Дървесина – структура на дървесината

Posted on декември 20, 2018 by laconian

Дървесина се нарича биологичният материал, който съставя по-голямата част от стъблата, корените и клоните на дървесните растения (дърветата). Тя е хетерогенна по своя строеж и състав и притежава както сходни, така и разнообразни характеристики при различните видове. Изследваната под микроскоп дървесина се вижда, че е изградена от различни растителни тъкани и малки отличаващи се по вида си растителни клетки.

Характерни особености на клетките на дървесината е, че са се срастнали и притежават дебели клетъчни стени богати на целулоза, лигнин и хемицелулози. Много от тях са удължени и образуват дървесинни влакна.

Интензивното използване на дървесина е част от антропогенното влияние върху природата още от зората на човешкия вид. Днес тя намира приложение както в бита, така и в индустрията. Много продукти, които често се възприемат като даденост – хартията например, биха били немислими без познаването на строежа, свойствата и начините за преработка на дървесина.

Дървесина – анатомия

Дървесинната структура може да се раздели на две нива. Видимите с невъоръжено око структурни особености се определят като макроструктури. Всички останали, за които са необходими специални наблюдателни инструменти (микроскопи), се класифицират като микроструктури.

Макроструктура на дървесината

На макрониво при напречен разрез на дървеното стъбло, от центъра навън, то … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Клетъчна стена

Posted on декември 6, 2018 by laconian

Клетъчна стена е основният компонент на клетъчната обвивка на растителните клетки. Тя представлява многослойна структура и определя формата на всяка растителна клетка. Изградена е от целулоза, хемицелулози, лигнин, пектинови вещества и се формира навън от цитоплазмената мембрана (плазмалема, клетъчна мембрана).

Изпълнява главно опорно-защитна и рекулаторна функция. Освен това, през пори в клетъчните стени се осъществява контактът между съседните клетки. Играе и ролята на физическа бариера, която спира някои микроорганизми в опитите им да атакуват растението.

Устройство на клетъчна стена

Целулозата необходима за изграждането на дадена клетъчна стена, се синтезира в ензимни целулозосинтезиращи комплекси. Те представляват розетки, съставени от 6 субединици. Разполагат се в клетъчната мембрана, която се намира в плътен контакт със стената.

Във времето на целулозен синтез, розетките се движат в равнината на плазмалемата и изнасят навън от клетката целулозните молекули.

Образуващите се полимерни вериги целулоза се вплитат под формата на микрофибрили, а те от своя страна, понякога образуват макрофибрили.

След това целулозните нишки напускат целулозосинтезиращите комплекси и се интегрират като структурни единици в намиращата се до цитоплазмената мембрана клетъчна стена.

В клетъчната обвивка на различните растения могат да се разграничат първична клетъчна стена и вторична клетъчна стена.

Първична клетъчна стена

Първичната клетъчна стена (… ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Битката при Абритус и гибелта на император Траян Деций

Posted on декември 2, 2018 by laconian

Античният град Абритус (ABRITVS) е процъфтявал в североизточната част на Римската империя (сега България). Днес разкопките му се намират в местността Хисарлъка на около 2 километра от град Разград. Изпървом там е имало тракийско селище. Самият град обаче възникнал през първи век от новата ера, като в началото е бил укрепен римски форт.

По това време доста от градовете се образували по подобен начин, а някои и до днес съществуват под формата на европейски столици и мегаполиси. Абритус прерастнал във важен градски център в римската провинция Moesia Inferior (дн. Мизия). В града през втори век се е разполагала втора кохорта на ХI Клавдиев легион, лагеруващ в Дуросторум (дн. Силистра), имащ за задача да охранява северната граница на Римската империя.

ABRITVS станал свидетел на една от най-трагичните за Рим битки. В средата на трети век след Христа (251г.), нашествие на готи в Мизия създало сериозни проблеми на империята. Това били смутни времена, в които на императорския трон владетелите се сменяли на всеки две години. За около век, близо петдесет души станали носители на скиптъра на цезаря. Епохата останала известна като ерата на войнишките императори.

В средата на трети век сл.н.е. на власт бил император Траян Деций, чието царуване … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Бил Гейтс – създателят на Майкрософт

Posted on ноември 26, 2018 by laconian

Бил Гейтс (Уилям Хенри Гейтс III) е роден на 28 октомври 1955 година в Сиатъл (щат Вашингтон, САЩ). Той произхожда от заможно банкерско семейство и през детските си години, малкият Бил разполага с всичко необходимо за едно дете. Още като хлапе, любимото му занимание е да чете енциклопедии и да играе конкурентни игри като „Монополи“. Родителите му насърчават непрестанно съзтезателния характер на игрите, в които той и двете му сестри участват.

Ученически и студентски години на Бил Гейтс

През 1962 година, Световният панаир в Сиатъл предложил на 7 годишния Бил Гейтс, незабравимата гледка на тогавашните високи технологии и в частност компютрите. Това оставя траен отпечатък в детското му съзнание и предопределя бъдещите му интереси.

На дванадесет годишна възраст, хлапакът показва заложби на гениалност и търси самостоятелен път в живота си. Това принуждава родителите му – Уилям Гейтс Младши и Мери Максуел Гейтс да го прехвърлят в частното подготвително училище Лейксайд Скул.

Там Бил Гейтс окончателно се привързва към компютрите и създава първата си програма – играта на морски шах. В Лейксайд Скул, Бил се запознава с две години по-големия от него ученик Пол Алън, който също е силно запален по компютрите. Двамата визуално се различават крайно много, но … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Кирил и Методий – славянските апостоли

Posted on ноември 26, 2018 by laconian

Константин-Кирил и Методий са двама братя родом от Солун, които произхождат от знатен ромейски род. 12Те развиват засилена апостолска дейност през 9-ти век в полза на православното християнство и създават първата славянска азбука наречена Глаголица.

Ранни години и първи мисии

На 14 годишна възраст Константин (роден 827г.) заминал да учи в прочутата Магнаурска школа, където негов учител бил патриарх Фотий. Въпреки изключителните си познания и начетеност, Константин се отказал от светския живот и станал монах.

Изпървом той работел като библиотекар в църквата Света София, а по-късно и като преподавател в Магнаурската школа. Репутацията му на учен философ станала причина да бъде изпратен при багдатския халиф, за да участва в теологичен спор с ислямските богослови. След завършването на мисията си, той се оттеглил в манастир при планината Олимп, където живеел неговият брат монахът Методий (роден 815г.).

Уединението на двамата братя не траяло дълго. През 860-та година те били изпратени на мисия при хазарския каган. Там задачата им била отново да водят богословски спорове, като те завършили и това свое назначение успешно. Още по-голям успех на мисията им донесъл фактът, че докато Константин бил в град Херсон, той издирил и мощите на свети Климент … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Масообменни процеси – пренос на маса

Posted on ноември 26, 2018 by laconian

Масообменни процеси се наричат тези, при които се наблюдава пренос на дадено количество вещество между две контактуващи среди и преминаването му от едната фаза в другата. Масопреносът се прилага в химическата индустрия, когато се разделят смеси от различни вещества. За целта се използват процесите на адсорбция, абсорбция и дифузия, дестилация и ректификация, екстракция и др.

Фазата е еднородна среда, която често се асоциира с агрегатните състояния, но не е задължително различните фази да са в различно агрегатно състояние. Например смес от вода и олио е течност, но с две отделни ясно отличими фази. Веществата, които съставят дадена фаза се наричат нейни компоненти.

Осъществяването на различните видове масообменни процеси често става с помощта на дифузия или осмоза. Дифузията предствалява самоволно движение на частиците от място с висока тяхна концентрация към място с ниска. Класически пример е наливането на солена вода в сладка, като при това йоните на солта се разпределят равномерно в целия обем на разтворителя.

Ако между солената и сладката вода обаче, се постави полупропусклива мембрана, тогава ще се наблюдава процесът осмоза. При него водните молекули от сладката вода се насочват през мембраната към соления разтвор, за да намалят концентрацията на разтворените частици. Осмотично налягане е … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

Окислително фосфорилиране, АТФ и дихателни вериги

Posted on ноември 23, 2018 by laconian

Окислително фосфорилиране се нарича процес, протичащ в живите клетки, при който енергията отделена при процесите на биологично окисление се използва за синтезиране на АТФ от прекурсори АДФ и фосфорна киселина. Така полученото органичнно съединение играе ролята на енергоизточник и енергиен акумулатор за нуждите на клетките.

Биологично окисление

В неорганичната природа окислителните процеси протичат понякога твърде бавно, а в други случаи много бързо и енергично, та дори и с изгаряне. Подобно непостоянство и агресивност на химичните реакции в една биологична единица като клетката биха я разрушили.

Затова в живата природа в резултат на еволюцията са се появили сложни молекулни системи за нов тип окисление, носещо названието биологично окисление. То протича в мека среда и в регулирано постоянство на реакционните условия. При него отдаването на енергията става на порции и е безопасно за клетката.

При реакциите на биологично окисление, ключово взаимодействие е свързването на вдишания кислород с водорода, отделен при катаболитните процеси в клетките.

Дихателни вериги

В процесите от цикъла на Кребс и при тези на гликолизата се отделя водород (Н₂). Той се свързва обратимо с акцепторна молекула – преносител, която носи названието никотинамид-аденин-динуклеотид (НАД+). Получената редуцирана форма се означава с НАДН₂.

Тъй като цикълът на … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ