цветове се разделят на еднодомни и двудомни. Двудомно растение е такова, чиито индивиди имат само мъжки или само женски цветове. Растенията, чиито индивиди притежават еднополови цветове едновременно и от двата пола се наричат еднодомни.

Съцветия

При някои растителни видове, всеки цвят е самостоятелен, но съществуват растения, при които цветовете формират съцветия на обща цветна дръжка, носеща названието ос на съцветието. Съцветията биват определени и неопределени.

Определени съцветия

При определените съцветия, оста на съцветието завършва с цвят, който пръв разцъфтява, а под него се развиват нови цветни дръжки с цвят на върха, под който се образуват още цветни дръжки и т.н.

растителен цвят, съцветия

Определени съцветия – двустранно (спирално), едностранно (скорпионоподобно), двулъчево и многолъчево

Еднолъчевото съцветие се характеризира с една нова ос под всеки цвят, като осите могат да се разклоняват спираловидно (двустранно) или скорпионовидно (едностранно). При двулъчевото съцветие (липа) оста завъшва пак с цвят, под който се образуват две срещуположни разклонения и т.н. При многолъчевото съцветие под цвета се образуват повече от две разклонения и т.н.

Неопределени съцветия

При неопределените съцветия, оста нараства продължително, като разклоненията се развиват отдолу нагоре и първи разцъфтяват долните цветове, а последен – най-горният цвят. Те се делят на прости и сложни съцветия.

растителен цвят, съцветия

Неопределени съцветия – прости: клас, грозд, щит, кръгъл и плосък сенник, кошничка, сложни: сложен грозд (метлица), сложен щит, сложен сенник, сложен клас;

Прости:

  1. Клас – цветовете са заловени направо за оста на съцветието.
  2. Грозд – цветовете са заловени за оста на съцветието с цветни дръжки.
  3. Кочан – като клас, но оста на съцветието е удебелена.
  4. Сенник – дръжките на цветовете са с еднаква дължина под разположени формата на чадър.
  5. Кошничка – оста на съцветието е плоска – изпъкнала или вдлъбната (слънчоглед).

Сложните неопределени съцветия, са усложнени варианти на съответните им прости неопр. съцветия.

Симетрия на растителен цвят, цветна диаграма и цветна формула

Ако се обърне внимание на симетрията на околоцветника, цветовете могат да се разделят асиметрични и симетрични с правилна (зигоморфни ↑) или неправилна симетрия (актиноморфни *). Цветната структура може да бъде изобразена чрез флорална (цветна) диаграма графично.

цветна диаграма, растителен цвят

флорална диаграма; източник Уикипедия; лиценз на изображението: CC BY-SA 4.0

Цветната формула дава същата информация като диаграмата, но се използват букви и числа за тази цел. Например за горното изображение формулата ще бъде:

* Ca5 [Co(5) A5] G(5)(♂♀)

Тя се разчита така: цветът е двуполов (♂♀) с актиноморфна симетрия (*) и 5 чашелистчета в чашката (Ca5). Има 5 срастнали се венчелистчета във венчето (Co(5)), свързани ([ ]) с 5 тичинки (A5). Завръзите (G) са 5 горни (_) срастнали се.

Анатомия на растителен цвят

Чашелистчета и венчелистчета

Чашелистчетата имат устройство сходно с това на растителен лист. Венчелистчетата притежават множество хромопласти в паренхимната си тъкан и слабо развита епидермална тъкан. Наличието на хлоропласти е едва забележимо.

Тичинки

тичинки, цвят

ЕМС тичинки; напречен разрез на прашник -МС; източник: Уикипедия; модификации: Абритус.ком; лиценз на изображението: CC BY-SA 2.5 es

Тичинковата дръжка има централно проводящо снопче, което е обградено от паренхимна и епидермална тъкан. На върха ѝ се намира прашник, който има две половини, всяка от които има по две гнезда. Техните стени са изградени от два слоя – вътрешен и външен.

Външният слой се състои от три пласта – влакнест, междинен и постилащ. Влакнестият отговаря за отварянето на прашника, а другите два за изхранване на прашеца (полен). Вътрешният слой е спорогенен и от него се развиват микроспорите съставящи полена. Всяка микроспора се дели в прашника и от нея се получават две различни клетки – генеративна и вегетативна (по-голяма сифоногенна), които играят различни роли при опрашването.

Плодник

Плодолистите на плодника представляват видоизменени мегаспоролисти и са покрити от епидерма. От вътрешната страна се разполага паренхимната тъкан, която изпълнява ролята на плацента. Около отвора на близалцето и в каналчето на стълбчето, стените са покрити с жлезиста тъкан, която спомага улавянето на микроспорите и тяхното прорастване.

Анатомично устройство на цвят

Анатомично устройство на цвят

Самата семепъпка е изградена от интегументи (обвивки), дръжка и ядро (нуцелус). Интегументите обвиват ядрото на семепъпката и посредством дръжката се захващат за плацентата. Те най-често са два, завити в завръза надолу и в горния си край не са се срастнали напълно, а притежават малък отвор – микропил. Заради завиването, микропилът също гледа надолу.

В ядрото на семепъпката, от една археоспора се развива майчината клетка на зародишната торбичка. Тя се дели на четири хаплоидни клетки, но три от тях отмират. Четвъртата нараства и ядрото ѝ се дели на две нови, които се ориентират към горния и долния край на зародишната торбичка.

Там те се делят отново два пъти и се образуват по 4 дъщерни ядра. По едно от всеки край се отправя към центъра, където се сливат и образуват вторичното ядро, а после от него се формира и централната клетка. Останалите в краищата ядра също се трансформират в клетки, като трите долни до микропила образуват яйчевия апарат – една яйцеклетка и две синергиди, а трите горни клетки се наричат антиподи.

Опрашване

Опрашване е процесът свързан с пренасянето на прашеца от тичинките до и върху близалцето на плодника. Повечето цветни растителни видове се опрашват кръстосано – полен от едно растение, попада върху плодника на друго растение. Въпреки че това е еволюционно по-добрият начин, съществува и самоопрашване при видовете с двуполови цветове.

Кръстосаното опрашване се извършва главно от вятъра (анемофилно) или насекомите (ентомофилно), но има случаи, в които водата или други животински видове могат да участват в процеса. Кръстосано могат да се опрашват и различни видове или подвидове растения, като процесът е познат под названието хибридизация. Хибридното опрашване се използва от човека при изкуствения отбор на земеделски култури.

Оплождане

След опрашването поленовите зърна започват да нарастват и обвивката им се разкъсва. Вегетативната клетка образува прашецова тръбичка (сифон), която прораства през близалцето, стълбчето и завръза, чак до микропила.  Когато това започне, ядрата на вегетативната и генеративната поленови клетки навлизат последователно в сифона и се придвижват с помощта на вода.

В момента, в който прашецовата тръбица наближи семепъпката, ядрото на вегетативната клетка се разпада, а това на генеративната клетка се разделя на два спермия. Прашецовата тръбица навлиза в зародишната торбичка и се пука. Единият спермий опложда яйцеклетката и се образува зародиш, а другият се слива с централната клетка и формира ендосперм. Това се нарича двойно оплождане или още сифоногамия. Напълно развитият зародиш (семе) притежава семедели, пъпка със зачатък, хипокотил (зародишен лист), зачатък на корен и коренова гугла.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *