post

Растителен лист – Анатомия и морфология на растенията

Растителен лист – зелен вегетативен орган при кормусните растения, който е отговорен за фотосинтезата, транспирацията, газовата обмяна и понякога за складирането на резервни хранителни вещества.

Морфология на растителен лист

Основните морфологични части на един растителен лист са: листна петура, листна дръжка и прилистници.

растителен лист

Някои примери за разнообразието във формата на листните петури

Листната петура е плоската и широка зелена част, в която протичат по-голямата част от фотосинтетичните преобразувания. Тя при различните листа има различна форма.

Листната дръжка свързва листната петура със стъблото, като служи да провежда вещества от и към листа. В мястото на контакт тя леко се разширява и образува листна основа, до която при някои видове има малки листенца наречени прилистници. Съществуват растения, при които листната основа се разраства силно, като обгръща стъблото и образува листно влагалище. При други видове, листната дръжка отсъства напълно и петурата се захваща директно за стъблото.

Растителните листа се разделят на два основни вида в зависимост от броя на петурите върху една листна дръжка: прости и сложни листа.

Прости листа

Според формата на петурата на един растителен лист, простите листа се отличават с голямо разнообразие. Те могат да бъдат игловидни, продълговати, елипсовидни, яйцевидни, ромбични и много др.

Според очертанието на листната петура, видовете растителен лист биват: целокраен, напилен, назъбен, вълновиден, врязан и наделен.

листна петура, растителен лист

очертания на листната петура

Сложни листа

Сложните листа представляват няколко листни петури, захванати с малки листни дръжки за една обща голяма листна дръжка. Според броя и разположението на петурите си, сложните листа биват следните видове: двойни, тройни, перести и длановидни. Пример за длановидни листа е конският кестен, който е декоративно растение в градските паркове и градини. Тройни са листата на люцерната, а перести са листата на ясена. За перестите е характерно, че петурите са подредени последователно или срещуположно по дължината на дръжката. Когато петурите са четен брой се наричат чифтоперести листа (обикновен фий), а когато са нечетен – текоперести листа (акация).

Жилкуване на растителен лист

По цялата повърхност на листната петура се виждат множество проводящи снопчета, които я прорязват и доставят вещества в двете посоки: лист – стъбло. Те се наричат жилки, а начина по който се разполагат носи названието жилкуване. Съществуват листа с една централна жилка, но повечето видове растения притежават листни петури с множество жилки, които най-често са разположени по няколко основни начина:

растителен лист

различни видове жилкуване на растителен лист

Видоизменени растителни листа – листни метаморфози

Някои растения имат видоизменени листа с цел по-добро приспособяване към околната среда. Например листата на кактусите са се превърнали в бодли, като по този начин едновременно защитават растението от животните и от прекомерно обезводняване при високите температури. В бодли са преобразувани и прилистниците на бялата акация. При магарешкия бодил само част от петурата се е трансформирала в трънчета.

Мустачките също са доста често срещана метаморфоза и примери за такива са обикновения фий и граха. При тях петурата липсва и те служат на растението да се захваща за околни предмети или други растения. При някои растителни видове листата се превръщат в сухи или месести люспи. Сухите люспи имат защитна функция, а месестите са източник на резервни хранителни вещества, както е при градинския лук. Сукулентните листа са месести със силно развита водоносна паренхима (дебелец, тлъстига). Те задържат вода и позволяват на растението да преживее засушавания.

видоизменени листа

насекомоядни растения: росянка, венерина мухоловка, непентес

Някои хищни растителни видове като венерината мухоловка и непентеса имат видоизменени листа, които са се специализирали по различен начин в подмамването и улавянето на насекоми. Те представляват на практика хищнически капани. В България се срещат подобни растения, като такива са росянката и петлугата, които обитават мочурливите планински торфища.

растителен лист, видоизменени прицветници

филодии и прицветници съответно при акация и понсетия (коледна звезда)

При някои растителни видове, листата образуват пазви около цвета, които се наричат прицветници, а самите листни петури могат да наподобяват по украска цветовете, като например при понсетията. Още един вид видоизменени листа са така наречените филодии. Това са силно разрастнали се листни дръжки, които наподобяват растителен лист (австралийската акация),

Анатомично устройство на растителен лист

Общото анатомично устройство на растителен лист се разглежда в светлината на факта, че листът има две страни – горна и долна (билатерален). Горната е ориентирана към слънцето, а долната е засенчена. Съществуват обаче и видове, при които листата са двустранно еднакво устроени и те се наричат изолатерални.

жлезисти власинки от никотинов лист, растителни тъкани

жлезисти власинки от тютюнев лист

При билатералните отвън петурата е покрита с епидерма, която най-често се състои от един слой клетки. Сред клетките на епидермата по долната листна повърхност се разполагат множество устица, които участват в газовата обмяна и транспирацията. Обикновено външните стени на епидермалните клетки са по-удебелени и често са покрити със защитен слой като кутикула или восъчни налепи. При някои повърхностно се наблюдават и власинки.

растителен лист - анатомично устройство при напречен разрез

растителен лист – анатомично устройство при напречен разрез

Между двата слоя епидерма се разполага основната парехимна тъкан на растителния лист, която се нарича мезофил. Нейните клетки са богати на хлоропласти и в тях се осъществява фотосинтезата. Мезофилът се диференцира на два пласта: горен – палисаден паренхим и долен – гъбчест паренхим.

Палисадната паренхимна тъкан се състои от стълбчета от цилиндрични клетки и в нея има повече хлоропласти отколкото в гъбчестата, която се разполага непосредствено под нея. Гъбчестата паренхима от своя страна обгражда множество празни пространства, където се осъществява обмяната на газове и изпаряването. Всяко празно пространство се отварят навън чрез устицата, които са ограничени от две затварящи бобовидни клетки (като устни). Тяхното отваряне и затваряне регулира обменните процеси.

Жилките на един растителен лист се разолагат във влагалища от паренхимна тъкан и са изградени главно от дървесинни (ксилем) и ликови (флоем) проводящи цеви, които от своя страна оформят колатерални проводящи снопчета.  В самите снопчета още има механични тъкани с опорна функция (склеренхима и коленхима) и камбиални клетки отговарящи за нарастването.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!