post

Независимостта на Косово

Косово е историческа област на Балканския полуостров, която през Средновековието е била част от Царство България, а по-късно и от Кралство Сърбия. По време на османското нашествие на Балканите, областта е трайно окупирана от отоманските завоеватели до края на 19 век.

В последните години от на османската власт в тези земи, тя е етнически прочистена от турските власти. Те прогонват насилствено голяма част от местното българско и сръбско население и я заселват с ислямизирани албанци.

През 20-ти век Косово влиза в границите на Югославия, но включва множество спорни територии за различните балкански народи. По време на Студената война областта е неделима част от от югославската федерация, а след нейния край, в резултат на етническите конфликти между местното население, Косово се отделя като независима дтржава.

Предпоставките за независимостта на Косово

Косовската криза, която се разиграва в края на XX и началото на XXI век като последен етап на кървавия разпад на Югославия, има своите дълбоки исторически корени. В областта Косово, етническият състав на населението винаги е бил разнороден. Надмощие е вземал този етнически елемент, който е бил толериран от владеещата я държава.

Когато Османската империя я завладява окончателно през 1455 година, в нея има преобладаващо християнско население от български и сръбски произход. Албанското присъствие в Косово започва да се усилва през XVIII век. Основните фактори за това са изселванията на християнското население след войните между Хабсбургската монархия и Османската империя и ликвидирането на Печката патриаршия и Охридската архиепископия. До края на XIX век, в следствие на тези процеси, албанците придобиват превъзходство в етническо отношение.

През 1941 година, в хода на Втората световна война, Кралство Югославия представа да съществува. Територията на областта стават част от окупираната от Италия Албания. В периода до 1945 година около 10 000 души християнско население (предимно сърби) са убити от албанците, а  близо 100 000 души се изселват насилствено.

Косово в република Югославия

Йосип Броз Тито

Йосип Броз Тито

След Втората световна война Косово става част от възстановената югославска държава. Йосип Броз Тито решава да се съобрази с установеното по време на войната статукво и забранява със закон на изселниците да се завърнат по домовете си.

В 1974 година е приета нова конституция на СФР Югославия. В нея двете автономни провинции Войводина и Косово придобиват статут, много близък до този на шестте републики. Те имат свой върховен съд и свое знаме. Получават и право на собствена конституция, самостоятелни властови органи и възможност за автономно развитие на образованието и военното дело.

Косовските албанци се възползват от тези обстоятелства и енергично овладяват местната администрация, силовите органи и медиите. Обучението в областта започва да се провежда на албански език, а властите в Тирана вземат дейно участие в албанизирането на областта.

Всички тези процеси, наред с традиционно високата раждаемост сред албанското население, способстват през 80-те години, относителния дял на неалбанското население (сърби, черногорци, българи, цигани и турци) да намалее до около 20%.

Години на напрежение

Слободан Милошевич

Слободан Милошевич

Решителното преимущество на албанския етнически елемент започва да служи като претекст за още по-големи техни права в провинцията. Етническата конфронтация в областта се изостря до крайни предели. През 1981 година възникват студентски вълнения в Прищина, при които има убити и ранени. В сръбски град Парачин, албански войник разстрелва 25 войници сърби, хървати и словенци, което засилва напрежението. През 1983-та и 1986-та са организирани протестни митинги на косовските сърби.

През 1989 година по инициатива на председателя на председателството на СР Сърбия, Слободан Милошевич правителството променя конституцията в посока намаляване правомощията на провинциалните власти. Провежда се чистка в администрацията и част от уволнените организират алтернативни институции. В следващата 1990-та, с декларацията от Качаник, Косово се провъзгласява за независима република. През септември 1991 косовските албанци провеждат нелегални избори и изграждат паралелна държавна администрация.

Армията за освобождение на Косово (АОК)

През 1994 година е основана Армията за освобождение на Косово (АОК), а от 1996-та започва активни действия. Те предприемат близо 2 000 терористични нападения срещу полицейските коли и участъци, както и срещу обикновени граждани до 1998-та. Не се щадят дори албанците, които са лоялни на югославската власт или дори отказват да се присъединят към тяхната организация.

сръбската полиция, подсилена с военни части в опит да се справи с терористичната дейност на АОК

сръбската полиция, подсилена с военни части в опит да се справи с терористичната дейност на АОК

По данни на Европол и на редица западноевропейски служби, АОК са замесени в международния трафик на наркотици.  До 1998 АОК са в списъка с терористични организации на Вашингтон. В своята дейност те се ползват с подкрепата на Албания, Иран, а по-късно и на Германия и САЩ.

Изброените държави им предоставят оръжия, тренировъчни лагери и дори участват във военната им подготовка. Активността на АОК засилва напрежението в областта. В следващите години продължават взаимните обвинения между сърбите и албанците в етническо прочистване.

През февруари 1999 година във френския град Рамбуйе започват официални преговори за статута на Косово между представители на страните от НАТО от една страна, югославските представители от друга и албанските от трета.

Предтекст за войната в Косово

На югославската делегация е представен противоречив документ, изработен от Държавния департамент на САЩ, наречен „Мирно споразумение от Рамбуйе“. В него се предвижда широка автономия за Косово, без право на държавните институции да вземат решения относно вътрешната политика на провинцията. Въпреки това, от Югославия се очаква да отпуска значителна държавна помощ за Косово от федералния бюджет.

В същото време държавата няма контрол върху ресурсите и собствеността в района. Освен това в Косово следва бъде установена окупация от войските на НАТО, които ще се ползват с имунитет и ще имат право на свободен достъп по цялата територия на ФРЮ.

Заедно с това в споразумението се предвижда, НАТО да има възможността да изменя съобразно нуждите си определени части от сектори на инфраструктурата на Югославия. Шефът на натовската мисия ще разполага с правомощия да издава задължителни директиви по всички важни въпроси. Нито дума не се споменава за 650 000 хиляди бежанци от Косово и тяхната съдба.

След като предложените изменения в текстовете от югославската страна са категорично отхвърлени, преговорите в Рамбуйе се провалят. От 24 март до 9 юни 1999 силите на НАТО, без санкцията на ООН, в разрез с международното право и в нарушение на собствения си устав, който предвижда военни действия само в случай, че страна членка на Алианса стане жертва на нападение, започват да провеждат широкомащабни въздушни бомбардировки над Югославия.

Косово, Югославия

американски крилати ракети и стратегически бомбардировач на път към Югославия

В хода на натовските атаки загиват близо 3000 цивилни, разрушени са множество църкви, болници, фабрики, училища и комуникационни системи. Войната приключва с Кумановското военнотехническо споразумение, според което Косово става протекторат на ООН. Предвидено е организацията КФОР, която е под обединеното командване на НАТО, да осъществява военното управление и да осигури безопасното изпълнение на мисията на ООН. Около 200 000 души християнско население от предимно сръбски произход са прогонени от домовете си, под страх от саморазправа.

Преговорите

През март 2002 Ибрахим Ругова е избран за президент на Косово. В същата година специалният представител на ООН в Косово Михайл Щайнер провъзгласява така наречените „Стандарти за Косово“. Те включват осем критерия за функционирането на институциите и разрешаването на етническите конфликти. Не са приети нито от сърбите, нито от албанците, но пък поставят началото на преговорен процес между двете страни.

На 17 март 2004 отново възниква сериозна ескалация на напрежение от етнически характер в областта – албанците започват погроми срещу сърбите. Стига до смъртта на 19 души и унищожението на 35 православни църкви и манастири.

В лятото на 2006 година във Виена се провежда широк кръг от преговори между сръбските власти и управляващите в  Прищина. Сръбската делегация се представлява от президента Борис Тадич, министър-председателя Войслав Кощуница и външния министър Вук Драшкович. Косовската е представена от председателя на парламента Кол Бериша, министър-председателя Агим Чеку и новия президент Фатмир Сейдиу. Преговорите в голяма степен завършват с провал, тъй като двете страни не успяват да се договорят за почти нищо.

САЩ се обявява готовност за признаване на независимо Косово, дори и без официално решение на СС на ООН. Русия заема позицията, че решение за статута на областта трябва се постигне чрез договореност между сърбите и албанците. На проведените на 17 ноември избори министър-председател на Косово става известния с дейността си в АОК Хашим Тачи. Това е достатъчно основание албанските представители да обявят прекратяване на преговорите.

Независимостта на Косово

На 17 февруари 2008 на извънредно заседание на парламента в Прищина е гласувана декларация за независимост. В нея се казва, че тя е отговор на народните въжделения, при все че не се предвижда провеждането на референдум по въпроса. Подчертава се и че ще бъде запазено присъствието на войските на НАТО в новосъздадената държава.

На празненствата в Прищина се развяват знамената на Албания, ЕС и САЩ. В отговор на събитията в много европейски градове се провеждат протести, като най-големия е разбира се в Белград, където американското посолство е замеряно с камъни.

По инициатива на Русия, която се обявява твърдо против едностранните действия на Прищина, е свикано спешно заседание на СС на ООН. На него се провалят опитите да се приеме резолюция по въпроса, заради голямото разделение в организацията. Генералния секретар Бан Ки Мун отказва да заеме позиция по въпроса.

Първата държава която признава независимостта на Косово е Афганистан. На 3 март това прави и България, в съвместна декларация с Унгария и Хърватска. Към днешна дата 108 от 193 държави-членки на ООН са признали независимостта на Косово.

Сергей Лавров

Сергей Лавров

По мнението на руския външен министър Сергей Лавров, мисията която изпраща ЕС в новата държава е в разрез с международното право и насърчава сепаратизма по света. Друг постоянен член на СС на ООН Китай също не признава независимо Косово. Този факт възпрепятства възможността на бившата провинция да стане член на организацията.

След искане от страна на Сърбия, въпросът за независимостта на Косово е отнесен до Международния съд в Хага. Заседанията по въпроса се провеждат през декември 2009. В крайна сметка на 22 юли 2010 съдът взема решение, че декларацията за независимост не нарушава международното право. Хашим Тачи обявява това решение за „историческа победа за Косово“.

Косово днес

Независимостта на Косово създава условия за завладяването на огромни територии от албанските „наркокапиталисти“. Що се отнася до европейските пазари, косовската мафия успява да измести ливанските, пакистанските и италианските картели.

Тяхната активност довежда до образуването на т.нар. „балкански път на хероина“ – Велики Търновац и Блащица (в Сърбия), Вратница и Гостивар (в Македония), както и албанските пристанища Шкодра и Дуръс. Общото между тези градове е, че те са населени с преобладаващо албанско население. По този път доставяният от Турция хероин се прехвърля към Западна Европа.

Хашим Тачи обграден от бойци на АОК и Тачи на официална среща с Росен Плевнелиев

Хашим Тачи обграден от бойци на АОК и Тачи на официална среща с Росен Плевнелиев

През януари 2011-та Съвета на Европа излиза с доклад от 27 страници, в който се говори за участието на премиера Хашим Тачи и неговите колеги от АОК в отвличания и екзекуции и връзки с международния пазар на трафик на органи.

Към днешна дата Косово продължава да е с неуреден статут, тъй като голяма част от страните членки на ООН не признават държавната независимост на страната. Едностранния акт на нейното обявяване, без съобразяване с конституционните норми, създава опасен прецедент по отношение на сепаратизма в международен план. Спорно е доколко косовската държавност, така както е уредена, дава поле за свободно управление над територията от народа на Косово, заради голямата зависимост от международните организации.

Що се отнася до вътрешнополитическото развитие на страната, Косово е на първо място в Европа по бедност, безработица (която към 2015 достига стряскащите нива от 70%) и ниски доходи. Намира се на 110-то място в света по корупция. Все повече косовари избират пътя на емиграцията, заради отчайващата безперспективност. В същото време, това положение е добра почва за навлизането на радикалния ислям сред обществото, който в последните години прониква в страната със солидни темпове.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *