post

Превратът срещу княз Александър Батенберг

Превратът срещу княз Александър Батенберг от 9 август 1886 г. е първият опит за насилствена промяна по държавните върхове в новата история на България.

Липсата на политически опит у конспираторите е основната причина делото да не е доведено до успешен край и в същото време Княжеството да преживее цялата драма, съпътстваща произтеклите събития.

Отношенията между Александър Батенберг и Александър III

Към 1886 г. държавен глава на България е княз Александър I Батенберг. Той е избран за такъв през 1879 г., по руска инициатива и с подкрепата на останалите Велики сили. Въпреки обстоятелството, че князът е в най-тесни връзки с управляващата династия в Петербург (племенник е на императрица Мария Александровна), именно с Русия от един момент нататък той има най-сложни отношения.  Те от своя страна създават съпротива срещу самото му стоене на българския престол.

княз Александър I Батенберг

княз Александър I Батенберг

Това се дължи на лошите взаимотношения, които той има с император Александър III (син и наследник на Цар Освободител). Съществуват различни теории в историческата наука относно причините това да е така.

Някои смятат, че неприязънта помежду им се корени в тяхното общуване през младежките им години. Други считат, че противоречията се дължат на заблуждаващата информация, която императорът получава от руските пълномощни министри в София и от печатните издания в Русия. Така или иначе, те биват такива и това е определящо за българо-руските отношения в разглеждания период.

Политическата ситуация

Нещата ескалират особено много след Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Тогава Александър Батенберг и българското правителство са поставени в ситуация на свършен факт. Те няма как да се противопоставят на националните въжделения на българския народ. Това е причината да подкрепят съединисткото дело и да се заемат с неговата дипломатическа, а впоследствие и военна защита.

Руският император обаче е убеден, че актът на Съединението е извършен по инициатива на управляващите в София. Той е особено засегнат, че такова крупно дело, не е координирано с него. Малко след това руските офицери са изтеглени от българската армия. С този и някои други свои действия, Александър III дава ясен сигнал, че българо-руските отношения няма как да се нормализират, докато Александър I Батенберг е на престола в София.

Разположението на политическите сили

Именно отношението към българският княз е основната разделителна линия българската политическа действителност към този момент.

Най-големите привърженици на Батенберг, които смятат, че неговата личност олицетворява българската независимост са от средите на старата Либерална партия от Източна Румелия, консерваторите, и крилото на Либералната партия около Васил Радославов. Техен орган е издаваният от Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов, вестник „Независимост“. Те са наричани български националисти. Лозунгът с който може да се обобщи тяхната политическа линия е „Без Батенберг няма България„.

От другата страна са тези, които смятат, че добрите отношения с Русия са от жизненоважно значение за Княжеството и именно Освободителката е гарант за българската държавност. Този лагер се оформя от средите на бившата Народна партия в Източна Румелия, както и някои дейци на Консервативната и Либералната партия. Видни представители са Драган Цанков, Михаил Маджаров, Константин Величков и др. Техният политически лозунг е „Без Русия не можем„.

Стефан Стамболов

Стефан Стамболов

Един балансиран подход избират управляващите по това време Княжеството. Министър-председател е Петко Каравелов, който е водач на най-значимата част от Либералната партия. Той се стреми към подобряване на отношенията с Русия, без в името на това да жертва княжеския престол на Александър Батенберг. Може да се каже, че тази политическа линия е споделяна и от Стефан Стамболов, който по това време е председател на Народното събрание.

Превратът срещу княз Александър Батенберг

В определени среди на българските военни постепенно се оформя идеята за насилствено сваляне на княза от власт. Някои са водени от чисто идеологически причини и вярват, че това е пътят за подобряването на отношенията с Русия и гарантирането на стабилността в Княжеството. Други пък са мотивирани от лични амбиции за издигане на собственото си положение.

Конспираторите получават насърчение за действията си от руският дипломатически агент в София Богданов. Благоприятен момент за тях е отсъствието по болест на военния министър кап. Никифоров. В негово отсъствие, фактическото ръководство е в ръцете на неговия заместник кап. Атанас Бендерев, който е съпричастен към заговора. Той изпраща огромната част от разположените в София части на военни маневри. В столицата остава само I-ви артилерийски полк, лоялен на превратаджиите.

Основни организатори, освен споменатия Бендерев, са кап. Радко Димитриев, майор Петър Груев, началник на Военното училище, подпоручик Георги Вазов и др., все хора с ярки прояви във водената само година по-рано Сръбско-българска война.

превратът срещу княз Александър Батенберг - войскови части обграждат княжеския дворец

превратът срещу княз Александър Батенберг – войскови части обграждат княжеския дворец; гравюра с неизвестен автор

В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. започва превратът срещу княз Александър Батенберг. Дворецът в София е обсаден от части на Струмски пехотен полк и юнкерите от Военното училище. Князът е принуден да подпише своята абдикация. Впоследствие е арестуван и екстрадиран до Оряхово и от там с лодка по Дунав е изпратен до руското пристанище Рени.

Контрапревратът

Най-голямата грешка на заговорниците е, че не разчитат на гаранция за политическа подкрепа на извършеното. Това се дължи на липсата на политически опит и ясна стратегия у тях.

Самообявилият се за главнокомандващ българската армия майор Петър Груев прокламира създаването на нов кабинет. В него са включени лица от всички спектри на българската политика – Каравелов, Стамболов, Бурмов, Стоилов, Радославов, Цанков и т.н. Тяхната убеденост, че превратът срещу княз Александър Батенберг ще бъде оценен и поканата към властта бързо приета от споменатите лидери, бързо се срива.

Сава Муткуров

Сава Муткуров

Превратаджиите са принудени да съставят временно правителство, начело с митрополит Климент. Те не успяват да си осигурят клетва за вярност от всички войски в страната. Още на 10 август в Пловдив, подполковник Сава Муткуров започва организирането на контрапреврат.

Лоялистите получават подкрепата на повечето войскови части в Южна България. Особено ключово значение има обстоятелството, че председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който по това време се намира в Търново, се обявява с прокламация срещу преврата. Той започва активно да действа в посока завръщане на монарха на престола.

Превратаджиите са уплашени от това развитие на нещата и се оттеглят от властта в полза на ново правителство на Каравелов на 12 август. Между министър-председателя и Стамболов възникват противоречия. Докато последният иска незабавното връщане на княза в страната, Каравелов смята че въпросът трябва да се отложи.

Абдикацията

На 15-ти Стамболов изпраща телеграма до Батенберг, който по това време се намира в Австро-Унгария. С нея той му съобщава, че в Княжеството се очаква неговото завръщане на престола. Ден по-късно с прокламация обявява създаването на Наместничество в състав – Петко Славейков, Георги Странски и самият той. Сформирано е ново правителство начело с д-р Васил Радославов. Това е четвъртият кабинет в рамките на една седмица.

17 август е денят, в който Александър I Батенберг се завръща в границите на страната. Той е тържествено посрещнат, но неговата нерешителност го тласка към странно действие. Князът пише телеграма до император Александър III, в която иска одобрението му за неговото завръщане на престола. Отрицателният отговор от Петербург пристига на 20 август. Шест дни по-късно той обявява доброволната си абдикация от престола. Сподвижниците му са като попарени.

За тоя човек, казваше Стамболов на другарите си, треперейки от нервно вълнение, за тоя човек ний дигнахме на крак цяла България, турихме главите си на въже, брат срещу брата извади нож, и той взима такова съдбоносно решение, без да ни обади; хвърля короната си пред краката на един чужд владетел и крие от нас!

Епилог

Превратът срещу княз Александър Батенберг и събитията от лятото на 1886 г. са с изключително отрицателни последици за България. В крайна сметка от двете дилеми „С княза“ или „С Русия“, Княжеството остава без княз и в най-лошите отношение с Русия, които историята ни познава.

От една стабилна страна, току-що съединена, с признати от всички меродавни фактори граници и владетел, тя се хвърля в огъня на вътрешните борби. Превратът срещу княз Александър Батенберг поставя на карта самата форма на държавно управление.

Следващият четвърт век е решителен в това отношение. Далновидността и стратегическото мислене на българските политици са факторите, които възстановяват държавния авторитет. Българската държава заема полагаемото ѝ се достойно място в международната политика в началото на XX век.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *