post

Растителен корен – вегетативни органи

Растителни органи – представляват обособени части от тялото, които изпълняват специфична функция и имат определено морфологично и анатомично устройство. Растенията, чиито тела се състоят от органи се наричат кормусни растения, а всички останали растителни видове се назовават талусни. Талусните растения нямат обособени органи, като например водораслите.

Органите на кормусните растения са 2 основни вида: размножителни (генеративни) и вегетативни. Към първия вид спадат: цвят, плод и семе, а към втория вид се числят: корен, стъбло и лист.

Растителен корен

Корени имат почти всички кормусни растения. Коренът служи за прикрепяне на растението към почвата и за всмукване на вода и минерални соли от нея. Има растения, при които корените се видоизменят с цел натрупване на резервни хранителни вещества. Също така, някои растителни видове се размножават с помощта на своя корен, като той участва при вегетативното им размножаване.

Морфологично устройство на корен

растителен корен

Зародиш и главен корен на фурма

При семенните растения, растителен корен се оформя още в зародиша (покълващото семе) и пръв от всички органи покълва. Зародишният корен се превръща постепенно в главен корен, който посредством коренова шийка е свързан с прорастващото стъбло. С времето от главния се развиват страничните корени, които представляват разклонения от първи разряд. За тях процеса се повтаря, като те дават разклонения от втори разряд и т.н.

Много растения образуват вторични корени, които за разлика от страничните не произлизат от главния, а от стъблото и листата на растението. Освен по начина си на образуване, вторичните не се различават по нищо друго от останалите корени. Всички те, взети заедно, образуват кореновата система на растението.

В зависимост от степента на развитие на главния и вторичните корени, съществуват няколко вида коренови системи. Осева коренова система – при нея главният корен е много по-силно развит в сравнение с останалите. Брадата коренова система – при този вид, степента на развитие на вторичните корени е е по-голяма от тази на главния корен. Коренова система от смесен тип е тази, при която главният и вторичните корени се развиват наравно.

Според дълбочината, на която се разполагат в почвата корените, кореновите системи биват: повърхностна и дълбока. Често, когато главният корен е увреден или престане да расте, за да се компенсират неговите функции, се развиват по-добре страничните и вторичните корени.

Обичайно е, кореновата система да е по-силно развита от надземните части на растението. При много видове се наблюдават видоизменени корени, които са вторично специализирани за по-добро приспособяване към средата.

Видоизменени корени

  1. Хаустории – това са вторични корени характерни за паразитните растения. С тяхна помощ паразитът се захваща за гостоприемника, а хаусториите навлизат в него. Кукувичата прежда (Cuscuta) например е такъв плевел, който подобно на жълта паяжина паразитира по другите растения. Други примери в България са Синя китка (Orobanche), Родопска горска майка (Lathraea rodopaea) и пр.
  2. Кореноплод (месест) – в него се натрупват резервни хранителни вещества, като главният корен нараства странично и се удебелява. Популярни примери за кореноплоди са морковът, ряпата и цвеклото.
  3. Коренови грудки – представляват множество месесто удебелени корени, които складират запасни хранителни вещества. Кореновите грудки служат и за вегетативно размножаване. Например цветето Гергина (Dahliа) притежава такава коренова система. Картофите не са коренови, а стъблени грудки и се наричат клубени.
    растителен корен

    Видоизменени корени

  4. Подпорни корени – при някои тропически видове, по долната страна на клоните се развиват корени, които се насочват към почвата, когато я достигнат се вкопават в нея и започват да всмукват хранителни вещества. С времето се удебеляват и служат като подпора на цялото растение.
  5. Прикрепващи корени – служат да прикрепят растението към скали или дървета с помощта на лепкави вещества – например бръшлян (Hedera helix).
  6. Кокилни корени – подобни са на подпорните, но се развиват в долната част на стъблото. В България могат да се видят при царевицата, но съществуват и тропически дървесни видове като Socratea exorrhiza, които притежават такава коренова система.
    видоизменени корени, растителен корен

    Видоизменени корени

  7. Дихателни корени – срещат се при растения намиращи се в постоянен досег с водата, като например мангровите дървета и служат за улесняване на газовата обмяна, тъй като са богати на дихателни пори.
  8. Въздушни корени – срещат се в климатични условия, където влажността на въздуха е голяма и посредством тях, растенията могат да приемат вода директно от атмосферата.

Анатомично устройство на растителен корен

По своята дължина (вертикално) нарастващия корен може да бъде разделен на 3 зони: зона на деленето, зона на нарастването, и зона на кореновите власинки.

Първата от трите – зоната на деленето, се намира на върха на корена и е изградена от меристемни клетки. Около кореновия връх се образува коренова гугличка от живи клетки, които секретират слуз и го предпазват от повреди.

растителни тъкани

Растителни тъкани – връхна меристемна тъкан при лук; лиценз на изображението: CC BY-SA 2.5 автор: Luis Fernández Garcíа

В зоната на нарастването клетките постепенно нарастват и спомагат удължаването на корена.

В зоната на кореновите власинки клетките са престанали да нарастват, а се диференцират и се специализират като клетки на трайните тъкани. Част от тях изграждат първичната покривна тъкан на корена (епиблем), от която се образуват кореновите власинки, участващи във всмукването на вещества.

устройство на корен, растителен корен

Анатомично устройство на корен

Първично устройство на корен

При първичното устройство, коренът е изграден от външни и вътрешни тъкани. Към външните спадат епиблемът и първичната кора, а към вътрешните-тъканите на централния цилиндър.

Епиблемът е изграден от 1 ред клетки, без устица и без кутикула. Кореновите му власинки могат да достигнат до 1 см. на дължина и до 2 000 броя на кв/мм. Самите власинки имат тънки стени и средна преживяемост 10-12 дни. Водните и паразитните растения не образуват коренови власинки.

Външният слой на първичната кора е разположен непосредствено под епиблема и се нарича екзодерма. Той се състои от няколко реда плътно разположени клетки. След отмирането на епиблема, екзодермата защитава корена от външни влияния. Под нея се разполага паренхима на първичната кора.

В паренхимните клетки често се отлагат резервни вещества, а между тях съществуват междуклетъчни пространства. Най-вътрешния слой на първичната кора се нарича ендодерма. Той се състои от 1 или 2 реда клетки, които най-често имат надебелени стени. Тези клетки на ендодермата, които са с тънки стени участват при транспорта на разтворени вещества от корена към дървесинните снопчета. Те носят общото название пропускащи клетки.

Най-външният слой на централния цилиндър се нарича перицикъл и се състои от 1 ред живи първични меристемни клетки, разположени плътно до ендодермата. От перицикъла се развиват страничните корени и камбия, който участва във вторичното нарастване на корена. На вътре от перицикъла, сред клетките на паренхимната тъкан се намират ликовите (флоем) и дървесинните (ксилем) проводящи снопчета.

Вторично устройстро на корен

Появата на камбий и фелоген определят наличието на вторично устройство. Благодарение на тях,  настъпват съществени изменения в корена, които водят до неговото надебеляване.

Камбият се разполага под формата на дъгични от вътрешната страна на ликовите проводящи снопчета. Неговият произход е от паренхимните клетки, намиращи се около ликовите снопчета, които са придобили възможността да се делят. При деленето на камбийните клетки се образуват вторичната дървесина и вторичното лико. Вторичната дървесина съдържа проводяща паренхимна, а понякога и механична тъкан. Вторичното лико включва ликова проводяща тъкан, паренхимна тъкан и ликови влакна.

Фелогенът се образува от перицикъла. При деленето на неговите клетки навътре се образува фелодермата, а навън корковата тъкан. Тя изолира всички тъкани от първичната кора и те скоро след това отмират.

При вторичното си устройство коренът загубва смукателните си функции, но подобрява и засилва проводящите и опорните си функции.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!