post

Произход на човека – прачовеци

Темата „Произход на човека“ вълнува не само съвременните учени биолози и антрополози, но и всеки, който търси смисъла на живота. Произходът на човека заема централно място във всяка религия създадена от зората на цивилизацията до днес. През вековете са правени множество философски и псевдонаучни хипотези, за това от къде идваме и какво представляваме.

Единствената научнообоснована теория обаче, е резултат и неизменна част от Еволюционната теория, създадена от английският натуралист Чарлз Дарвин. В наши дни тя е осъвременена, разширена и подкрепена с милиони доказателства. Те са продукт на неуморния изследователски труд на хиляди учени от цял свят, работили в областта на антропогенезата през последните 150 години.

младият Чарлз Дарвин

Чарлз Дарвин

В продължение на целия си живот Дарвин се е опитва да избягва въпроса относно произхода на човека. Това е така, тъй като е знаел, че ще е твърде противоречив за религиозното викторианско общество.

През 1856-та година в пещерата Фелдхофер, намираща се в долината Неандертал (Германия), са открити фосилни останки на праисторически човек, който обаче се различава твърде много от съвременните хора. Три години по-късно Дарвин започва да издава трудовете си, като в крайна сметка, през 1871-ва отпечатва и книгата „Произход на човека и половия отбор„.

Много преди дарвиновите писания, някои учени в Европа вече подхвърляли идеи за естествения произход на човека. След създаването на Еволюционната теория обаче, пред учените от следващото поколение се изправя тежката задача да открият предците на съвременните хора и да ги добавят към дървото на живота. Единствените очевидни претенденти за преки роднини на човека се оказват приматите.

Произход на човека от маймуните

Великите маймуни - произход на човека

Великите маймуни – горила, орангутан, бонобо, шимпанзе и човек

Днес всеки разумен и образован човек е наясно с факта, че човешкият вид произлиза от примати, които спадат към подразред Маймуни (Haplorhini). Нещо повече, ние принадлежим към семейството Велики маймуни (Hominidae), като другите негови живи членове са човекоподобните маймуни: горила, шимпанзе, бонобо и орангутан. Първите три от изброените представители заедно с човека са африканските маймуни (African apes). Най-близки наши братовчеди са шипанзето и бонобо. С горилата сме далечни роднини, а с орангутана още по-далечни.

Игра на хипотези

Родството ни с африканските маймуни става очевидно за Дарвин и той прави предположението, че би следвало естественият произход на човека да се търси в Африка. Въпреки това, в края на 19 век, повечето учени натуралисти споделят схващането, че останки от най-древния прародител на съвременния човек трябва да има по-скоро в Европа или Азия.

По това време се заражда и идеята за липсващото звено или още междинното звено. Според нея, видът, от който произлизат хората, трябва да споделя едновременно маймунски и човешки белези. Неандерталецът, чиито останки вече били открити на няколко места в Европа, приличал твърде много на съвременните хора и затова не пасвал на схващането за липсващото звено.

Появява се и идеята, че човешката еволюция е инициирана от нарастване на мозъка. Според нея, липсващото звено следва да има мозък с междинен размер, между този на модерен човек и на човекоподобна маймуна. Оставало учените да намерят доказателства за всички тези хипотези. Този, който пръв успеел в това начинание, той щял да се покрие със слава и безсмъртие.

Човекът от Ява – Homo erectus

Питекантроп еректус (произход на човека)

Питекантроп еректус (произход на човека); автор на изображението Peter Maas; лиценз: CC BY-SA 3.0

В края на 19 век, холандският лекар Йожен Дюбоа се вижда обсебен от мисълта за липсващото звено. Затова той решава да направи намирането му цел на живота си.

Във възгледите си Дюбоа споделя идеята за азиатския произход на човека. Поради тази причина, през 1889 година отива на остров Суматра да търси останки от древните човешки предци. Неподготвен и пълен аматьор, Дюбоа се проваля в първия си опит и се сдобива единствено с малария.

Две години по-късно той отново опитва късмета си, но този път на остров Ява. Там, с помощта на холандската армия, Йожен Дюбоа попада на човешки фосили (вкаменелости). Измежду вкаменените кости са човешки зъб, бедрена кост и горната част на човешки череп. Въпреки че обемът на черепа не отговарял на очакванията за липсващото звено, Дюбоа обявява, че го е открил и му дава названието питекантроп (Pithecanthropus erectus). Възрастта на находката той определя между 700 000 и 1 000 000 години. Откритието обаче остава непризнато от научната общност в продължение на дълго време.

През 1927 година, при разкопки близо до Пекин (Китай), са открити останки от мозъков череп подобен на този от Ява. Той получава названието синантроп (Sinanthropus pekinensis). През 1950-та Ернст Мейър преименува находките, като ги обединява под общото название изправен човек (Homo erectus).

Днес за хомо еректус се знае, че води началото си от Африка, че е ходел изправен, че е използвал каменни сечива и че е изминавал големи разстояния, за да ловува. При него за първи път се появяват същински потни жлези и окосмяването му започва значително да намалява.  На изправения човек се приписва откриването на огъня, макар че тази природна стихия може да е била позната и на предшественика му. Съществуват еднозначни доказателства за създаването на семейни групи, в които индивидите са полагали грижи един за друг.

Дори в съвремието ни съществува научен спор дали Homo erectus и неговият африкански вариант Homo ergaster erectus са един и същ вид или изправеният човек от Азия е малко по-различен от изправения човек от Африка. Това. което може да се каже със сигурност обаче е, че макар хомо еректус да е пряк предшественик на съвременния човек, той не отговаря на изискванията за липсващото звено по времето на Дюбоа.

Австралопитеци

Австралопитеците са древни прачовеци, които потвърждават теорията за африканския произход на човека.

Африкански австралопитек

Детето от Таунг - африкански австралопитек (произход на човека)

Детето от Таунг – африкански австралопитек (произход на човека)

През 1924-та година, на около 400 километра от Йоханесбург (Южна африка), австралийският доктор Реймънд Дарт открива фосили на неизвестен до тогава вид човекоподобно същество. Вкаменелостите се оказват мозък и детски череп, но твърде много различаващи се от тези на човека и съществуващите днес човекоподобни маймуни. Дарт му дава названието детето от Таунг, защото близо до това малко градче е открит фосилът. Научното наименование на откритието е африкански австралопитек (Australopithecus africanus).

По това време в научните среди все още властва погрешното схващане, че липсващото звено следва да се търси в Европа. Всъщност, дори има английска фалшификация известна като човекът от Пилтдаун, която се възприема за истинското междинно звено между човека и маймуната.

Реймънд Дарт не е част от научните среди на епохата, в която живее и откритието му влиза в противоречие с идеята, че в началото на човешката еволюция първо мозъкът е започнал да се изменя. Това в съчетание с британската фалшификация става пречка учените да припознаят истинската стойност на находката. Австралопитекът на Дарт първоначално е датиран на около 2 000 000 години, но днес се знае, че е по-близо до 3 000 000 години.

Четвърт век по-късно, откритието и откривателят получават заслужено признание. И в крайна сметка, през 1953-та  година учените разобличават лъжата за човека от Пилтдаун.

Афарски австралопитек

Доналд Йохансон и Люси (произход на човека)

Доналд Йохансон и Люси (произход на човека)

Афарският австралопитек е също африкански вид, но останките му са намерени в долината Афар (Етиопия). На 31-ви ноември 1974-та, американски екип палеоантрополози водени от Доналд Йохансон, попадат на невероятна находка.

Йохансон забелязва множество фосили на едно място. Той не само е възхитен от откритието, но допуска, че това може да са останки само от един индивид. За негово щастие се оказва прав. Намерен е почти половин скелет от неизвестен до момента австралопитек.

Откритието по-късно получава официалното си научно название афарски австралопитек (Australopithecus afarensis), но същата вечер се сдобива и с друго име. Екипът на Йохансон „полива“ с алкохол находката край лагерния огън и слуша Бийтълс. Когато се заговарят, за това как да кръстят прачовека си, звучи песента Lucy in the sky with diamonds и вдъхновено от нея се ражда името Люси (или Луси).

Двукракият бозайник

Люси е датирана на повече от 3 200 000 години. Това, което е характерно за нея е, че тя външно почти изцяло прилича на маймуна. Но анатомичното ѝ устройство показва нещо, което не е характерно за човекоподобните маймуни. Тазът ѝ е ориентиран нагоре така, че да може да ходи изправена. Той прилича повече на човешки таз отколкото на маймунски.

Оказва се окончателно, че идеята за големия мозък дал началото на човешката еволюция е погрешна. Това, което отделило Люси и вида ѝ от другите велики маймуни, е умението ѝ да ходи изправена в саваната. Макар и не по-висока от едно човешко дете днес, тя е можела да вижда враговете си над високите треви отдалече.

В резултат от изправеното ходене, ръцете ѝ се оказват изцяло освободени за множество други дейности. Употребата на предмети от заобикалящата среда в качеството им на инструменти става постоянна възможност за Люси и представителите на нейния вид.

Сръчният човек и краят на линейната еволюция

Бойзиай

Бойзиай

Преди откритиването на австралопитеците, някои учени споделят идеята, че началото на човешката еволюция следва да е поставено от употребата на инструменти. Застъпник на нея е Луис Лики, а поддръжка и упора той намира в съпругата си Мери.

По време на разкопки в Танзания при Обдувай Джордж, на 17 юли 1959-та, Мери Лики попада на човекоподобен фосил. Характерното за него е, че е открит до огромно находище от примитивни каменни инструменти.

В еуфорията си от откритието, Луис Лики бърза да обяви, че е открил липсващото звено. Той го наименова в чест на спонсора си Чарлз Бойзи – Зинджантроп бойзиай (днес известен под научното название Paranthropus boisei). Въпреки че Зиндж има твърде голяма челюст за човек служещ си с инструменти, научната общност прибързано го приема като създателя на каменните сечива от разкопките.

Хомо хабилис (произход на човека)

Хомо хабилис (произход на човека)

Една година по-късно обаче, Мери Лики се натъква случайно на друга находка в района. Новият череп твърде прилича на човешки, но датировката му е същата като тази на бойзиай. Той е определен на възраст от близо 2 000 000 години. Това означава, че двата вида са живеели паралелно по едно и също време. Луис Лики бързо поправя допуснатата преди от него грешка. Той официално обявява, че това е сръчният човек (Homo habilis), на когото принадлежат инструментите и който е прародител на съвременните хора.

Възниква обаче въпросът, как два вида прачовеци са съжителствали едновременно. Властващата до тогава хипотеза в науката е, че човекът е обект на специална еволюция, при която няма адаптивна радиация. Казано по-просто, ние произхождаме от една линия предшественици и нямаме разклонения в дървото на живота, както например е при котките, които дават многобройни и различни видове (лъвове, тигри, гепарди, леопарди, рисове и пр.), което всъщност представлява адаптивната радиация. Бойзиай и хомо хабилис за първи път, а по-късно и австралопитеците, оборват тази хипотеза и доказват, че няма нищо специално в естествения произход на човека. В почти всяка епоха от човешката еволюция е имало по няколко вида човеци, които са съществували паралелно.

Липсващото звено не липсва никому

През годините учените доказват африканския произход на човека, оборват идеите за големия мозък и специалната линейна еволюция и в крайна сметка се стига и до липсващото междинно звено.

Люси - произход на човека, прачовеци

Люси – съвременна възстановка

С развитието на съвременната еволюционна теория става ясно, че рязка граница между изходния и новообразувания вид не може да се сложи. Това е така, защото от маймуната винаги се ражда друга маймуна и никога човек. Но в продължение на много поколения, потомците започват да се отличават толкова много от предците си, че на практика стават несъвместими с тях и формират нов вид с характерните за него нови белези.

В този смисъл, всеки един вид е междинно звено между предходния и следващия го вид. А когато всички са междинни звена, това означава, че липсващо междинно звено между човека и маймуната не съществува. Еволюцията е постепенен процес на изменение, в който под действието на естествения отбор, се запазват полезните белези даващи предимство на индивидите от даден вид и същевременното отпадат безполезните и вредните характеристики.

Въпреки че липсващото звено в естествения произход на човека, вече не липсва никому, от емоционална гледна точка, ние хората имаме нуждата да си го представяме по един или друг начин. Само Люси успява да придаде образ на тази представа, макар че днес някои учени смятат, че тя може би не е директен наш предшественик, а по-скоро братовчедка на човека от дървото на живота.

Преди Люси

Въпреки маймунския си вид, Люси има прекалено добре оформен таз за ходене в изправено състояние. Това означава, че или тя и нейния вид са резултат от невероятен еволюционен скок или има предци, които дори преди нея са се научили да ходят изправени. Невероятни скокове в еволюцията няма, което се доказва от множество съвременни палеоантропологични находки.

Афарският ардипитек (Ardipithecus ramidus) е по-стар от Люси и е датиран на близо 4 400 000 години. За него се смята, че е бил способен в известна степен да ходи изправен. Но информацията до момента е недостатъчна и все още значително спорна. Много вероятно е той да не е пряк предшествник на човека.

Орорин (произход на човека)

Орорин (произход на човека)

Орорин (Orrorin tugenensis) е друга важна фосилна находка, която е открита в Кения през 2000-та година. Тя се състои от бедрена кост и предхожда Люси с 3 000 000 години, т.е. видът е датиран на близо 6 000 000 години. Смята се с голяма доза вероятност, че той се формира при разделянето ни с шимпанзетата и е предшественик на австралопитеците. Формата и дебелината на костта при шийката на бедрената става на орорин дават основание да се предполага, че за първи път човекоподобна маймуна се е опитвала успешно да ходи изправена.

Дървото с човешките видове е сложен пъзел, който все още се запълва и пренарежда при всяко ново откритие. Но общата визия, за това откъде идваме и какъв е естественият произход на човека, вече е ясна в своята цялост.

Разумният човек – Homo sapiens

Последната стъпка на човешката еволюция е развитието на мисловния процес. Тя се предхожда от изправеното ходене, използването на инструменти и доразвиването на противостоящия палец, овладяването на огъня, появата на същински потни жлези и мускулатура създадена за бягане на дълги разстояния, възникването на умения да се разчита и опознава околната среда, създаването на социални групи и появата на вербална комуникация между индивидите (говор).

Сравнение между черепите на кроманьонец и неандерталец

Сравнение между черепите на кроманьонец (съвременен човек) и неандерталец

Преди едва около 50 000 години, на планетата Земя остават да съществуват само два човешки вида. Първият е кроманьонецът (Homo sapiens), а вторият неандерталецът (Homo neanderthalensis). Кроманьонецът е малко по-ранен наш предшественик, който по нищо не се отличава от съвременните хора. Неандерталецът обаче е различен човешки вид. И двата вида споделят всички човешки качества, но с две съществени разлики. Неандерталецът е невероятно силен за човек, а кроманьонецът има фантазия и може да проектира мисълта си надалеч в бъдещето.

Сблъсъкът между двата вида става неизбежен. Нашите предци постепенно изземат ловните райони и територии за храна на неандерталците, с което бавно, но сигурно редуцират популациите им. А в преките сблъсъци на насилие, бързият и изобретателен ум надделява над грубата сила. И в крайна сметка, преди около 30 000 години, хомо сапиенс остава единственият човешки вид, който населява планетата Земя.

Наивни въпроси относно произхода на човека

Съществуват хора, които все още не могат да възприемат факта, че произлизаме от и сме роднини с другите примати. Един от въпросите, които те задават често е: Защо ако сме произлезли от маймуните, то днес все още съществуват маймуни?

Това е същото като да питаме: След като белите американци произлизат от европейците, черните американци произлизат от африканците, а американските индианци произлизат от азиатците, защо все още съществуват европейци, африканци и азиатци? Казано по друг начин, ако произлизаме от нашите баби и дядовци, това не означава, че не може да имаме братовчеди. Те следва да се различават от нас, но и да живеят паралелно с нас. Маймуните и ние сме примати, чиито общи предци са живяли преди повече от 6 000 000 години. И по-важното е, че докато ние съществуваме, маймуните няма как да изчезнат, защото ние сме те – една от великите маймуни.

Друг от поредицата наивни въпроси е: Защо ако сме произлезли от маймуните, днес никоя маймуна не се превръща в човек или пък не ражда човек? Това е същото като да питаме: Защо ако двамата/двете с братовчедка ми сме произлезли от една и съща баба, братовчедка ми не се превръща в мен или не ражда мен? Всеки разумен човек би разпознал липсата на логика в подобен въпрос.

Съществуват множество такива провокативни запитвания. Те обаче не трябва да се бъркат с истински сложните и нерешени въпроси относно естествения произход на човека.

Еволюцията в действие

Дървото на живота за хоминидите.

Дървото на живота за хоминидите. Трябва да се отбележи, че пъзелът не е нареден и в бъдеще са възможни много размествания. Общата визия за естествения произход на човека обаче, е ясно очертана.

Обикновено еволюцията на един биологичен вид има три различни изхода. Първият е да адаптира вида с малки изменения, като го запази в продължение на милиони години почти непроменен. Вторият е да раздели вида на два или повече нови вида с различни приспособления към промените. Третият изход е леталният. При него независимо от измененията си, видът в крайна сметка се оказва неприспособено сляпо еволюционно разклонение от дървото на живота и изчезва завинаги.

Човешката еволюция никога не е спирала. Съществували са множество човешки видове. Но заради глобализацията на хомо сапиенс през последните хилядолетия, разделянето на два нови вида вече изглежда невъзможно. Напредъкът на човешките технологии може да се окаже причина за инцидентното заселване на далечна чужда планета. Едва тогава отново ще стане възможна появата на втори човешки вид. Но днес подобен еволционен изход е крайно невероятен.

Това означава, че пред нас стоят само два възможни варианта. Първият е да еволюираме в далеч по-разумен вид. Вторият – да се превърнем в поредната сляпа неразклонена клонка от дървото на живота. Затова, за да предвидим това, което стои пред нас под формата на изпитания, трябва да се върнем назад във времето и да изучим детайлно естествения произход на човека, нашата история и същността на нещата, които ни правят такива каквито сме – хора.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!