post

Мед – металургия на медта

Химичният елемент мед (Cu) съществува в природата под формата на просто вещество (метал) и химични съединения. За първи път в човешката история, метална мед е била обработена около 9000-та годинa преди новата ера в земите на днешен Ирак. Между петото и четвъртото хилядолетие пр.н.е. тя се е превърнала в металът определящ цивилизационните насоки на развитие на човечеството. Затова този период е известен под названието Медна епоха (още каменно-медна, енеолит, халколит).

Във варненския халколитен некропол, заедно с най-старото обработено злато в света, са намерени множество медни предмети от същата ера. До мумията на Отци – леденият човек от Алпите също е открита медна брадва, която може да бъде датирана около 3350 пр.н.е.

Приблизително към 4500-та пр. Христа, хората за първи път са започнали да сплавят мед с калай, в резултат на което се е получила сплав наречена бронз. През второто и първото хилядолетие, широката употреба на бронза става причината периодът да бъде наречен Бронзова епоха.

Металургия на медта

Суровини за производството на мед са предимно медните руди, които съдържат сяра – халкопирит (CuFeS2), халкозин (Cu2S), ковелин (CuS), а освен това малахит (CuCO3.Cu(OH)2), куприт … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Стоманена вълна и батерия – палене на огън

Стоманена вълна се използва най-често под формата на тел за миене на чинии. Тя има абразивен характер и се употребява за изтъргване на налепнали или загорели съдове. Практическото ѝ приложение не се ограничава само в бита. Стоманената вълна може да бъде полезна навсякъде където е необходимо. Едно от редките ѝ приложения е да се използва за палене на огън в екстремни ситуации.

Палене на огън със стоманена вълна и батерия от девет волта

деветволтова батерия и стоманена вълна (тел за миене на съдове)

деветволтова батерия и стоманена вълна (тел за миене на съдове) – на снимката се виждат горящите железни нишки, след като са били допряни до двата полюса на батерията

Обикновено, когато става дума за желязо, никой не го приема като горим материал, който може да започне и да поддържа горенето на огън. На практика обаче, ако са налични много тънки железни или стоманени нишки и висока температура се наблюдава запалване. Обикновената клечка кибрит не осигурява необходимите температури, защото гори при приблизително 700 градуса по Целзий. За целта са необходими обаче близо 3000°С. Те могат да бъдат достигнати по два различни пътя.

Най-популярният начин за запалване на стоманена вълна (тел за миене) е с помощта на батерия от 9V. Тъй като двата ѝ полюса са един до … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Керамика и производство на керамични изделия

Производството на керамика като цяло и в частност на отделните керамични изделия е древен занаят и същевременно модерна индустрия, които са от изключително значение за човека. Още в праисторически времемена, първите човеци са изнамерили за изключително полезни съдовете от печена глина. Днес керамичните производства намират приложения както в бита и ежедневието, така и в промишлената и научно-изследователската дейност.

Керамика и по-известни керамични продукти

Керамика на глинена основа

керамика, грънци, фаянс, порцелан

грънци, фаянс, порцелан

  1. Тухли – плътни или кухи керамични блокове от печена глина, които се използват в строителството предимно при зидането на стени. Те са негорими, химически инертни, водоустойчиви и не се разяждат от биологически видове. Глината се изпича при 900-1000°С.
  2. Керемиди – керамични плочи от печена глина, които се употребяват при изграждането на покривите. Те са негорими, химически инертни, водоустойчиви и не се разяждат от биологически видове. Глината се изпича при 900-1000°С.
  3. Теракота – керамика и керамични изделия, които се изработват от финозърнеста червеникава глина и нямат глазура. Най-известният пример е теракотената армия в Китай. Глината се изпича при 900-1000°С.
  4. Грънци – грънчарството е древна занаятчийска технология, която днес в западните общества се е запазила под формата на изкуство. Грънците са глинени съдове, които са намирали приложение в домакинството и в търговията
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ
post

Цар Иван Александър (1331 -1371г.)

Цар Иван Александър е български владетел управлявал от 1331-ва до 1371г. през епохата на Второто българско царство. Властването му се отличава със значителен културен подем и частично стабилизиране на държавата. Краен резултат от управлението на този български самодържец обаче, е разкъсването на държавната територия и създаването на предпоставките за падането на България под турско робство.

Възкачване на престола на Иван Александър

цар Иван Александър

цар Иван Александър, царица Сара-Теодора, синовете им Иван Шишма и Иван Асен (Лондонскотото четвероевангелие)

През 1330 година се състояла биката при Велбъжд, в която сръбският крал Стефан Дечански победил българският цар Михаил III Шишман. Търновският самодържец бил ранен в сражението и три дни по-късно се споминал от раните си. Победителят се възползвал от това и насочил войските си срещу българските земи. Не минало много време и търновските боляри замолили за мир.

Като условие за мира, Стефан Дечански поискал племенникът му Иван Стефан да вземе българската корона. Предпоставките за тази претенция се базирали на факта, че последният бил син на Михаил III Шишман и стефановата сестра Ана Неда и съответно законен престолонаследник на българския трон. Болярите приели и мир се възцарил за близо година.

През 1331-ва ловешкият деспот Иван Александър предявил претенции за короната и със сила … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Сигнална свирка от дърво

Сигнална свирка от дърво може да се направи в качеството на играчка за деца или в случай нужда при екстремна ситуация. Двете необходими за целта неща са джобно ножче и подходящо дървено клонче. Най-популярните дървета за целта в България са върбата и ореха.

Избор на дърво за сигнална свирка

За да се направи сигнална свирка бързо и без усилия, важното е кората да се отделя с лекота от дървесината. Това обикновено е най-лесно през пролетта, когато соковете изпълват растенията. Но дори и през късното лято могат да се открият подходящи клончета за свирки. Те трябва да са достатъчно зелени, за да имат мъзга (сок) и достатъчно зрели, за да се е обособила самостоятелна дебела кора.

сигнална свирка от дърво

орехова клонка за сигнална свирка

Желателно е клончето избрано за сигнална свирка да не е по-дебело в диаметър от една монета 20 стотинки. Също така трябва да има минимум 5-6 сантиметра междувъзлово пространство без чепове и дефекти. В единия край ?(приема се за преден) клончето се скосява както е показано на изображението, за да е удобно за лапане. Казано другояче – оформя се мундщука (наустника) на свирката.

Отделяне на кората

На 5-6 сантиметра от предния край кората кръгово се обрязва с ножчето, така че … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Стъкло – производство на стъкло

Стъкло се наричат преохладените стопилки на натриево-калциеви силикати и силициев диоксид, както и тези на оксидите на бора, германия и др. Стъклото е инертен материал, което ще рече, че не взаимодейства с почти нищо и това го прави изключително подходящо за приложение в бита и индустрията. То е крехко и може да бъде както напълно прозрачно, така и оцветено. Суровините за производството му са в изобилие, а стъклените отпадъци не замърсяват химически или биологически природата. Много композитни материали използват стъклени ингредиенти.

Съставки използвани за производството на стъкло

фулгурит, стъкло от мълния

фулгурит

Кварцовият пясък (силициев диоксид SiO2) е основната стъклообразуваща суровина. Много често в природни условия, когато в пустинята или на плажа пясъкът бъде ударен от мълния, се наблюдава витрификация (встъкляване) и формиране на фулгурити. Това са кухи кореноподобни образувания от стопен силициев диоксид и други материали.

Промишлено произведеното стъкло за ежедневни цели, включва в състава си силициев диоксид, натриеви силикати (Na2SiO3) и калциевите силикати (CaSiO3). За получаването на стъкла със специални свойства или различно оцветяване, към изходните компоненти се добавят и други оксиди.

Например магнезиев оксид (MgO) и алуминиев оксид (Al2O3) се прибавят за … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330)

монограм на Михаил III Шишман

монограм на Михаил III Шишман

Михаил III Шишман Асен е български самодържец от Второто българско царство, който управлява от 1323-та до 1330 година. Той е първият владетел от династията на Шишмановците, който сяда на трона в Търнов. Загива от раните си след битката при Велбъжд.

Краткото управление на Георги II Тертер

След смъртта на цар Теодор Светослав Тертер, на престола в Търновград се възкачил неговият син Георги II Тертер през 1322 година. Той побързал да се възползва от конфликта между византийския император Андроник II и неговият внук и съимператор Андроник III, който се подвизавал из Тракия.

Българският цар навлязъл в тракийските земи с войска и скоро след това овладял Пловдив. Градът и местният гарнизон поверил на протостратора Иван (русина), след което се отправил към Адрианопол.

Българските войски били пресрещнати от тези на византийския император. Андроник III в поредица от сблъсъци съумял да изтласка българите. След решително сражение Георги II Тертер се намерил окончателно отхвърлен на север от Балкана. На следващата пролет младият цар се споминал ненадейно.

Възкачването на Михаил III Шишман на власт

 Михаил Шишман

сребърна монета от епохата на Михаил Шишман

Още по времето на Тертеровци във Видинското деспотство властвал деспот Шишман, чиито далечни корени могат да … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ