post

Цар Самуил и Охридското царство

Цар Самуил е български владетел от Първото българско царство, който управлява от 997 до 1014г. Той ръководи държавата във време на засилен държавен разпад и организира съпротивата срещу византийските военни домогвания. В резултат на поредица от грешки, самуиловата армия е разгромена, войниците му са ослепени а той е съкрушен и умира в резултат на това.

Време на изключителен упадък

По времето на цар Петър I разложението в българската държава било обхванало предимно източните ѝ територии. На запад, където земите падали под директната власт на различни управници, все още се пазели българските държавнически традиции от времето на цар Симеон и хан Крум.

В тези територии се зародило движение, целящо спасяване на българската държава. То било оглавено от 4-ма братя комитопули (синове на комита Никола) – Давид, Моисей, Арон и Самуил. Техните действия принудили император Йоан Цимисхи да освободи Борис II, за да заеме българския престол.

Василевсът се надявал новият български владетел да се справи с антивизантийските настроения в западните части на България. Плановете на византийския император се оказали добре премислени, защото комитопулите се подчинили на Борис II. Те останали бездейни до падането на Преслав през 972-ра и присъединяването на Източна България към византийската територия.

След унищожаването на българското царство, Йоан Цимисхи започнал тригодишна военна кампания срещу арабите. Това време било използвано от комитопулите за сплотяване и външнополитическо легитимиране на остатъците от българската държава. При четиримата братя отишли много български боили, а също и сваленият български патриарх.

Съпротивата на комитопулите

През 976 година след смъртта на Йоан Цимисхи, североизточните територии на Преславска България се вдигнали на въстание. Своевременно Моисей обсадил град Сяр, а Самуил започнал военни действия в посока Тесалия. По време на обсадата, втория от четиримата братя – Моисей паднал убит. При неизвестни обстоятелства подобна участ сполетяла и най-големия брат Давид.

Подбудени от бунтовете в българските земи, Борис II и брат му Роман избягали от Константинопол, за да оглавят събитията в България. На границата Борис паднал убит по погрешка от българската стража. При завръщането си Роман бил провъзгласен за български цар, а Самуил и Арон го припознали като такъв. Въпреки царското достойнство, новият владетел не управлявал земите си. Тази роля се паднала на Самуил.

Първи сблъсък с Василий II

Междувременно на престола в Константинопол се възкачил Василий II – император, който се отличавал с много качества. В началото на управлението си той имал да решава други проблеми и едва през 986 година се насочил срещу българите. В продължение на 20 дни Василий II обсаждал Средец, но заради продоволствени проблеми причинявани от българските войски, му се наложило да вдигне обсадата.

По време на отстъплението му на 17 август, в една тясна клисура между Траянова врата и Ветрен, Самуил го връхлетял от засада и унищожил цялата му армия. Само решителните действия на арменската гвардия спасила император Василий от участта на Никифор I. Поражението на Василий II заплашило дори императорския му венец.

В Константинопол възникнали междуособици, но същото се случило и в България. Арон бил завладян от завист заради успехите на по-малкия си брат Самуил и потърсил политическа подкрепа от ромеите, за да се изправи срещу брата си.

В така създалата се обстановка, Самуил направил единственото възможно, като заповядал брат му и цялото му семейство да бъдат избити. По молба на своя син Гаврил Радомир, Самуил направил грешка и пощадил живота на братовия си син Иван Владислав. Скоро след това българския цар Роман бил пленен отново от византийците.

Самуил, цар на българите

В продължение на близо 20 години Самуил бил неформален владетел на българските земи, а след пленяването на Роман в 994-та, той останал единствен претендент за короната. През 997 година Самуил се провъзгласил за цар на България. Новата столица била преместена в град Охрид. Вече като коронован монарх, последният от четиримата комитопули повел българските войски към Солун.

Там в открито сражение разбил византийския гарнизон оглавяван от Григорий Таронит, но не могъл да вземе града. След това българската войска се отправила на юг към Гърция, където била застигната от друга византийска армия водена от Никифор Уран.

цар Самуил, Охридското царство

гибелта на Григорий Таронит при Солун

При срещата на двете сили, Самуил допуснал голяма тактическа грешка. Той не заповядал на войниците да укрепят стана си, защото разчитал на естествената му защитеност. Ромеецът само това чакал. В малките нощни часове, византийците преминали през брод на река Сперхий. Никифор Уран успял да изненада българите и разгромил цялата самуилова войска.

Българският владетел и неговия син едва успели да се спасят с малка част от войниците си. Било сключено временно примирие, което трябвало да даде време на Василий II да приключи кампанията в Сирия, а на Самуил да възстанови въоръжените си сили. Докато траел мирът с Византия българският владетел провел успешна военната кампания в сръбските княжества. Един от пленените сръбски князе – Иван Владимир, по-късно оженил за дъщеря си Теодора Косара.

Настъплението на ромеите

През 1001 година Василий II приключил с делата си в Сирия, а Византия била в зенита на своята мощ. В този исторически момент василевсът започнал настъплението си в българските земи. Източна България заедно с Преслав и Дръстър окончателно паднали под византийска власт. През 1002 година император Василий овладял Южна Македония и Тесалия. По-късно Видин е превзет с обсада и предателство. Като капак на всичко, паралелно с войната с Византия, бушувал и конфликт с Унгария.

В тези мрачни дни за българската държавност станало ясно, че ромейската военна машина е набрала страшни сили. Въпреки суровата реалност, българските крепости продължили да се отбраняват до последно. Непрекъснатите поражения не погубвали надеждата за обрат. Много често пленените български войводи, които получавали шанс от василевса да живеят спокойно и безметежно в Константинопол, съумявали да избягат и отново се присъединявали към съпротивата.

През 1003 година при Скопие двете армии се срещнали готови за бой. Самуил отново пренебрегнал мерките за сигурност и пропуснал да укрепи стана си. Императорът прекарал войските си през брод на Вардар и успял да го победи, като след това овладял града.

След тази си победа Василий II се отправил към Перник, където го очаквал несломимият войвода Кракра. През 1004-та Самуил се спуснал към Солун и за втори път не могъл да го превземе. Следващите 7-8 години били изпълнени с кървави сблъсъци без категоричен изход за двете страни. Настъпила 1014 година, когато василевсът начело на армията си се отправил към Струмица.

Един на всеки сто

При село Ключ теснините били преградени от защитни съоръжения изградени по заповед на Самуил. Въпреки това ромеите, с обходна маневра през Беласица, минали в българския тил. Никифор Ксифий ударил българите в гръб и те се видяли принудени да се бият на два фронта.

Самуиловите ратници се оказали в смъртна клопка, от която българският цар се спасил по чудо и благодарение на помощта на своя син Гаврил Радомир. Четиринадесет хиляди български войници нямали този късмет и попаднали в плен. Понататъшните военни действия на Василий II били осуетени от Гаврил Радомир и остатъка от българската войска.

Кончината на цар Самуил

Кончината на цар Самуил

Византийският император бил мъдър и умерен владетел. Но за да всее ужас във враговете си, той издал заповед на всички пленени български войници, да им бъдат извадени двете очи. На стотниците, императорът оставил по едно око, за да могат да водят незрящите си другари. При вида на слепите си бранници, Самуил получил удар и три дни по-късно починал на 6 октомври 1014 година. Заради необичайната си жестокост, Василий II бил наречен по-късно от византийските хронисти „Българоубиец„.

Нито едно добро не остава ненаказано

След смъртта на цар Самуил, на българския престол се възкачил Гаврил Радомир. Той по-късно паднал убит от братовчед си Иван Владислав, чиито живот бил пощаден от Самуил по молба на същия този Гаврил Радомир.

В продължение на 3 години ароновият син се опитвал неуспешно да изпълнява ролята на български владетел и накрая бил убит при обсадата на град Драч. Последно огнище на съпротивата останала Средешката област, където Кракра Пернишки давал лют отпор на всяко византийско настъпление.

След смъртта на Иван Владислав, Василий II побързал да се отправи на запад да разгроми упорития войвода. Но точно тогава в Одрин пристигнали пратеници на Кракра, които го уведомили, че Перник заедно с 35 околни крепости се предават.

Войводата Ивац останал последният от хората на Самуил, който отказвал да коленичи пред василевса. Накрая той бил коварно ослепен и неговата съпротива била сломена. След като в продължение на повече от 3 века, българската държава създавала многобройни и страшни опасности за Византия, сега тя била победена и унищожена от наследниците на Източната Римска империя…

Сходни Публикации

One thought on “Цар Самуил и Охридското царство

  1. Българската армия не е правила грешки, предателствата от приближени на царя са били в повече та именно от това битките са обречени, а краят за войниците страшен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *