Борбата за хегемония в гръцкия свят довела до неизбежен сблъсък между Атина и Спарта и техните съюзници. Този период от историята на древна Елада е известен под наименованието Пелопонески войни и продължава в рамките на почти 3 десетилетия (431-404 г пр. н. е.).
След оттеглянето на персите и създаването на първия Атински морски съюз се изменило политическото съотношение на силите в Гърция. Атина заплашвала челната позиция на Пелопонеския съюз, който бил оглавяван от Спарта. Това довело до подновяване на старите вражди между двата водещи гръцки полиса. Като допълнителен фактор за разногласията между тях на преден план излезли икономически интереси свързани с разпределяне на пазари. Задълбочаването на кризата било засилено и от факта, че Атина давала убежище на противници на Спарта и обратното. Стигнало се до там Спарта, чрез намесата си в политическия живот на другите полиси, насърчавала олигархията и автократични форми на управление, а Атина подбуждала и насърчавала различни форми на демокрация. Не след дълго искрата между двата гръцки колоса пламнала и започнала първата от Пелопонеските войни – Архидамовата.
Архидамовата война – Пелопонески войни
През лятото на 431 пр. н. е. спартанският Цар Архидам настъпил в Атика и нанесъл големи поражения на реколтата. Той имал за цел да предизвика атиняните в една решителна битка и да приключи войната. Перикъл, командващият атинските сили, бил наясно със силата на спартанската пехота и вместо това решил да води война на изтощение. При подобно развитие на обстоятелствата инициативата преминавала на страната на Атина, заради нейните неизчерпаеми икономически ресурси. Атинската флота започнала да нанася опустошение по бреговете на Пелопонес. Точно тогава зад стените на Атина пламнала голяма чумна епидемия. Бедствието било толкова голямо, че хората и аристокрацията започнали да обвиняват Перикъл за мора. Не минало много време и обвиненията срещу него били оттеглени, а през 429 г. пр. н. е. той бил избран отново за главен стратег, но малко след това чумата покосила и големия държавник.
съвременни статуетки на тежковъоръжени древни хоплити
Командването на атинските въоръжени сили преминало в ръцете на Клеон, който започнал една изключително агресивна и енергична военна офанзива. През 425 г. пр. н. е. войната навлязла в решителната си фаза. Демостен, начело на една морска ескадра, акустирал на западния бряг на Месения в залива Пилос и завзел пристанището. Спартанците направили един неуспешен опит да си възвърнат позицията, след което 400 спартиати се разположили на остров Сфактерия, който затваря входа на залива. Тогава атинската флота изготвила морска блокада над въпросния остров и спартанците се озовали в капан. Въпреки всичко атинските хоплити не смеели да дебаркират и да влязат в открито сражение със спартанските хоплити. В така създалата се ситуация късметът се усмихнал на атиняните, когато една нощ, един от лагерните огньове на спартанците прераснал в пожар. Стихията унищожила почти цялата растителност на острова. Това дало възможност на атинското командване да вижда безпроблемно позициите на врага. Но вместо с хоплити атиняните атакували с прашкари и стрелци.
Всеки ден в продължение на месец под изгарящото средиземноморско слънце, спартиатите били обсипвани с градушка от камъни и стрели и когато спартанската фаланга настъпвала срещу стрелците, те се спасявали с бягство на корабите. Спартиатите били останали почти без вода и храна, измъчени, изтощени и обезкървени, те вече не били способни да окажат сериозна съпротива. Преди да бъдат унищожени, Клеон решил да им даде един последен шанс да се предадат и тогава се случило немислимото – спартанците се предали. Шокът в Атина и в Спарта бил огромен. Атиняните за първи път видяли, че спартиатите не са толкова непобедими. Спартанците от друга страна не обвинили своите хоплити, защото в продължение на 1 месец те били преживели невероятни мъчения и страдания. Пленените на Сфактерия спартиати се превърнали в заложници на Атина, а Спарта прекратила военните действия.
Атина се утвърдила като абсолютна сила сред гръцките полиси и започнала да доминира и експлоатира съюзниците си. През 424 г. пр. н. е. атинската фаланга била разбитa от беотийците в открито сражение. Това дало възможност на спартанския военачалник Бразидас да предприеме военни действия и да възстанови баланса между двете суперсили. Недоволните атински съюзници започнали да създават проблеми и Клеон направил опит да си възвърне превзетия от Бразидас амфиполис през 424 г. пр. н. е. В битката загинали и двамата командващи. След това бил сключен мир, който станал възможен с цената на взаимни отстъпки и не носел окончателна победа на нито една от двете страни.
съвременно изобразяване на атинския боен флот
Войната със Сиракуза – Пелопонески войни
Следващият етап от Пелопонеските войни била войната със Сиракуза. Основна причина и главна роля за тази война изиграл племенникът на Перикъл и ученик на Сократ – Алкивиад. Той бил умел и хитър политик, безскрупулен интригант и човек който водел разгулен живот. Личните му амбиции станали причина за организиране на военна експедиция срещу Сиракуза. Неговите речи за богатства и военна плячка намирали добра почва за развитие в средите на алчната атинска аристокрация. Начело на кампанията трябвало да бъдат Алкивиад, Никий и Ламах. В навечерието на отплаването неизвестни лица счупили фалосите на хермиите – каменни стълбове с изображението на бог Хермес. Това светотатство било приписано на Алкивиад. Издадена му била смъртна присъда и той трябвало да се спаси с бягство в Спарта. Там Алкивиад разкрил атинските военни планове и препоръчал на спартанците да изпратят подкрепление на своите съюзници от Сиракуза.
Алкивиад
За Сицилия заминал спартанският пълководец Гилип. Той не се отличавал с особени стратегически умения, но самото му присъствие като представител на свирепите спартиати вдигнало бойния дух на гражданите на Сиракуза. Всички атаки на атиняните се оказвали неуспешни и през 413 г пр. н. е. на помощ им бил изпратен Демостен с още една морска флотилия. Той оценил ситуацията като безнадеждна и препоръчал незабавно оттегляне.
Точно в този момент атиняните, които били известни като най-безбожни от всички гърци, се поддали на желанията на жреците да се изчака новата луна. Това дало възможност на Сиракуза да прегради пътя за отстъпление и да нанесе решителен удар на атинската флота и фаланга. Пленените атиняни били заточени в каменните мини на Сиракуза, а външнополитическата позиция на Атина станала много неизгодна. Бил сключен Никиевият мир (по името атинския пълководец Никий).
Деклейската война – Пелопонески войни
По-нататъшното развитие на Пелопонеските войни продължава с Декелейската война, която започнала по съвета на Алкивиад с превземането на крепостта Декелея. Тъй като Спарта не успяла да нанесе решителен удар върху сломената Атина, тя се принудила да влезе в съюз с Персия. Персийското злато придало нови насоки в политическите действия на спартанската държава. Създаден бил Пелопонески флот, който да действа срещу Атинския морски съюз. Ситуацията за Атина станала толкова тежка, че те изгубили почти всичките си малоазийски и островни полиси, които са били техни съюзници до момента. От враждата между двете гръцки държави почнала да извлича полза само Персия. В атинската демокрация настъпила тежка финансова криза и постепенно олигархите започнали да търсят начин за узурпират властта. През 411 г пр. н. е. бил извършен държавен преврат и Атина е оглавена от съвет, управляващ в полза само на прослойка от 5000 души. Съставена била нова конституция и започнали преговори със Спарта. Провалът на тези преговори довел до спонтанно въстание на атинската флота при остров Самос. Бунтовниците избрали за свой главнокомандващ Алкивиад. През 410 г. пр. н. е. демокрацията била възстановена в Атина.
Алкивиад успял да спечели няколко решителни победи, които повишили престижа на Атина. Някои от старите съюзници се присъединили към атинските сили. Спартанците предложили мир, но атиняните неблагоразумно го отхвърлили. Алкивиад се завърнал в Атина тържествено и бил титулуван „стратег автократор“, но не след дълго се принудил пак да бяга този път към Персия и по време на бягството си бил убит.
въпреки триумфа на Спарта, победител всъщност била само Персия
От началото на Деклейската война до смъртта на Алкивиад, водеща политическа роля в Спарта играел единият от двамата царе – цар Лизандър. Най-вероятно той е стоял както зад убийството на Алкивиад, така и зад външнополитическото обвързване на Спарта и Персия. След поредица от морски битки, той най-накрая съумял да обсади Атина по суша и море. След дълга съпротива и страшен глад през 404 г пр. н. е. най-древната демокрация капитулирала под натиска на спартанците.
Целият атински флот бил предаден на Спарта, Атинският морски съюз бил разпуснат, а демокрацията паднала унищожена. Всички демократични символи и най-вече крепостните стени на Атина били разрушени под звуците на флейти. Спартиатите останали толкова доволни от разрушаването на омразните крепостни стени, че не извършили никакви кръвопролития над атинското население. Властта в Атина преминала в ръцете на държавен съвет от 30 назначени олигархи, които по-късно били наречене „тридесетте тирани“.
Новият политически режим в Атина управлявал с терор и насилие и бил под влиянието на спартанската аристокрация. Демократично настроените атински граждани намерили убежище в Тива. Там те се организирали и след серия от битки, те дали решително сражение на олигархите при Мунихия. През 403 г пр. н. е. вътрешните сблъсъци в Атина са преустановени и полисът отново се превърнал в демокрация. Спартанците не предприели никакви по-нататъшни действия за намеса във вътрешните работи на Атина.
