post

Междусъюзническата война

Междусъюзническата война (наричана още Втора балканска война) е военен конфликт от 1913г., който възниква между България и нейните доскорошни съюзници от Балканския съюз. Той е непосредствена последица от Първата балканска война и изхожда от невъзможността на държавите победители да разпределят по дипломатически път териториите, които съвместно са отвоювали от Османската империя.

Предпоставки за междусъюзническата война

В края на военния сблъсък от 1912, българската държава се изправя пред проблемното поведение на своите съюзници. То обаче има своите корени още в първите седмици на на Балканската война.

Отношенията със  Сърбия

Докато българската армия печели невъзможни победи на тракийските фронтове, постигайки пробив там където са концентрирани основните османски бойни сили, сърбите се възползват и безогледно окупират Вардарска Македония. Още тогава срубската държава грубо погазва клаузите на предвоенното споразумение с България. Те предвиждат кондоминиум (съвместно управление) в Македония, преди да бъде решена окончателната съдба на областта.

Сръбските окупационни власти имат изключително лошо отношение към всичко българско в Македония. Те закриват множество български училища и църкви, издигнати с цената на непрестанни борби на българския народ в годините на Възраждането. Обект на преследване стават както дейците на ВМОРО, така и хора от мирното население.

Емблематичен става случаят в Скопие на 14 … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Балканската война и участието на България в нея

Балканската война е военен конфликт, който започва на 5 октомври 1912 г. Държавите от Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) са разпределили ролите си. Те са водени от общата цел да изтласкат Османската империя от европейския континент.

Първите сражения на Балканската война

Българските войски нахлуват в турските територии още същия ден, след като войната е обявена официално. Първа българска армия влиза в жестока схватка с османците, при селата Петра, Селиолу, Гечкенли и др., намиращи се в подножието на планината Сакар.

Първата Балканска война

български войник дава вода на ранен турски войник

В решителния момент, към нея се присъединява Трета армия, водена от ген. Радко Димитриев, която извършва изненадващ преход през Стралджа. Турските войски са разбити и обърнати в бягство, а българите спокойно влизат в Лозенград. Датата е 11 октомври (стар стил) и първата голяма българска победа остава в история под назаванието Лозенградската операция. Възползвайки си по най-добрия начин от събитията, Втора армия успява да постави под обсада крепостта Одрин.

Османските войски концентрират силите си по линията Люлебургас – Бунархисар. Първа и Трета армия смело атакуват на 15 октомври и три дни по-късно противника е разбит и изтласкан и от там. Турците са принудени се … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Балканските войни – пътят на България към сблъсъка

Участието на България в балканските войни е продиктувано от стремежа за реализацията на националния идеал за освобождаване на поробените сънародници в Македония и Одринско.

Предпоставките

След Берлинският договор, който безскрупулно разделя българското етническо землище на части, възстановяването на справедливостта се превръща в същностна цел за всеки съвестен българин. Без значение от коя страна на границата са го поставили превратностите на съдбата.

Сред българският политически елит се постига консенсус във външната политика. Всички са съгласни, че България трябва да се стреми към ревизия по отношение на териториите, населени с българи, които са останали в пределите на Османската империя. В противен случай, страната сама би се поставила в изолация на Балканите, а тя има нужда от подкрепата на своите съседи, за да се справи с Турция.

През 1885 г., с провъзгласяването на Съединението идва първият сериозен успех в това отношение. В последващите години, до края на XIX век, българските управници следват политиката на добри отношения с Османската империя и отстояване правата на българите по дипломатически път.

четници от Илинденско Преображенското въстание

четници от Илинденско Преображенското въстание

С началото на новото столетие българо-турските отношения се влошават, най–вече заради активността на ВМОРО и Върховния комитет. Кулминацията по тази линия са Горноджумайското (1902 г.) и Илинденско-преображенското въстание (1903 … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Отношения на България и Гърция след Втората световна война

България и Гърция излизат с доста различно положение от Втората световна война. Българското царство дава малко над 30 000 жертви в конфликта, заради участието си във финалният етап от разгрома на Нацистка Германия. Освен това България не търпи сериозни поражения от материално естество.

Нацистката окупация на Гърция

Нацистката окупация на Гърция

Гърция от своя страна има 450 000 жертви. В резултат на немската окупация, в страната са налице големи разрушения, а така също и финансови щети от икономическата експлоатация.

Погледнато от друг ъгъл обаче, Атина се сдобива с по-добри перспективи, предвид това че е била жертва на агресията на страните от Оста. България пък е в незавидно състояние, защото дълго време е техен съюзник и дори участва в окупацията на Беломорието.

Неуредените въпроси

отечествен фронт

отечественофронтовци

Нуждата от решаването съдбата на Западна Тракия назрява веднага след правителствената промяна в София и идването на власт на Отечествения фронт (ОФ) след 9 септември 1944 г. Великобритания настоява България незабавно да прекрати окупацията на Беломорието. Съветкият съюз обаче, който контролира управляващите в София иска да използва ситуацията и съветва българските власти да не бързат с изтеглянето си.

Правителството обяснява в меморандум до СССР, Великобритания и САЩ, че не може да  вземе самостоятелно решение за прекратяване на окупацията, … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Турската война за независимост

Турската война за независимост и революцията, която Мустафа Кемал Ататюрк повежда в Османската империя след Първата световна война, са резултат от голямото недоволство сред турското общество и окупацията на страната от силите на Антантата. То е породено от сериозните жертви които, страната дава в Първата световна война и от унизителния начин, по който държавата излиза от нея.

Мирният договор, който Османската империя подписва с победителите от Антантата на 10 август 1920 година в Севър, поставя под въпрос самото ѝ съществуване. В териториално отношение, вече бившата империя е лишена от цяла Източна Тракия, без Истанбул, огромната част от островите в Егейско море, арабските си провинции, както и Източна и Югозападна Анатолия (Анадол). Числеността на армията е сведена до 50 700 души. Подобно на другите загубили във войната и на Турция са наложени непосилни репарации.

Началните етапи на борбата

Всичко това естествено се приема много тежко от широките слоеве на турската общественост. Всички виждат проява на малодушие и безхарактерност у управляващите. Освен това в държавата отдавна тлее и социално напрежение, заради полуфеодалните икономически отношения, които все още съществуват в страната. Възникват естествени предпоставки за революционни настроения и за началото на турската война за независимост.

Много скоро в различните … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Почва. Почвообразуване. Състав на почвата

Почва е повърхностният рохкав и плодороден слой на земната кора, който влиза в пряк контакт с атмосферата и биосферата. Неговите състав, физични, химични и биологични характеристики варират в зависимост от климатичните особености на средата и почвообразуващите фактори.

Почвообразуване

Процесите свързани с формирането на различните видове почва са продължителни, сравнително сложни и включват два основни етапа.

Изветряване на основните скали

Първият етап на почвообразуване включва изветряването на основните скали. Процесът представлява механично разрушаване и химическа трансформация на нестабилните скалообразуващите минерали. Факторите, които влияят на тези трансформации са слънчевата светлина, химически активните газове в атмосферата, водата, големите температурни амплитуди, движението на въздушните маси и дейността на растителните и животинските видове.

Като резултат от изветряването на скалите се формират нови минерали, често с по-малки размери и с различен химичен състав. Някои от тях в състава на почвата са гипс, калцит, доломит, халит и т.н. При разрушаването на алумосиликатите се образуват минералите изграждащи глините – алумохидросиликати. Измежду тях каолинитът и монтморийонитът се използват в производството на керамика. Първият се получава в кисела среда, а вторият в алкална.

Ca [Al2Si2O8] + 3H2O + 2CO2 → Al2Si2O5(OH)ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ

post

Архимед от Сиракуза (287 – 211 пр.н.е.)

Архимед е древногръцки учен и инженер, който е живял през трети век преди новата ера в град Сиракуза (Сицилия). Днес той се счита за един от най-значимите учени в човешката история, чиито принос в математиката и физиката е незаменим и основополагащ за тези науки. Гениалността на Архимед го прави прочут още приживе благодарение на неговите изобретения. За съжаление той загива при трагични обстоятелства посечен от римски войник.

Нещо като биография

Архимед

Архимед

За живота на Архимед не се знае много. Известно е, че е роден в Сиракуза около 287 година преди новата ера и неговият баща по професия бил астроном. Родният му град е полис и стара колония на Спарта в югоизточната част на остров Сицилия.

Предполага се, че Архимед през младостта си е ходил на обучение в Египет и в частност в Александрия, която по това време е била столица на царството на Птолемеите. Градът излъчвал цялата аура на древната елинска култура. Точно в тези години в него израствала и прочутата Александрийска библиотека. Има данни, че сиракузецът получил възможността да се запознае с Ератостен от Кирена и Конон от Самос.

От 261 г. до 241-ва преди новата ера протекла Първата пуническа война, в която Картаген преживял … ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ