post

Въстания на Петър Делян и Георги Войтех – Константин Бодин

Въстанията на Петър Делян и Георги Войтех, са естествена реакция на завладяването на българските земи от Византийската империя през Средновековието. Те изразяват непримиримостта на българите към завоевателя и са отражение на единното съзнание и чувството за принадлежност на българския народ.

Горко на победените

След като България паднала от напора византийските тагми, цялото население и земите се намерили под волята на император Василий II. Той, въпреки че си спечелил сред по-късните летописци от неговото време, а и сред модерните наши историци прозвището „Българоубиец„, съвсем не възнамерявал да плячкосва новите земи или да изтребва българите.

Противно на завоевателните и кръвожадни пориви характерни за епохата, императорът проявил невероятно великодушие към победените. Българските земи били разделени на области наречени „теми“, а техните управители носели названието „стратези“. Интересен факт е, че земите около София и в днешна Македония били обединени в една тема наречена България. Нейният административен център бил град Скопие.

Падението на българското духовенство

Василий II унищожил старата държавна администрация и ръководните постове в градовете, но запазил самостойността на българската църква. Това бил хитър политически маньовър, с който от една страна поддържал покорно българското население, а от друга превърнал българското духовенство в „колаборационисти“ на новата власт.

Българските свещеннослужители не срещнали почти никакви вътрешни морални противоречия да си сътрудничат със завоевателя. Българският патриарх Давид си запазил властта надлъж по старите български земи, но загубил титлата си и бил понижен в архиепископ. Василий го обсипвал с богатства, власт и грамоти, не само заради неговото сътрудничество след завоюването, но и преди това.

Много от българските висши духовни сановници също били не само колаборационисти, но и откровени предатели от времето, когато последните войводи и комити се опитвали да спасят остатъците на Първото българско царство. Бог се оказал както винаги на страната на пълните кесии, което станало причина за отприщване на огромна богомилска вълна.

Ромеите не се забавили да благодарят на своите събратя во Христа. Постепенно висшите постове в Българската православна църква били заети от гръцки свещенници и тя попаднала изцяло под гръцко влияние. Те не искали да учат български и се възползвали максимално от властта си, за да грабят своето паство.

Уредба на темите

Василий II избягвал големите нововъведения и запазил старата българска данъчна система. Всеки земеделец, който работел с един впряг волове, трябвало да плаща дан на държавата в размер на една крина жито, една крина просо и една стомна вино. Това било доста щедро от страна на завоевателя, но след смъртта на този велик византйски император, ситуацията за българите се влошила рязко.

Поредица от некадърни и алчни венценосци постепенно премахнали разпоредбите на Василий II и изравнили данъчното бреме в някогашните български земи с това във всички имперски провинции. Освен всичко обикновените селяни трябвало да плащат данъците с пари, които те нямало откъде да намерят на село. Корупцията процъфтяла в огромни рамери. Провинциалните наместници и чиновници почнали безмилостни грабежи. Църквата не оставала по-назад, особено когато ставало дума за сребролюбие.

Аграрните реформи и въвеждането на пронията били нов воденичен камък на врата на българския данъкоплатец. При нея лице наречено прониарий получавал пожизнено от държавата земя за експлоатация, а при смъртта му тя се връщала обратно като държавно владение. Това карало алчните прониарии да изтискват всичко, което могат от поверените си земи и експлоатирали безмилостно подопечните си селяни наречени парици. Народното недоволство достигнало до точката си на кипене.

Въстанието на Петър Делян

През тези мрачни времена в българските земи пристигнал внукът на цар Самуил – Петър Делян. Той бил син на Гаврил Радомир и първата му жена, унгарската принцеса Маргьорита. Роден и израстнал в Унгария, той вероятно се е завърнал, за да се възползва от създалата се обстановка, с цел да си възвърне българската корона.

Въпреки че ромейската пропаганда усилено се опитвала да го изкара самозванец, появата му събрала под знамената множество български патриоти, които още помнели Българското царство. Останалите бунтовници били подтикнати от отчаяние, безизходица и най-вече от непрекъснатите грабежи и безчинства на властта.

Петър Делян - Провъзгласяването

Петър Делян – Провъзгласяването

Ход на въстанието

Петър Делян бил провъзгласен за български цар в Белград през 1040 година и той заедно с дружините си потеглил на юг. Всички градове и крепости, включително и Скопие се предали без бой. Паралелно с това избухнало и въстание в Драчката тема оглавявано от някой си Тихомир и скоро двете армии се обединили.

Първият проблем, който се изпречил пред въстанниците бил, че и Тихомир също се титуловал цар на българите, а както една стара мъдрост казва: „Под слънцето няма място за двама цезари!“. При публична дискусия относно титлата, Петър Делян взел надмощие и тълпата убила Тихомир.

Освободителната въстанническа армия бързо и без усилие отвоювала цяла Македония. Императорът Михаил IV, който бил в Солун се принудил да бяга и оставил богатствата си на Мануил Ивац – негов сановник и приближен. Тоя последният се предполага, че е бил наследник на славния български войвода Ивац и вместо към Константинопол, той се отправил с малкото си съкровище в стана на Петър Делян. Към въстаналите българи се присъединили сродни тям племена в днешна Албания и Гърция. Също интересен факт е, че много гърци доброволно застанали под знамената. Предстояло армията на Петър Делян да се насочи на изток.

Петър Делян

Петър Делян и Тихомир в открит политически дебат, завършил с политическа и физическа смърт на втория.

Предатели до трето коляно

Огромният успех на въстанието достигнал и до ушите на Алусиан, син на Иван Владислав и внук на Арон – самуиловият брат. Тази българска династия, записала се в българската история само с долнините си и предателствата си, била достойно семейство и за Алусиан.

Той бил поредният родоотстъпник и опортюнист на византийска служба, който се оказал твърде покварен дори и за византийските стандарти. При новината за въстанническата армия и нейните успехи, Алусиан побързал да се присъедини към Петър Делян. Той пък от своя страна, не виждал заплахата във вероятния претендент за короната както в Тихомир, а по-скоро родна кръв и сподвижник в святото дело.

На Алусиан била поверена огромна армия от 40 000 души и отговорността за атаката срещу Солун. Авантюрист и неспособен стратег, той бил издебнат неподготвен и нападнат от по-малка, но дисциплинирана войска. Ромеите разбили силите на Алусиан, който се спасил с бягство обратно при Петър Делян.

Разгромът на Алусиан

Разгромът на Алусиан

Провалът лишавал ароновия внук от шансовете за короната и затуй той решил, че и Петър Делян няма да я има. На дружна вечеря, Алусиан и няколко заговорници се нахвърлили върху сина на Гаврил Радомир и го ослепили, след което избягали при врага. За това си дело Алусиан получил награди и титла от ромеите.

Войводи и викинги

Слепият Петър Делян станал неспособен да води въстанниците. Армията му, която без главно командване наподобявала тълпа смели мъже, била разбита при Острово. Към ромейската войска се присъединили и викингите (скандинавски нормани – варяги) на норвежкия принц Харолд Хардрат (или още Хардрада).

Те били свирепи наемници, които предпочитали да плячкосват мирното население, пред това да воюват в открити битки. Тяхната „смелост“ се доказала в сблъсъка с „обезглавените“ бунтовни пълчища при Острово и при разграбването и опустошаването на Скопие. Хардрада станал по-късно основател на град Осло – днешната столица на Норвегия.

Харалд Хардрада, Петър Делян

Харолд Хардрат – викингът грабител, загинал в прочутата битка при Стамфорд Бридж (Англия) 1066г.

По стара традиция и подобно на великия войвода Ивац, Мануил Ивац решил да даде последен отпор на византийските тагми. Слабите му отреди скоро били унищожени или разпръснати, а сам той попадна в плен у врага. Конец на българската съпротива през 1041г. сложил войводата Ботко и гарнизона на Бояна, който се бил със свирепа решимост до самия край.

Въстанието на Георги Войтех и Константин Бодин

Въстанието на Георги Войтех е относително по-малка афера от това на Петър Делян. Той произхождал от стар български род и се възползвал от упадъка в империята, като оглавил нова буна. Въпреки аристократичния си произход, Георги войтех не бил от царския род и за по-голям авторитет поискал от сръбския княз Михаил да изпрати сина си начело. Константин Бодин пристигнал с 300 души отбрана войска и войводата Петрила. През 1072 година сръбският принц трябвало да се преименува в Петър, за да получи българската корона.

Първият сблъсък на въстанниците с ромеите дал нужните резултати и тагмите били разбити. Армията на бунтовниците неразумно се разделила в две направления. Начело на едната войска застанал войводата Петрила и се разшътал из Македония без да среща сериозна съпротива. При Костур обаче го очаквала ромейската войска в цялата си сила и го ударила неподготвен. Въстанниците били разбити, а Петрила избягал чак при княз Михаил.

Константин Бодин научил за погрома на южните армии и започнал отстъпателна маневра. При крепостта Паун бил принуден да се бие, което му донесло нов погром, а самият той бил пленен. Това сложило и край на въстанието.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!