post

Палене на огън на открито

Огън (горене) – това е верижна, екзотермична химична реакция на енергично окисление на веществата. Казано по-просто огънят е явление, при което горими материали се възпламеняват ако към тях се внесе източник на топлина и горят докато има кислород (въздух). Естествено трябва да се спазят няколко условия.

Първо, източникът на топлина (запалена клечка кибрит, искра и др.) трябва да поддържа достатъчно висока температура, за да започне химичната реакция на горене. Няма как с топла чаша кафе да се запали каквото и да било, освен ако материалът не се възпламенява под 100 градуса по Целзий.

Второ, колкото по-трудно запалим е въпросният материал, толкова по-продължително началният източник на висока температура трябва да е в наличност, за да отдава и нагнетява топлина, до достигане на температурната точка на запалване.

Трето, за да бъде продължително горенето, трябва да има постоянен приток на кислород и достатъчно горими материали, които са необходими да поддържат верижната реакция на горене.

Палене на огън и неговото значение за човешкия вид

В зората на човечеството само няколко неща са дали невероятен тласък на човешката еволюция. Едно от тях е умението за намиране, овладяване и по-късно за палене на огън. Първите срещи с тази природна сила се отдават на сблъсъка със случайни горски пожари възникнали от мълнии или силни летни горещини. Смята се, че обгорели животински трупове са попадали в менюто на нашите далечни прадеди. Така те открили, че така храната е по-вкусна и по-лесна за дъвчене.

Това, което първите човеци не са осъзнавали било, че печеното месо е напълно безопасно откъм паразити и зарази и се усвоява по-пълноценно от организма. Всички тези предимства са дали невероятно преимущество в борбата за оцеляване на онези от прачовеците, хранещи се с печено месце. Но и това не било всичко, защото повече протеини означавали по-голям мозък, по-развита мускулатура и допълнително секс.

Прачовеци край огъня

Прачовеци край огъня – художник: Зденек Буриан

Овладяване на огъня

Някои учени смятат, че някъде около преди 350 000 години, първобитните хора са започнали да овладяват и поддържат огъня в племенното огнище. Дали е станало от случайна искра, отскочила върху слама при дялането на кремъчно острие или просто огънят е бил пренесен от някой пожар, не е ясно. Но е факт, че нашите далечни прадеди са наченали да разбират на интуитивно ниво какво е необходимо да се запали и поддържа огън.

Ловци от палеолита

Ловци от палеолита до огнището – художник: Зденек Буриан

Тъй като в по-късните етапи на човешката еволюция са започнали да се изработват дървени инструменти или дръжки от дърво за кремъчните, много вероятно е тогава да е бил открит нов метод за палене на огън посредством триене на дърво в дърво.

Палене на огън от искра, произведена при удара на метал с кремък, е технологично най-новото изобретение. Началото му датира сигурно в желязната епоха и то остава водещ метод чак до модерната епоха, макар че учени като Архимед добавили и фокусираните слънчеви лъчи в цялото това огнено уравнение.

А колкото до днес, ние все още използваме същите технологии, но вградени в кибрита и запалката, само дето всичко е много по-лесно. Има и два относително модерни начина за запалване. Единият е химически – чрез смесване на силен окислител и горимо вещество (чист пероксид с памук). Другият е физически, при който въздух се сгъстява рязко под налягане в малка горивна камера и се нагнетява висока температура, която може да запали горим материал.

Материали за палене на огън

За да се запали огън първо трябва да се съберат дърва за горене. Те са няколко вида според дебелината и размерите си:

палене на огън

материали за палене на огън

  1. Разпалки – леснозапалими материали като слама, сухи листа и борови игли, много тънки сухи клечки, хартия или каквото има под ръка. Необходими са поне две малки снопчета клечки (2 стиски). Те се подреждат конусовидно като малка пирамида. Между тях трябва да има мънички пространства, за да влиза въздух. Ако ще се използва искра за запалването на огъня, тогава е необходимо да има още и някакъв целулозен или въглероден искроуловител. В никакъв случай да НЕ се използват бензини или други летливи запалителни вещества. Някои от тях се възпламеняват с експлозия дори на метър разстояние от запалената клечка кибрит.
  2. Съчките трябва да са сухи и с дебелина, която варира между тази на кутрето и палеца на ръката. Те също се нареждат конусовидно непосредствено над разпалките. Най-тънките са най-отдолу, а най-дебелите най-отгоре, като се спазва правилото за достъп на кислород.
  3. Дървата (цепениците) – за предпочитане е да са сухи, но може да има изключения. Дебелината им средно може да варира между тази на китката и мишницата. Ако са цели, т.е. нарязани, но не и нацепени, дървата се запалват и горят по-бавно. Когато са под формата на цепеници, колкото по-тънки са те, толкова по-бързо се запалват и изгарят. Дали да се използват нацепени или ненацепени дърва зависи от това колко дълго трябва да гори огъня. В повечето случаи в употреба влизат и двата вида. Подреждането им в началото пак е конусовидно, като първо се слагат тънките и нацепените дърва.
  4. Понякога, когато огънят се е разгорял напълно, се добавя и някое сравнително дебело дърво (колкото човешко бедро) в огнището. То прави огъня по-лесен за поддържане и му помага да гори още по-дълго. Дървото може да се сложи и в самото начало, като тогава всички съчки, цепеници и дърва се подпират на него.
Подреждане на огъня

Подреждане на огъня – два различни начина; автор на изобр.: Ken Youngquist

Огнище

Огнището е мястото, което се избира за палене на огън. То трябва да бъде далеч от леснозапалими и взривоопасни сладове, хранилища или материали. Необходимо е да е отдалечено и от солидни горски масиви и особено от дървета богати на смола. Боровата гора гори буквално като напалм и е почти невъзможно да се угаси.

В случай на нужда да се запали огън в гората, той трябва да е до водоем, поточе или на горска поляна, при това колкото се може по-далеч от дърветата. Огнището е необходимо да се огради с по-големи камъни, наредени в кръг. Възможно е дори да се вкопае на педя в земята.

Всички сухи треви и клони около огнището трябва да се отстранят, за да не се запалят от случаен въглен отскочил от него. До огъня трябва да има съд с вода или купчина пясък/пръст. Те ще се използват при нужда той да бъде загасен или след като огнището не се използва повече. Тъй като след гасенето винаги остава рискът от все още живи въглени, накрая е добре внимателно да се разрови и провери пепелта, дори ако е необходимо с гола ръка.

огнище

огнище

За по-лесно палене на огън, мястото на огнището трябва да е разположено на суха земя. Също така не трябва да е ветровито (някъде на завет в долчинка), защото силният вятър може да загаси огъня или да го разрастне до пожар. Най-малкият, но много досаден проблем е, че вятърът често ще издухва дима в лицата на хората около огъня.

Палене на огън

След като е избрано огнището, съчките и дървата са наредени идва и ред за запалване на огъня. То може да стане чрез внасяне на запалена клечка кибрит при разпалките (слама, сухи листа и т.н.). Също е възможно със запалка да се възпламени суха или смолиста клечка или пък парче смачкана хартия и да се сложат на същото място.

Може при сламата и клечките да се добави парче памук или пухче от топола, магарешки трън, повет или някакъв друг вид искроуловител и просто да се хвърли върху него искра от магнезиева запалка. Вариант е също при слънчево време и безоблачно небе да се използва лупа или специално вдлъбнато огледало. С тях се фокусират слънчевите лъчи върху хартията или сламата и те се запалват.

Веднъж запалени лесногоримите материали могат да угаснат поради силен вятър или недостиг на въздух (кислород). Друг неприятен вариант е да изгорят преди да се запалят съчките, защото огънят не е бил подреден добре. За  да се избегне това, ако е необходимо може да се добавят единични клечки в движение. Те ще спомогнат да се разгорят по-силно подредените разпалки или пък да се уплътнят твърде големите разстояния между клечките и съчките.

Ако се появи силно задимяване е добре да се осигури струя въздух в огъня, за да не се задуши преди да се е запалил. Това става или чрез духане или с някакво импровизирано ветрило. Директното духане в огъня с уста крие опасност от нагълтване с дим и опърляне в първите пламъци. Но това си остава най-ефективният метод използван от зората на човечеството до днес.

горящ огън

горящ огън

Поддържане на горенето

Разгорелият се огън е желателно винаги да се наблюдава поне от един човек. Когато горенето премине зенита си и започне да затихва, огънят навлиза в късната си фаза. Тогава той гори равномерно и почва полека да гасне. За да не изгасне напълно, към него периодично се добавят дърва или цепеници – по 1-2 броя. По този начин се поддържа равномерното му горене.

Много пожари започват от огън оставен без надзор. Другото което се случва, ако огънят се остави ненаблюдаван е, че може да угасне. Тогава да трябва да се пали отново. Повторното палене не е сложна процедура ако има останали живи въглени. Просто се поставят клечки и съчки върху тях и след стабилно раздухване се появява пламък. Липсата на живи въглени обаче означава, че ритуалът по запалването трябва да се повтори от самото начало.

Живи въглени, палене на огън

Живи въглени подходящи за печене на месо и други храни

Приготвяне и печене на храна

Често причината за палене на огън на открито е, за да се приготви храна, за което има много начини. В някои култури съществуват ястия, които се заравят в пръстта или в пясъка преди да се запали огъня, за да се задушат. След неговото загасяне те се изваждат и се консумират. В повечето случаи обаче храната се готви над огъня. Ако се използват съдове, за предпочитане е те да са глинени или чугунени. И като цяло най-добре е да се готви не на пламък, а на огромната топлина отделяна от жаравата (купчината живи въглени).

Печене на скара

Печене на скара

Когато става дума за изпичане на месо на шиш или на скара, желателно е то да е на около педя разстояние от жаравата или повече. За да се опече равномерно отвсякъде, месото е необходимо да се върти. Пламъците са лош избор за печене, защото изгарят храната отвън, а отвътре тя остава сурова. Освен това те я одимяват в сажди, които според някои проучвания са доста вредни. Затова и опушването на месо и риба трябва да се прави по-надалеч от пламъците на огъня.

палене на огън

Пушено и печено месо на скара около голямо огнище

Печенето на месце върху нажежените камъни около от огнището е също добър вариант. При това той е доста по-добър отколкото изпичането му директно върху жаравата, което пък е подходящо за свежи кочани млада царевица. Също полезна технология за готвене е, ако гърне с храна се засипе с живи въглени. Тогава е необходимо да се внимава за водната пара под налягане в съда. Заравянето на картофи под слаба жарава е мързелив начин за печене, но за сметка на това доста вкусен и употребяван.

Горски пожари

Палене на огън на неподходящо място, често се превръща в причина за голям горски пожар. Това е страховита и унищожителна стихия, преди или при попаднето насред която, трябва да се направи следното:

  • Ако огънят излезе извън контрол веднага да се използват подготвените предварително за целта вода, пръст или пясък. Лишаването на огъня от кислород го угася.
  • Ако те не са достатъчни, тогава да се употребят зелени клони с листа или вълнени/брезентови одеала и други слабо горими платове, като с тях се удрят пламъците, за да се задушат. Памучните, ленените и вълнените дрехи да не се събличат освен ако не са запалени. Малките пламъчета могат директно да се стъпкват с обувки. Трябва да се действа бързо и енергично, но изключително внимателно.
  • Ако пожарът е голям и е излязъл от контрол, да се определи посоката на вятъра, а оттам и посоката на движение на огъня. След това се започва евакуация в безопасно направление.
  • При първи контакт с цивилизацията незабавно трябва да се информират съответните компетентни държавни органи за защита.
  • Ако евакуация от зоната на пожара е невъзможна и огънят отреже всеки път за отстъпление, трябва да се намери бързо близък водоизточник (поточе, езеро, блато или голяма локва) и да се използва за омокряне на цялото тяло заедно с дрехите. На устата се поставя мокра кърпа от няколко пласта и макар трудно, да се диша само през нея. Близо до земната повърхност димът е по-малко.
  • Ако няма водоем да се търси вече изгоряло място, защото огънят няма да се върне там.

Епилог

Палене на огън на открито е човешка древна привилегия и право, което ни свързва духовно с нашите предци, живели десетки хиляди години преди нас. Това е уникален акт, посредством който укротяваме една природна стихия и я подчиняваме на волята си, за да се почустваме неизменна част от цялата Вселена. А огнището, то е онзи изначален източник на искрата, която ни е превърнала в суперсоциални животни и част от човешкото племе. Използването на това наше право трябва да става отговорно и с ясното съзнание, че все още не сме господари на същата тази Вселена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!