post

Почва. Почвообразуване. Състав на почвата

плакат на междузвездни войни

Почва е повърхностният рохкав и плодороден слой на земната кора, който влиза в пряк контакт с атмосферата и биосферата. Неговите състав, физични, химични и биологични характеристики варират в зависимост от климатичните особености на средата и почвообразуващите фактори.

Почвообразуване

Процесите свързани с формирането на различните видове почва са продължителни, сравнително сложни и включват два основни етапа.

Изветряване на основните скали

Първият етап на почвообразуване включва изветряването на основните скали. Процесът представлява механично разрушаване и химическа трансформация на нестабилните скалообразуващите минерали. Факторите, които влияят на тези трансформации са слънчевата светлина, химически активните газове в атмосферата, водата, големите температурни амплитуди, движението на въздушните маси и дейността на растителните и животинските видове.

Като резултат от изветряването на скалите се формират нови минерали, често с по-малки размери и с различен химичен състав. Някои от тях в състава на почвата са гипс, калцит, доломит, халит и т.н. При разрушаването на алумосиликатите се образуват минералите изграждащи глините – алумохидросиликати. Измежду тях каолинитът и монтморийонитът се използват в производството на керамика. Първият се получава в кисела среда, а вторият в алкална.

Ca [Al2Si2O8] + 3H2O + 2CO2 → Al2Si2O5(OH)4 (каолинит) + {Ca2+ + 2HCO3(р-р)

Алумохидросиликатите се различават от изходните менерали по своят пластичност, заради съдържанието на вода между слоевете им.

Формиране на хумус в почвата

Хумус се нарича органичната съставка на почвата, която се получава в резултат на отмирането на организмите, тяхната биологична дейност и ролята на микроорганизмите като редуценти в природата. Процесите на формиране на всеки вид почва са неизменно свързани по един или друг начин с биосферата (растения, животни, гъби и микроорганизми).

Хумусът е сложен комплекс от органични вещества, които съдържат основните биогенни елементи – въглерод, водород, кислород и азот. Благодарение на неговата минерализция, растенията могат да се развиват в почвата и да усвояват необходимите за растежа си вещества. Унищожаването на тази почвена съставка намалява плодородието на дадената почва.

Най-богати на хумус почви в България са черноземните и затова се ценят много от земеделска гледна точка. Класически начин за обогатяване на една почва с хумус, който широко се ползва в селското стопанство, е добавянето на естествени торове от животински изпражнения. Това е екологично най-издържаният метод.

Почва – състав и строеж

почва - вертикална структура, почвени слоеве

почва – вертикална структура

Почвата включва три основни фази определени на базата на тяхното агрегатно състояние.

Твърдата фаза на почвата включва минералите и хумуса, за които вече стана дума по-горе. Различният ѝ състав определя различните физикомеханични свойства на почвите. Обикновено частиците на твърдата фаза са с различни размери, но относително малки. Те могат да образуват агрегати и притежават адсорбционни способности да задържат вещества и дори да се слепват. От това зависят пластичността и водопропускливостта на дадена почва.

Течната фаза е водата, която често има различен химичен състав, защото в него влизат разтворени йони и колоидни частици. Тя участва активно в почвообразуването и изменението на рН на средата.

Газообразната фаза изпълва безбройните малки въздушни джобове, формирали се между почвените частици. Често обаче в тях въздухът е обогатен не само с атмосферни газове, но и с такива, които са продукт от обмяната на веществата на растенията, микроорганизмите, почвените животни и гъбите.

Физикохимичният състав и структурата на почвите се изменя и в дълбочина. На базата на верикалния почвен строеж могат да се разграничат три основни слоя: 1.) биоорганичен и хумусен, 2.) преходен и 3.) почвообразуваща скала. Въпреки сходствата в строежа на някои типове почви, в различните географски микрорайони те си имат свои индивидуални характеристики, които са определени изцяло от флората, фауната и локалните почвообразуващи фактори.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *