post

Първата юдейско-римска война

Първата юдейско-римска война или т.нар. Голямо въстание е поредица от военни стълкновения от 66 до 73г. на територията на Римската империя (провинция Юдея) между римляните и въстаналите юдеи. Грабителската политика и провалът в регулирaнето на отношенията между евреите и другите народи от страна на римляните, създали предпоставки за избухването на бунта в юдейските земи.

Бунтовните действия обхващат през 66 г. град Цезарея, а впоследствие и Йерусалим, където евреите първоначално успяват да изгонят римските гарнизони. Конфликтът завършва през 73 г. с падането на последните юдейски твърдини, като  в това число и непристъпната Масада. Последствията са утвърждаването на римската власт в Юдея и разграбването на провинцията.

Предистория на юдейско-римската война

С романизацията на еврейските елинизирани висши прослойки се засилила и корупцията в Юдея. Местните гърци и еврейският управленчески елит, които подкрепяли безропотно римляните, се наслаждавали на по-добри привилегии от останалото население. Еврейските първенци осъзнавали по-високото си място в обществото и правели всичко възможно, за да запазят статуквото.

Садукеите, чиито елит бил проримски ориентиран, владеели по-голямата част от Синедриона (управляващата къща, съвет) и защитавали Ирод – васален цар на Рим. Не всички евреи обаче подкрепяли проримската позиция на Ирод. Фарисеите, които вероятно по-късно се сляли със зилотите (религиозни фанатици), са били против него.

Друга важна причина за въстанието била, че повечето от печалбите на стоките, продавани по ерусалимските пазари, не влизали в юдейската икономика, а по-скоро отивали направо във висшата прослойка. Това пораждало недоволства и брожения сред масите.

Първеата юдейско-римска война

Йосиф е един от главните източници на информация за еврейското въстание в Юдея от първи век

Според Йосиф Флавий – съвременник, римски и еврейски историк, който се борил заедно с еврейския народ във въстанието, пълната несправедливост на римските провинциални управители спрямо евреите била основната причина за народния гняв. Безчинствата на местните власти по никакъв начин не правели впечатление на император Нерон, който от своя страна вършел свои собствени безумия в Рим.

Дори при по-ранни управители  на провинцията, като Пилат Понтийски например, се наблюдавало същото пренебрежение към еврейския народ, като такова било видимо и при управлението на император Тиберий. Освен финасовите и икономическите несгоди, на евреите бил налаган и култ към личността на императора, който пряко противоречал на еврейската традиционна религия.

През 64-та година прокуратор Гесий Флор станал провинциален управител на Юдея. Той имал същото безразличие към проблемите на еврейското население както Пилат, но за разлика от него не проявил политическа воля, за да успокои напрегнатото население на Юдея, а обстановката продължавала да се усложнява. С други думи, както отбелязва Йосиф, Флор не е бил достатъчно компетентен.

Голямото въстание – Първата юдейско-римска война

Повод за началото на военните действия, бил извършеният погром от страна на римляните срещу местното население в град Цезарея. През есента на 66-та година поробените евреи организирали бунт, избили римляните в Йерусалим и превзели прохода на Бет-Хорон.

При така развилите се събития, бил предприет военен поход от страна на Гай Цестий Гал, който към момента заемал длъжността императорски наместник в Сирия. Атаката му над Йерусалим се оказала неуспешна, при което римският пълководец загубил близо 6000 от войниците си.

Като контрамярка на римските посегателства, едно от първите действия на бунтовниците било създаването на революционно правителство. Скоро то разширило влиянието си в цялата страна. Свидетелство за това било началото на сребърно монетосечене, в което летоброенето се отбелязвало спрямо началото на въстанието.

Веспасиан

Веспасиан

Намесата на генерал Веспасиан

След първоначалното подценяване на бунта от страна на римската власт, през 67-ма император Нерон назначил за наместник на Юдея Тит Флавий Веспасиан. Към него от Александрия се присъединил синът му Тит Флавий и заедно с обиединените си легиони (наброявали 60 000) двамата навлезли в Галилея. Там ги очаквал Йосиф Флавий (Йосеф бен Матитай), който оглавявал бунтовните еврейските сили.

Римските сили начело с Веспасиан срещанали упорита съпротива при Йотапата, която била отбранявана от 10 000 души еврейски гарнизон начело с Йосиф. Легендата разказва, че еврейският командир познал с точност колко дни ще издържи градът срещу римските щурмове. След падането на крепостта на града, Йосиф се предал на римските окупатори, а гарнизонът бил ликвидиран. Зилотите в Галилея обаче, успяли да избягат в Йерусалим.

Нов император и нов генерал

Тит

Тит

До 68 г. голяма част от юдейските земи били отново завладени като непревзет оставал Йерусалим. В този исторически момент, в Рим започнали политически граждански сблъсъци, които довели до падането от власт на Нерон и гражданска война.

В междуособните борби за трона, най-неочаквано Веспасиан бил призован да вземе царския венец и легионерите му го провъзгласили за император. Командването на легионите в Юдея той поверил на сина си Тит.

Ситуацията в Йерусалим

Обсадата на Йерусалим се оказала ужасно кърваво начинание, не само заради римската обсада, но и заради гражданската война, която произтичала в града. Бунтът в Юдея се подклаждал от няколко враждебни помежду си фракции, сред които тази на зилотите, водена от Йоханан бен Леви, друга оглавявана от храмовите свещеници, а останалите от обикновени престъпници и бандити. Освен това значителна част от жителите на Йерусалим, включително повечето от висшите прослойки, искали да се сключи мир с Рим.

Зилотите, които били крайно фанатично настроени и особено сикариите из между тях, се обявили против предаването си на римляните. Те безмилостно убивали всеки, който говорел за мир или за опити за преговори с Рим. Фракциите също се борели помежду си и за собствени територии в различните квартали в Йерусалим. Резултатът бил хиляди убити преди дори легионите да се намесят.

римляните разграбват Йерусалим и съкровищата на храма

римляните разграбват Йерусалим и съкровищата на храма (релеф от арката на Тит) по време на Първата юдейско-римска война

Падането на Йерусалим

Тит приложил традиционната римска тактика с обсада, използвайки заграждаща стена и ров. Този ход на римския пълководец станал причина градът да бъде заплашен от гладна смърт в продължение на седем месеца. Зилотите заповядали на майките да убиват и изяждат невръстните си деца. Тит се опитвал да преговаря за предаване, но фанатиците не приемали каквито и да било условия.

Преди жителите на Йерусалим да измрат от глад обаче, стените му били преодолени от римските легиони. Отвън легионерите ги подкопавали, за да ги сринат, а отвътре защитниците копаели тунели под тях, за да нападат изненадващо врага. В резултат на двустранните действия, крепостните съоръжения не издържали собствената си тежест и на места се сринали.

След бруталната обсада римляните нахлули в града и избили много от защитниците. Фанатиците се укрепили зад храмовите стени и се държали там още пет седмици. В крайна сметка римските кохорти разрушили и свещенния за евреите храм. Целият град бил изгорен и десетки хиляди паднали в робство. Много от оцелелите евреи се озовали насилствено поробени и изселени в различни градове по цялата римска територия.

Обсадата на Масада

След падането на Йерусалим, Тит се завърнал в Рим. Въпреки това, съпротивата продължавала в няколко еврейски твърдини, като най-значимата се оказала Масада. Част от оцелелите в Йерусалим фанатично настроени сикарии, заедно със своите семейства, заели непрестъпната крепост Масада.

останки от Масада Първата юдейско-римска война

близо 2000 години след края на Първата юдейско-римска война и обсада на Масада, рампата за обсадната кула все още стои до платото ясно видима

Новият генерал на легионите Луций Флавий Силва Ноний Бас съумял да елиминира всички останали огнища на бунта и се отправил към последната твърдина. Обсадата на Масада отново започнала с изграждането на стена и ров около крепостта.

Този път обаче, обсадените евреи били добре снабдени с провизии и имали водоизточници за много време напред. Това принудило римляните да предприемат щурм към непристъпното плато.

Започнал строеж на масивна рампа от земни насипи. Легионерите работели ден и нощ постоянен обстрел от страна на защитниците. Когато мащабното съоръжение се оказало готово, върху рампата била поставена специално проектирана обсадна кула, която бавно запълзяла към стените на града.

Когато легионите прехвърлили бойниците и зъберите на Масада, римските войници открили, че 960 от жителите предпочели да се самоубият, пред алтернативата да попаднат в робство или да загинат от римското оръжие. Само 7 от защитниците преживели обсадата.

Последици

След падането на Масада се сложил край на Първата юдейско-римска война (66 – 73г.). Отново бил възстановен римският ред в Юдея и провинцията „се омиротворила“. Събитията и последиците от войната били значителни за римската политика. Династията на Юлиите, която управлявала империята близо 100 години, била сменена от тази на Флавиите. За значимостта на римската победа свидетелства и издигнатата триумфална арка в чест на края на Първата юдейско-римска война (арка на Тит).

арката на Тит

арката на Тит – паметник свидетелстващ за победата в Първата юдейско-римска война

Връщайки се през 71 г., Тит отпразнувал съвместен триумф с баща си Веспасиан и с брат си Домициан. В края на триумфалното шествие бил екзекутиран Симон бар Гиора, един от ключовите лидери на въстанието, участвал в защитата на Йерусалим.

Множество трофеи били пренесени в Рим от разграбването на Йерусалим и храма му, както и от другите райони на Юдея. Победата била широко отразена и на монетите от епохата, върху чиито реверси (гърбове) били изсечени изображенията на многобройни пленници и триумфални римски войници.

Положението на юдеите се оказало пагубно. Множество паднали избити, а тези, които имали късмета да оцелеят, били пръснати из целия Средиземноморски свят като роби. Не е малка вероятността, голяма част от тези роби да са взели участие в строежа на Колизея в Рим в последвалите години.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!