Никодимо Скарфо е итало-американски гангстер от втората половина на ХХ-ти век, който става част от италианската мафия Ла Коза ностра и бос на фамилията във Филаделфия през 70-те и 80-те години на века. Управлението му се характеризира с брутално насилие и множество безсмислени убийства, чиято единствена цел е да подхранват психопатичните му желания.

Ранни години

Никодимо Доминик Скарфо е роден на 8 март 1929 година в Бруклин (Ню Йорк, САЩ) в семейство на италиански имигранти. В началото на 30-те години семейството се преместило във Филаделфия, за да се справи с последиците от Голямата депресия.

През 1941-ва той постъпил в гимназията Бенджамин Франклин в Ню Джързи. Една от амбициите му през юношеските му години била да стане боксьор. След като се дипломирал през 47-ма Никодимо пробвал да се боксира. Но въпреки че се биел с голяма злоба, твърде ниският му ръст го правел лесна мишена за противниците му. Малкият Ники, прякорът с който станал известен Скарфо, се отказал от спортната кариера, като решил да я замени за престъпна.

Чичовците на Никодимо Скарфо – братя Пиколо, си изкарвали прехраната като професионални престъпници. Покрай тях и той се захванал да изучи „занаята“. В новото си амплоа на гангстер, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Цикъл на Кребс (цикъл на лимонената киселина) се наричат поредица от биохимични реакции, които протичат в митохондриите на клетката. Те представляват постгликолитичен етап на клетъчното дишане, който е характерен за аеробните организми. При цикъла на Кребс пирогроздената киселина, получена в резултат на процеса гликолиза, се преработва до оксалоцетна киселина.

По време на взаимодействията се наблюдава редукция на НАД+ (никотинамид-аденин-динуклеотид) до НАДН₂. Полученият водород по-късно се транспортира и свързва с кислород, при което се отделя и акумулира енергия под формата на АТФ (аденозинтрифосфат). Като страничен продукт от цикъла на Кребс се отделя и въглероден диоксид.

Митохондрии

Митохондриите са клетъчни органели с овална форма. Отвън имат две мембрани – вътрешна и външна. Между двете се затваря междумембранно пространство. Мембраните обграждат вътрешността на митохондрия, която носи названието матрикс. Вътрешната мембрана има множество вгъвания в матрикса, които се наричат кристи. Количеството на кристите е в пряка зависимост от енергийните нужди на клетката.

Всички митохондрии имат в матрикса си свои ДНК, РНК и рибозоми и могат да се делят независимо от клетката, в която се намират. Митохондриалната ДНК представлява кръгови молекули и се предава на децата само от майката. В кристите на тези органели … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Гликолиза се нарича първият етап от разграждането на глюкозата в клетките на живите организми (или още първият етап от клетъчното дишане), при който се отделя и акумулира енергия под формата на АТФ (аденозинтрифосфат). Той е част от метаболитните процеси както на анаеробните, така и на аеробните организми. Причината е, че за неговото протичане не е необходим кислород и се осъществява в цитоплазмата на клетките, независимо от това дали те съдържат митохондрии или не.

Метаболизъм – анаболитни и катаболитни процеси

Анаболитни се наричат всички процеси в клетката, които включват биохимични реакции на синтез и изграждане на биоорганични вещества и биополимери. Анаболитните процеси са съпроводени с изразходване на енергия, за източник на която служи АТФ.

Катаболитни се наричат всички процеси в клетката, които включват биохимични реакции на разграждане на биоорганични съединения и биополимери, в резултат на което се отделя енергия и се получават по-малки молекули химични вещества.

Метаболитни процеси се зоват сборно всички анаболитни и катаболитни процеси в една клетка. Съвкупността от всички метаболитни процеси в един организъм се нарича метаболизъм на организма. Сходно се използва и понятието метаболизъм на клетката. Метаболити са веществата участващи в метаболитните процеси.

Всички анаболитни процеси са неразривно свързани с катаболитните, защото черпят от тях … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

След началото на Индустриалната революция много производства преминават от занаятчийските работилници в новопостроените механизирани фабрики. С развитието на химията като наука в края на XIX и в началото на XX век, започва създаването на химически продукти в индустриален мащаб.

Това от своя страна довежда до скок в химическите технологии и появата на огромни химически заводи. Тези колосални съоръжения на човешката инженерна мисъл се превръщат в източник на множество нови материали, които могат да бъдат суровини за други производства или просто продукти за ежедневните нужди на хората.

Интензивните процеси на химическа преработка и реакциите на веществата често се нуждаят от по-специални условия, като високо налягане, висока температура, наличието на токсични реагенти в реакторите и др. Те обаче от своя страна създават рискове за появата на инциденти и са предпоставки за възникване на тежки промишлени аварии, които се отличават с опустушителни последици за живата и неживата природа, а следователно за здравето и живота на хората засегнати от една такава катастрофа.

Според онлайн изданието www.psgdover.com посветено на опасните химични агенти, няколко инцидента свързани с химически производства могат да се изтъкнат като особено големи и трагични.

Експлозията във Фейзин (Франция)

Рафинерията във Фейзин, която на времето е притежавана от компанията Elf, разполага … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Фосфорна киселина (ортофосфорна киселина, H₃PO₄) е химично съединение, което принадлежи към групата на оксокиселините. Тя е неорганична минерална киселина на безцветни кристали със слоест строеж. Температурата ѝ на топене е 42,5°С, а температурата ѝ на кипене е 158°С.

Строеж и свойства

Фосфорната киселина има молекулен строеж. Един централен фосфорен атом се свързва с четири кислородни атома. С първия фосфорът образува двойна връзка, а с останалите единични връзки. Те от своя страна се свързват с по един водороден атом.

Между молекулите на фосфорната киселина, в кристално състояние или стопилка, се образуват водородни връзки. В стопилката протичат процесите на автопротолиза и дехидратация, при което се получават сравнително високи концентрации на йоните:

3H₃PO₄ ⇌ H₄PO₄⁺ + H₂P₂O₇^2- + H₃O⁺

Водородните връзки се запазват и в концентрираните водни разтвори на фосфорна киселина, което им придава по-голям вискозитет.

Трите водородни атома в киселината са относително подвижни, от което следва, че тя е триосновна. Това означава, че от един мол фосфорна киселина, при дисоциация се отделят три мола водородни катиони. В разреден разтвор тя може да се дисоциира на три степени, но … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ