post

Потушаването на селските бунтове в България през 1900 година

Съставения на 19 януари 1899 кабинет, с министър-председател Димитър Греков е подкрепян от Либералната и Народнолибералната партия. Поради сходните виждания на двете партии във вътрешната и външната политика дори се предвижда тяхното обединение в бъдеще.

Лидерът на либералите Васил Радославов, който заема поста министър на вътрешните работи, иска на първо място да осигури солидното положение на водената от него организация. Той грубо използва силовите органи и незаконни партийни шайки на парламентарните избори през април. Министърът се стреми чрез полицейско-административен натиск да осигури колкото се може повече депутатски места за либералите. Още тогава проличава и стремежът за използването на армията за политическите цели.

Поради възникналите безредици, в някои райони като например Стара Загора, се налага присъствието на военните през целия ден. Либералната партия успява да си осигури 89 представители в 169-местния парламент, което им дава възможност да съставят самостоятелно правителство. В крайна сметка коалицията с народнолибералите се разтурва, Греков подава оставка и те излизат в опозиция.

Връщането на натуралния десятък

На 1 октомври същата година е съставен кабинет, с министър-председател Тодор Иванчов. Към този момент Княжество България се намира в много трудна фискална ситуация, поради заемите, наследени от предишните правителства, както и от неплодородното лято на 1899-та.

В края на годината е приет закон за временни удръжки от заплатите на чиновниците, служещите и пенсионерите. На 15 януари 1900г. е гласуван знаковия закон за замяна на поземления данък с натурален, който предизвиква широко обществено недоволство. Той е става причината за последвалите трагични събития, с участието на българската армия.

За мнозина десятъка е свързан с мрачните спомени от времето на османската власт. Той е премахнат през 1881-ва при първия кабинет на Петко Каравелов. В 1888г. е въведен отново, под влиянието на Григор Начович, финансов министър в правителството на Стефан Стамболов, докато не е отменен 6 години по-късно.

През пролетта на 1899г. въпросът наново е повдигнат. Депутатите Божил Райнов и Коста Ранков внасят законопроект в тази посока. Той е мотивиран по следния начин: „Известно е на всички ви, че през последните три години земеделското население понесе много големи загуби от наводнение, неурожай, суша и екзекутивно събиране даждията от миналия режим. От друга страна, разнасят се викове от всички краища на Княжеството, че тазгодишната суша опустошила почти всички пролетните и есенни посеви и добитъкът на земеделците мре от глад“. Въпреки че въпроса не е разгледан до края на извънредната сесия на народното събрание, няма остро неодобрение към предложението от страна на опозицията. Приема се, че това е адекватна временна мярка.

На 19 октомври, в едно от първите заседания на редовната сесия на новоизбрания парламент, законопроектът – подписан от финансовия министър Тенев, отново е внесен в парламента. Този път опозицията, усетила назряващото недоволство сред обществото се обявява категорично против десятъка. В народното събрание се водят страстни полемики между представителите на мнозинството и противниците му.

Обществената реакция

Основното притеснение на селяните от готвената промяна се състои в обстоятелството, че проверките свързани с натуралния данък, ще покажат че те притежават доста повече земя от декларираното. Съответно този данък ще им коства много повече от това, което дотогава са плащали в пари. Започва силна агитация против десятъка още в края на 1899-та. Организират се събрания, протестни митинги, опозицията публикува пропагандни статии в своите периодични издания и изпраща агитатори по селата. Тогава се оформя и структурира Земеделския съюз (БЗНС), като професионална организация на селяните.

Отправят се позиви към княза да отмени закона. Сред митингите се избират депутации, които лично да му представят исканията на протестиращите. На 26 февруари министър-председателя Иванчов е на аудиенция при княз Фердинанд. След това той от негово име съобщава, че монархът няма да приема депутации и призовава земеделците към спазване на законите и връщане към ежедневната работа.

Насърчавани от опозицията, селяните по места минават към открито неподчинение и сблъсъци с представителите на властта. На 2 март Васил Радославов се обръща в телеграма до окръжните управители и осъждайки „престъпното съпротивление на дейсвующите в страната закони“, призовава към мерки срещу нарушителите на закона. Той препоръчва използването на войската за помощ, по силата на правилника за съдействие на гражданските власти.

Ескалацията на напрежението

По това време протестните митинги започват да прерастват в открити бунтове. През февруарския митинг в Русе, военният комендант полковник Драндаревски отказва да изпрати войски, а сам идва на площада и подтиква митингуващите към благоразумие.

Първият голям митинг е във Варна на 5 март, когато участие вземат около 15 000 души. След неговия край, участниците опитват да нахлуят в полицейското управление, за да освободят арестувания редактор на вестник „Земеделска борбаЙордан Пекарев, което естествено води до сблъсъци с полицията и жертви.

Опозицията дава категоричната си подкрепа за селското движение срещу властта. “Да се убиват български земеделци, защото по силата на дадените права в конституцията, се събират да молят княза да отмени десятъка, който е непоносим за тях – това ли е средството с което се печели любов към държавния глава?“, яростно пита органа на народнолибералите „Нов век“.

На 27 и 28 март са бунтовете в русенското село Красен. Полковник Драндаревски този път отпуска една военна рота, командвана от полк. Попов. При вида на армията селяните се успокояват и няма сблъсъци и арести.  Напрежение се появява в края на месеца и при митингите в Хасково и Ловеч.

Април

На 11 април, след иначе мирно протеклия митинг в Калейца, околийския началник блокира селото с полицейската стража. Митинги има и в различни населени места из Дупнишка, Търновска, Дряновска и Свищовска околия.

Бунта в Тръстеник принуждава кмета на селото да вика военните на помощ. Когато пристигат няколко роти, се стига до сблъсъци с населението, при които има жертви сред военните, полицаите и селяните. От официалните документи става ясно, че предвид факта на убийството на стражар, Васил Радославов заповядва най-енергични мерки за умиротворение. Зам. Военния министър заповядва употреба на оръжие в случай на нужда.

Впоследствие се появяват различни версии за случилото се. Според една от тях селския бунт няма нищо общо с десятъка, а е насочен към кмета на Тръстеник, който е обвиняван в злоупотреби. „Нов век“ пък разказва тъкмо обратното – селяните имали доверие в своя кмет и драматичните събития се дължели на действията на околийския началник, който наредил стражите да бият кмета и общинарите, че бунтували селото.

След бурните събития, следващата стъпка на правителството е да въведе военно положение в някои части на страната, позовавайки се на чл.47 от Търновската конституция. Това става с княжески указ № 1, издаден на 21 април. Военното положение първоначално се отнася за Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околия. С указ №2 от същия ден се постановява военен съд над провинилите се.

Май

Опозицията разбира се реагира изключително остро срещу извънредните мерки на кабинета. Междувременно продължават протестните действия в различните краища на страната. Земеделското движение не демонстрира изтощение.

В края на май Радославов заповядва да бъдат арестувани 26 души от село Саръ-Муса, тъй като са се подписали в протестна телеграма срещу натуралния десятък. Наредено е да няма изтезания. Предвид тлеещото в страната напрежение, отново се разчита на помощта на армията.

Впоследствие версиите на управляващи и опозиция относно причините за последвалите трагични събития са коренно противоположни. Официалната версия гласи, че е стреляно по добричкия ескадрон в близост до Дуранкулак на 31 май.

Опозицията твърди, че военните заедно с полицията обикалят добричките села Саръ-Муса, Гьоре Шабла, Каралари и други, извършват обиски и насилия над населението. Това предизвиква раздвижване в региона и местните хора организират преследване на войската.

Така или иначе се стига до поредните кървави стълкновения между армията и полицията от една страна и селяните от друга при Дуранклак, където се разполагат бунтовниците от областта. Загиват около стотина души и още толкова са ранени. Огромната част от пострадалите разбира се са от обикновеното население.

Юни

В народното събрание, вътрешния министър Радославов изказва мнение, че опозицията е виновна за случилото се. От трибуната той чете бунтовни откъси от брошури, вестници и позиви. Един от тях разпространяван в Лясковец гласи: „Долу законът! Долу десяткът! Долу кървавото министерство! Долу тираните и предателите!“ Цитира и открити заплахи за убийство отправени към него и княз Фердинанд, които възмущават народните представители.

На 5 юни Министерския съвет приема Временни наредби за престъпленията по печата, с които ограничава свободата на словото. Утвърждава се и „Времен правилник за службата през време на военното положение“ – възлага се поддържането на реда на военните. Военният комендант може да нарежда претърсвания, да забранява събрания и да ограничава публикациите в периодичния печат и увеселителните заведения, както и да извършва арести.

Деескалация

В следващите месеци бунтовете срещу десятъка намаляват, до голяма степен под влияние на това, че обществената атмосфера е превзета от назряващия българо-румънски конфликт, по повод убийството на Михайляну, както и че селяните са ангажирани със своята реколта.

Равносметката

Действително няма дотогавашен пример в българската следосвобожденска история, когато определена прослойка от обществото да излиза с такова настървение и с оръжие в ръка срещу властта. За подобни действия роля играят редица фактори. Наред с осъждането на някои методи на управляващите, трябва в страни от елементарната идеализация на движението против десятъка, да се констатира факта, че нищо не оправдава въоръжените бунтове срещу едно легитимно правителство и един редовно гласуван закон.

Нещо над което и опитния политик Петко Каравелов, иначе противник на данъка, разсъждава. Трябва да се каже че либералите създават няколко опасни прецедента в подхода си към овладяването на ситуацията. Първо и основно е, че армията грубо и безпардонно е използвана за чисто вътрешнополитически цели. Твърде свободно в това отношение е тълкуван Правилника за съдействие на гражданските власти.

В добавка към това са доста ограничителни мерки, чиято необходимост е спорна. Член 47 от конституцията, на който се позовава правителството, въвеждайки военно положението в определени части на страната, изисква свикване на Велико народно събрание, нещо което не е направено. Този член е третиран като възможност за репресии, задържане, интерниране и т.н.

Като цяло армията успява да запази своя авторитет в обществото, въпреки всичко. Популярни стават някои случаи, когато войниците отказват да изпълнят заповеди за стрелба по селяните. Показателен е факта, че нито управляващите, нито опозицията хвърлят обвинения към войската.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!