Пари – всеки иска повече и повече от тях. Много хора живеят само заради парите, а други понякога умират заради тях, при това не винаги доброволно. Ние хората сме социални животни и комуникираме помежду си посредством езика и жестовете на тялото. Но не по-малко важна е комуникацията ни посредством парите.
От натурална размяна към парична система
Още в праисторически времена хората са търгували помежду си. Тогава се е осъществявала натурална размяна на продукти. Това ще рече, че ако един човек има пиле следва да го размени за торба зърно, щавена кожа, каменен инструмент, ловно оръжие или нещо друго необходимо за него.
Този подход силно е ограничавал търговията. Всеки производител е трябвало да носи със себе си продукцията си с цел да си купи продукт или услуга от друг продавач. Освен това, ако другият не се е интересувал от чуждата стока, сделката ставала практически невъзможна. Затова се появила нуждата от някаква универсално разменно средство, което е лесно преносимо и ще се приеме от всеки.
В допълнение било изключително трудно да се следят пазарните курсове. Например колко пилета струва един лък, колко струват чифт цървули, колко делва вино и пр. Всеки търговец следвало да следи цените спрямо своите и чуждите продукти. Това налагало необходимостта и от универсална единица за оценка.
С разрастването на търговията между племената и появата на големите цивилизационни центрове, между хората възниквали все по-сложни икономически взаимоотношения (търговия, дългове и пр.). Появила се и нуждата от тяхното осчетоводяване, а следователно и необходимостта от универсална счетоводна единица.
Пари
С развитието на цивилизацията, по естествен път се зародила идеята за използване на нещо, което да служи като медиатор (посредник) в търговските отношения и материалната комуникация между хората. Това ново изобретение, породено от необходимостта, били парите. Има учени, които смятат, че всъщност нуждата от универсална счетоводна единица е станала причината за тяхното възникване.
Благодарение на парите всеки щял да може да търгува с всеки и да закупува само това, което си пожелае. С тяхна помощ хората щели да могат да оценяват света около себе си, да записват финансовите си взаимоотношения в счетоводни документи, а като страничен ефект дори да натрупват богатство с висока ликвидност. Но за да служи нещо в качеството си на пари то трябва да отговаря на определени условия.
Характеристики на парите
Част от американска континентална банкнота, на която ясно може да бъде прочетено, че може да бъде заменена за испански долари, злато или сребро
Парите са рядък, лесно преносим и стабилен във времето разменен материал, който е конвертируем, лесен за идентификация, труден за фалшификация, притежава собствена стойност, отличава се с висока ликвидност и не може да се създава посредством спекулативни техники. Освен това парите трябва да са делими на по-малки деноминации и паричните единици с еднаква номинална стойност следва да са взаимозаменими, т.е. не може да имат своя собствена уникалност. (Това определение е относително и може да се редактира и допълва.)
В началото черните и цветните метали се добивали много трудно и били голяма рядкост. Затова метални парчета се използвали в качеството си на медни, бронзови или железни пари. Цивилизациите, които не познавали металургията, ползвали други материали като парични средства. Историята помни пари от обсидий, лъскави камъни, мидени черупки в планините и големи камъни по островите – стига ресурсът да е достатъчно рядко срещащ се.
Някои метали обаче се срещали по-рядко от другите и оставени на елементите на природата не се изменяли. Такива били среброто и особено златото, по късно наречени благородни метали. Колкото по-рядък бил металът толкова по-ценен се явявал той за търговията. Обикновено металната маса на монетата била обвързана с нейната себестойност.
Още в Античността обаче, някои по-хитри владетели в нужда, решили да ползват монети с ниска себестойност, като им придавали по-голяма покупателна способност. Те изсичали по-голямо число на монета с по-малък грамаж или на такава направена от изцяло различен метал. Тази тенденция се запазила и доразвила в по-модерни времена.
Съществен недостатък на металните пари винаги е била тяхната голяма тежест дори в малки количества. Крупните суми било необходимо да се транспортират винаги с каруци или на коне в дисаги или сандъци. Съществено предимство на металните пари е, че те имат собствена стойност съизмерима с числото изсечено върху тях.
Банкноти
През късното Средновековие хората от Стария свят забелязали, че търговията в Ориента използвала посредничеството на хартиени документи.
Тази практика била пренесена в първите банки в Европа, където клиентите си оставяли на съхранение златото и среброто. В замяна там те получавали хартиена бележка (банкнота – буквално означава банков документ) за размера на внесените парични средства. Срещу тази банкнота банката се задължавала да изплати на приносителя ѝ съответната сума в пари. Така например търговецът можел да внесе парите си в Париж и срещу банкнотата да ги изтегли в Рим, без да се страхува, че по пътя ще бъде ограбен.
Българска банкнота от епохата на развития социализъм – при кликване на изображението ясно се вижда надписът, че банкнотата е обезпечена със злато и с всички материални активи на банката
Казано по-просто, зад въпросната хартийка стояло само обещанието на банката, че всеки ще си получи дължимата сума в злато или сребро. С течение на времето търговците започнали да обменят само банкноти, защото било по-лесно и удобно. Но всички банкноти трябвало да бъдат обезпечени със злато в банката, която ги печатала (златен стандарт/златно покритие).
Фиатни пари
От началото на 20-ти век банкнотите във Великобритания и САЩ наченали да губят голяма част от златното си покритие. Във втората половина на века през 1971-ва година, президентът Ричард Никсън окончателно премахва златният стандарт от Американския долар. Банкнотите в САЩ се превърнали във фиатни пари или още наричани валути. Даже стойността на металните монети в обращение, не отговаря на количеството и качеството на металното им съдържание.
Защо фиатни пари? „Фиат“ от латински в свободен превод означава „по закон„. Това ще рече, че зад валутата стоят единствено авторитетът на правителството, което я поддържа в обращение и икономиката на съответната страна.
Много други държави последвали примера на САЩ и Великобритания. Днес дори България оперира с фиатни пари без златно покритие. Валутите обаче имат недостатъка да са лесно манипулируеми. Това е така, защото „печатарят“ може да сложи, което си поиска число върху една банкнота, да отпечата колкото си иска и когато си поиска.
Въпреки всичко, в популярното общуване фиатните пари се възприемат като истински пари, тъй като са средство за комуникация, търговски обмен, оценка и счетоводство. Използването им обаче като средство за съхранение на себестойност е изключително рисковано и опасно.
Относителна и абсолютна стойност на парите
Всички пари – истински или фиатни, притежават стойност определена от хората, които търгуват с тях, от пазара или от печатаря. Тя може да бъде абсолютна или относителна.
Абсолютната стойност на парите се крие в численото им изражение. Една банкнота от 20 лева например, ясно указва своята себестойност измерена във валутни единици. Абсолютната стойност е важна в конкретната ситуация при съответната финансова или счетоводна операция. Това ще рече, че единствено числото на паричния носител има значение в момента на извършването на търговската сделка.
Относителната стойност на парите се крие зад покупателната им способност. Например през 2016 година, с горната сума можеха да се закупят приблизително около 10 кг качествен хляб в София. Това обаче е относително, тъй като цената на хляба зависи от производителя, от търговеца, от времето, от мястото и накрая от търсенето и предлагането на пазара.
Друг пример за относителната стойност на парите е изменението на покупателната им способност във времето. Например през 1997 година, с 20 лева не можеше да се купи дори един килограм хляб, заради обезценяването на българската национална валута. А през епохата на развития социализъм, на същата сума съответстваха 40 кг висококачествен селски хляб без значение от търговеца или мястото на покупка.
Относителната стойност на една валута зависи и от нейната конвертируемост. Например с левове в България може да се пазарува навсякъде, но в САЩ почти никой няма да сключи сделка за български пари. Т.е. в Америка левчетата са de facto хартийки без стойност, защото там си имат своя собствена валута.
Заради относителната стойност на паричните средства, ние можем да ги възприемаме в качеството им на актив, който е склонен да променя цената си подобно на всички други финансови, материални или нематериални активи. Съществена разлика обаче с останалите активи е, че добрите пари се отличават с най-висока ликвидност от всичко друго.