post

Падането на Берлинската стена и обединението на Германия

Падането на  Берлинската стена бележи края на Студената война и с това на дневен ред идва идеята за обединението на германската държава. Наложено от външни фактори, разделението на Германия след края на Втората световна война, е органически чуждо на германския народ. И на изток, и на запад хората го приемат като временно ирационално състояние на нещата и живеят с мисълта за възстановяване на единството.

Берлинската стена се явява грозен символ на разделението през 20-ти век. Тя е изградената през 1961 година, като нейната основна цел е да попречи на бегълците да преминават от Източен към Западен Берлин. Около 300 души загиват през годините в опитите си да я преодолеят. От друга страна успешните опити за бягство надхвърлят 5000.

Светът през 80-те години на XX век

СССР се задъхва икономически в опитите си да се противопостави на САЩ. Сериозните финансови трудности на Москва, са използвани от американският президент Роналд Рейгън. Той и кабинетът му съзират удобен момент Студената война да бъде доведена до успешен край за Америка. Американците съумяват с умели дипломатически действия да поставят Съветския съюз в още по-затруднено положение.

изграждането и падането на Берлинската стена

изграждането и падането на Берлинската стена

Заради множащите се икономически проблеми, съветският лидер Михаил Горбачов се вижда принуден да ограничи икономическата помощ за своите източноевропейски съюзници. Това естествено ги тласка към разширяване на външнополитическите контакти и довежда до намаляване влиянието и авторитета на СССР в региона.

В международен план все по-усилено започва да се говори за обединение на двете Германии. На 12 юни 1987 г. Роналд Рейгън, при посещението си в Западен Берлин, произнася паметна реч пред Брандебурската врата. В нея той призовава за падането на Берлинската стена. Американският президент се обръща към съветския лидер с прочутата си реплика: „Господин Горбачов, разрушете тази стена!

През октомври 1988 г. федералният канцлер Хелмут Кол отива на посещение в Москва. Там той открито поставя въпроса и не среща съпротива от генералния секретар на КПСС, който на свой ред подчертава колко е важно да бъде решен германския въпрос. През пролетта на 89-та година Михаил Горбачов връща визитата в Бон. Там той казва, че „ФРГ ще бъде основен партньор в изграждането на нова Европа.

падането на Берлинската стена

Рейгън: Господин Горбачов, разрушете тази стена! (12 юни 1987 г.);  Хелмут Кол (дясно)

Няколко месеца по-късно, съветският ръководител има среща с министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър. „Желязната лейди“ споделя, че двете страни „нямат интерес от бързото обединение на двете германски държави“. Разположението на САЩ и новият президент Джордж Буш обаче е именно такова.

Падането на Берлинската стена

Ерих Хонекер

Ерих Хонекер

Горбачов обвинява американците че водят такава политика в Източна Европа, която да доведе до отслабване на връзките на тези държави със СССР. Плодовете на тази политика много скоро дават резултат. В целия източноевропейски блок тече процес на ерозия на социалистическите режими. Отприщва се широко гражданско недоволство и започват да се учредяват неформални организации срещу властта.

Михаил Горбачов

Михаил Горбачов

През октомври Горбачов официално обявява в Хелзинки, че Съветският съюз се отказва от доктрината „Брежнев“ за ограничени суверенитет. Той декларира, че Москва няма да се намесва във вътрешните работи на източноевропейските страни и изразява надежда, че и останалите няма да го правят.

ГДР също не прави изключение от събитията. Там се организира сериозно съпротива срещу властите. На 11 септември 89-та Унгария взема решение да отвори границите си Австрия. Това довежда до сериозен поток от мигранти от Източна към Западна Германия през австрийските територии. Ситуацията силно дестабилизира режима в Берлин. На тържествата по случай 40-годишнината от създаването на ГДР през октомври същата 1989-та година, Горбачов дава недвусмислени знаци на диктатора Ерик Хонекер, че неговото време е изтекло.

Той се оттегля, а за неговите наследници остава само да подпишат смъртната присъда на източногерманската държава. На 9 ноември правителството отменя ограниченията за напускане на страната. През нощта на 9-и срещу 10-ти събралото се гражданство щурмува и разрушава Берлинската стена!

Обединението на Германия

Срещата в Малта

С падането на Берлинската стена пътят към обединението на Германия е отворен. В създалата се ситуация остава само да бъдат уредени нещата в правен и дипломатически пан. На 28 ноември, федералният канцлер Хелмут Кол представя в Бундестага своят план за обединението. Речта му изненадва мнозина.

Откритото говорене за сливане на двете Германии на този ранен етап е дръзко, тъй като все още има негови противници в Европа. Най-остро реагират лидерите на Франция и Великобритания съответно Франсоа Митеран и Маргарет Тачър. Кол обаче е спокоен, тъй като разчита на американската подкрепа.

срещата в Малта 1989-та

срещата в Малта 1989-та

През декември се провежда историческата среща в Малта между Горбачов и Буш. На нея са обсъдени редица аспекти за бъдещото устройство на Европа. Германският въпрос заема централно място в разговорите.

Съветският лидер не се обявява категорично против обединението и това развързва ръцете на американците. След срещата говорителят на външното министерство на СССР Герасимов произнася крилатата фраза „Ние погребахме Студената война в Средиземно море.

Краят на разделението

С началото на 1990-та започват открити преговори за статута на Германия. Горбачов отстъпва от първоначалното си условие за неутралитет на новата държава и постепенно става ясно, че обединена Германия ще бъде член на НАТО. Условията по обединението са уточнени окончателно на срещата в Москва между Кол и Горбачов. Последният не отправя почти никакви възражения срещу плана на германците. По тази причина, по-късно е обвиняван от критиците си предателство.

На 12 септември 1990-та в Москва, от представители на СССР, САЩ, Великобритания, Франция, ФРГ и ГДР е подписан Договор за окончателно регулиране по отношение на Германия.

Обединението става факт на 3 октомври същата година. То е последвано от подписването на Парижката харта за нова Европа през ноември. Държавите от източния и западния блок декларират че вече не се смятат за противници. Счита се, че с тази конференция е сложен окончателен край на Студената война.

Изводите

Падането на Берлинската стена и обединението на Германия са безспорно справедливи политически актове. Поставянето на край на разделението на страната е събитие, дълго чакано от германският народ. Исторически не остават причини германците да продължават да плащат цената за действията на нацистите по време на Втората световна война. Разрушаването на Берлинската стена има голямо значение и в символичен план за свободата и изграждането на новия свят.

От друга страна обаче то става твърде бързо и едностранчиво. Не се отчитат спецификите на различните интереси в Европа и големите различия в устройството на ГДР и ФРГ, които изискват по-плавен преход. На практика се стига до анексиране на Източна от Западна Германия. Това е един от елементите, които водят до нарушаване на баланса в Европа и света. В чисто вътрешен план, тези недомислици довеждат до сериозни икономически различия в източните и западните части на обединена Германия, които и до ден днешен не са преодолени напълно.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *