post

Примитивен дървен лък – изработка

плакат на междузвездни войни

Изработката на дървен лък за оцеляване е едновременно лека и нелека задача. За да стане по-ясна работата по неговата направа, читателят трябва първо да се запознае с някои основни факти за лъковете. Тези оръжия се делят главно на две големи групи – прости лъкове и сложни лъкове.

Тялото на простия лък е изградено от един единствен материал, който най-често бива дърво. Тялото на сложните лъкове е частично или изцяло композитно, което ще рече, че е съставено от два или повече материала. На практика самият лък представлява композиционен материал, който има по-добри характеристики от съставящите го  материали взети поотделно.

лък за оцеляване

Бушмен ловува едър дивеч с лък за оцеляване, но с отровни стрели

Простите лъкове най-грубо могат да се разделят на четири вида: лък за оцеляване, примитивен лък, ловен лък и боен лък. Тази класификация се прави главно на тяхната сила и сложност на изработка.

Ловният и бойният лък се изработват в работилница от опитни в занаята майстори. Те работят с пълен набор инструменти и със специално обработени дървени заготовки. Тези лъкове са отлични и дълготрайни оръжия, които се различават главно по силата на опън. Ловният е около 25-30 кг, а бойният е около 40-50кг.

Лък за оцеляване и примитивен лък – те също са предназначени за лов, но могат да се изработят и при полеви условия, без специални инструменти или опит, но силата им рядко може да надхвърля 20кг.

Внимание! Всички лъкове са оръжия и са опасни ако с тях се стреля по хора, животни или ценни предмети.

Изработка на лък за оцеляване

леска

леска (лешниково дръвче или по-точно храст)

За тяло на лъка се избира една проста права издънка (пръчка, която не е суха) от дрян, леска или черница с дължина около метър – метър и 50 см и диаметър 1-2 см. След като се отреже, на около сантиметър навътре и в двата края се издълбават много плитки улеи за тетивата.

После се взема обикновена тънка, но много здрава връв, която да се ползва за тетива. Тя се завързва здраво около улея на по-дебелия край. Той се подпира о земята и с натиск в тънкия край се извива леко и дъговидно цялата пръчката.

При така натегнатото тяло на лъка (долното изображение), връвта се завързва здраво в улея на тънкия край и натискът се прекратява. Разтоянието между тетивата и връхната точка на дъгата, описана от тялото на лъка, не трябва да  е повече от 20-25 см.

Полученият дървен лък е достатъчно силен за дребен дивеч и има далекобойност около 30 метра, но е максимално ефективен и точен на около 10-12 метра. За изработката на този вид лъкове може да се използва и всяко жилаво дърво, което попадне в полезрението, а най-важното е, че не се изискват специални умения.

Недостатък на лъка за оцеляване е, че при съхнене загубва и малкото си полезни качества, което го прави почти неизползваем. Той често се ползва като детска играчка, което е много добре, но трябва да се внимава, защото може да стане причина за наранявания при неправилна употреба.

дрянов лък

този „бърз“ дрянов лък е използван както за стрелба до 30 м, така и за палене на огън с триене на пръчки

Изработка на примитивен дървен лък

Изработката на примитивен дървен лък е доста по-сложна работа и названието „примитивен“ не е много точно за него. Примитивният лък е вид прост дървен лък, но направен с подръчни средства (само с нож да речем или пък с брадвичка) извън работилницата. Тук стандартните дървета като ясен, тис и маклура са доста неподходящи, заради естеството и начина на работа.

Най-добрият избор на дърво за нашите географски ширини е леската (лешник). Нейните издънки са относително прави и дълги, а също и много жилави. Избира се една с диаметър около 4-5 см,  като може и по-дебела, но тогава ще е необходима доста повече работа. Желателно е да има колкото се може по-малко възли (чепове) и аномалии в дървото и то да не е по-късо от 150 см.

Обикновено в критични ситуации никой не разполага с инструменти, но въпреки това, за да се изработи примитивен дървен лък се изисква поне наличието на нож. Работата с кремък, парче стъкло или ламарина е много по-тежка, а често и непосилна и би отнела много време.

Начало на работата

Отрязването на лесковата издънка с нож е относително прост процес, но изисква търпение. Възможно е само с ръка да се отрязват малки люспи дървесина в точката на срязване, докато издънката бъде отсечена изцяло. Също така процесът може да бъде подпомогнат от къса дървена палка, с която се удря тъпата горна страна на острието на ножа с цел да се отрежат по-големи люспи. Процесът е бавен и отнема около 10 -15 минути. Ако ножът е по-голям може да се ползва като сатър за сечене, а ако има в наличност брадва или трион е най-добре.

От отсечената издънка се махат клонките – ако има такива, защото в повечето случаи стъблата на леската имат доста дълги и прави участъци без клони. Изрязването на клонките става с ножа в тяхната основа по посока на растежа им, а не срещу него. Накрая се отрязва и отстранява върха на издънката, където са повечето клони и разклонения. Остава право отрязано дърво, което се обелва от кората внимателно, без да се нараняват възлите и се получава лесковата заготовка.

примитивен дървен лък

заготовката и частите на един дървен лък – оцветеното в сиво трябва да се издяла и премахне

Следващата стъпка е да се избере онази част от заготовката, която има най-малко възли и тя ще послужи за гръб на лъка. Веднъж отбелязан гърба, започва оразмеряването на раменете и дръжката. За целта може да се използва обикновена връв с дължината на заготовката, с която да се определи центъра на лъка, като връвта се сгъне на две. Ако от центъра в двете посоки се отмерят по четири пръста ще се получи размерът на дръжката.

Дялане и отнемане на дървесина от корема на лъка

Отнемането на дървесината е следващата стъпка и става чрез обикновено дялане на заготовката, там където ще бъде корема. Процедурата е доста трудоемка особено, когато се работи само с нож. Дори ако се използва помощна дървена палка става бавно. Тази обработка изисква голяма доза прецизност, за да се отнема равномерно количество дървесина и на двете рамена.

дръжка дървен лък

дръжка на лък – страничен изглед от към жлеба за стрели

След няколко часа усърдна работа лъкът трябва да започне да придобива окончателната си форма. Необходимо е да се внимава да не станат раменете му прекалено тънки. Минималната дебелина на върховете на раменете може да варира в диапазона 1 см – 1,5 см, като в посока на дръжката тя бавно и постепенно се увеличава.

При дялането в напреднала фаза непрекъснато се правят тестове дали лъкът образува идеална дъга при огъване. Ако някой участък е по-твърд трябва да се отнема внимателно дървесина от него, докато той също се впише в дъгата на лъка. Не е препоръчително да се отнемат твърде големи парчета дървесина при дялането, защото дървото може да се сцепи или лъкът да стане необратимо слаб.

Гърбът не трябва да се дяла, защото извън работилница е почти невъзможно това да се направи правилно и оръжието ще се счупи. В този случай е необходимо да се разчита на природата, че „тя си е свършила работата“. Веднъж издялана формата на лъка, върховете на раменете трябва внимателно да се изтънят странично, а не гръбо-коремно. Завършеният примитивен дървен лък може да се изглади с ножа, с шкурка или с парче стъкло.

примитивен дървен лък

рамо погледнато от страната на гърба

Закаляване и тетива за примитивен дървен лък

Така оформеният дървен лък вече е готов за стрелба. Неговата сила може да варира от 6 до 10 килограма и дори до 20кг. За да стане напълно завършен, веднага след изработката си той може да бъде изпечен на огън и по-точно коремът му. Изпичането не става на пламъка, а на един – два сантиметра над жаравата. Пече се докато дървото придобие равномерен цвят, подобен на кората на хляб.

В процеса на изпичане лъкът качва няколко килограма сила, но трябва да се внимава да не изгори. След това дръжката може да се оформи подобно на по-горе изложената снимка. Това се прави, за да бъде удобна и да има жлеб за стрелата. Така за около ден – два работа се получава напълно функционален примитивен дървен лък. Той при определени условия може бъде прекрасен инструмент за оцеляване.

Примитивен дървен лък

Примитивен дървен лък изработен само с нож

Изработката на тетивата ще е лесна работа, ако има в наличност някоя синтетична връв. Работа вършат найлон, полиамид, полиетилен или всяко тънко въже, достатъчно здраво да издържи килограмите и стреса при стрелбата. Ако ли пък не, ще е необходима малко изобретателност. За разлика от бойните и ловните лъкове не е необходимо тетивата да се плетат в специални плетки.

Обтягане

Стандартното разсояние за обтягане на тетивата е 70 – 75 см. Майсторски изработените лъкове и особено сложните композиционни изпълнения имат много по-големи възможности в това отношение.

В случай, че изработеният е тип къс лък около 150 см, желателно е да не се пресилва. Тетивата не бива да се опъват повече от 65 см при стрелба, защото в противен случай той може да се счупи. Въпреки това дори къс примитивен дървен лък може да издържи няколко опъвания на стенда при стандартните 70см. Ако лъкът е под 150 см, като образеца на следващата снимка, тетивата му не трябва да се обтягат при стрелба на повече от 60 см.

примитивен лък

105 см къс примитивен лък – 7кг (60см опън) – също изработен само с нож

Както се вижда този втори лък няма дръжка, а е едно цяло рамо. Това създава известни неудобства при стрелба и намалява точността му. Но пък е прекрасна играчка за подрастващи хомо сапиенси, тъй де за деца.

дървен лък

Коремът на лъка е изпечен, за да „качи някой и друг килограм“

Примитивен лък, макар и не съвсем

Един друг начин за изработка на примитивен дървен лък е като се използва малка хитрост и съвременни технологии. Тъй като е трудно да се намери дълго 180 см дърво, което да няма чепове и закривявания, може да бъде използван прав дървен клон леска с дължина около 85 – 90 см и диаметър приблизително 4-5 см. Неговото откриване е далеч по-лесно.

дървен лък

Примитивен дървен лък (14 килограма на опън 75 см), който обаче не е съвсем примитивен, защото е използвано съвременно лепило за залепяне на дръжката му

Клонът следва да се разцепи на две равни части и от тях впоследствие да се издялат раменете на лъка. От подобно, но далеч по-късо парче (15 см), пак чрез рацепване могат да се получат двете части на дръжката на лъка. Свързването на раменете и дръжката става с помощтта на съвременно лепило за дърво.

Желателно е преди лепенето, частите да са издялани равномерно, така че да се напаснат една спрямо друга. Препоръчително е адхезионните повърхности да са плоски, зачистени и леко грапави. След като се намажат с лепилото, частите трябва да се стегнат поне за 24 часа. Едва след засъхването на конструкцията, започва окончателно оформянето на дръжката, нейните детайли и завършването на раменете на лъка.

дръжка на лък

лепената дръжка на лъка (четири различни изгледа) – експериментирано е с различни лепила, което доведе до загрозяване на дизайна

Ефективност и съхранение

Като ефективност един „слаб седем килограмов“ дървен лък е унищожителен на разстояние 10-15 метра. Максималната му далекобойност е около 50-60 метра в зависимост от стрелата. Един 10 килограмов примитивен лък, при добър изстрел и стрела с плосък закален метален връх може да свали дори глиган на 20 метра. Обхватът на този дървен лък е 100 метра и противно на общите схващания, въобще не е безобидна детска играчка. Четиринадесет килограмовият лък от последната снимка, притежава далекобойност на прав изстрел почти до 50 метра и обхват около 100 – 120 метра. (разстоянията са замерени с алуминиева спортна стрела 35грама)

Всеки прост дървен лък рано или късно се чупи, защото е подложен на голям стрес при стрелбата. Примитивните лъкове, като част от от групата на простите лъкове също се разрушават след определена експлоатация, която е още по-кратка. Въпреки това, при правилно съхранение животът им може да се удължи доста.

Ако един дървен лък не се презорва и се съхранява добре може да издържи хиляди изстрели. Първият образец с дръжка и сила 7 кг. издържа над 1200 изстрела при екстремно обтягане (72-75 см). Другите два все още се тестват. Когато лъкът не се използва, тетивата трябва да се отпускат, за да може дървото да почива. Умората на материалите е явление характерно навсякъде, където се прилагат сили и се извършва някаква работа.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *