post

Освобождението на България от турско робство

Освобождението на България от турско робство е военен и политически акт, който е резултат от многовековните борби на българския народ, решителната намеса на Руската империя с военна сила и моралната подкрепа на повечето европейски народи.

В следствие на Руско-турската освободителна война, на 3 март 1878 г. или 19 февруари по стар стил, с подписания в предградието на Цариград – Сан Стефано мирен договор, е възстановена българската държавност, след близо петвековно османско владичество.

Българският въпрос в центъра на европейската дипломация

Връх на национално-освободителните борби на българите е Априлското въстание от 1876 г. То е слабо организирано, бунтовниците са зле въоръжени и затова е жестоко потушено от турските власти. Въпреки това, общественото мнение в Европа и света научава за българския героизъм и безкрайните страдания, на които са подложени християните от български произход във владените от османлиите земи.

Януари Макгахан

Януари Макгахан

Благодарение на множеството репортажи и кореспонденции, като тези на американския пътуващ журналист Януари Макгахан (Januarius Aloysius MacGahan) истината за османските зверства излиза на яве. Знакови за времето си имена, като френския интелектуалец Виктор Юго, английския политик Уилям Гладстоун, руските писатели Фьодор Достоевски, Иван Тургенев и Лев Толстой, хърватския епископ Йосип Щросмайер и много други надигат глас в защита на българите. В множество европейски градове като Лондон, Виена, Берлин, Петербург, Париж и прочие се провеждат митинги в подкрепа на българската кауза.

Една година преди Априлското въстание, такова избухва и в Босна и Херцеговина. През лятото на 1876-та пък Сърбия и Черна гора водят неуспешна война срещу Османската империя. Всички тези фактори нажежяват страстите до краен предел. Положението на Балканите става твърде взривоопасно и възниква нуждата от мерки за успокояване и умиротворяване на региона.

Цариградската конференция

граф Игнатиев

граф Игнатиев

За решаване на балканските проблеми, Великите сили свикват посланическа конференция в Цариград. Тя се състои в периода 23 декември 1876 – 20 януари 1877 година. В нея вземат участие посланиците на Великобритания, Руската империя, Франция, Германия, Австро-Унгария и Италия. Това са съответно: сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, граф Франсоа дьо Бургоан, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи и граф Людовико Корти. Тяхната задача е чрез дискусии да достигнат до проект за справедливо териториално устройство на балканските провинции на Османската империя.

Във връзка с българския въпрос се обсъждат различни решения. Консенсус се оформя около английското предложение за даване на автономия на две области. Източна – включваща Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски и Пловдивски санджак (административно – териториална единица в Османската империя), както и определени части от Одринския. И Западна автономна област, която да обхваща санджаците Битолски, Скопски, Нишки, Софийски и Видински. Проектът предвижда и главни управители на двете области, назначени от султана, както и законодателно събрание.

Османската империя обаче още от началото показва, че няма да се съобрази с решенията на конференцията. В деня на откриването ѝ, по най-демонстративен начин с топовни салюти е оповестено, че султан Абдул Хамид II „дарява“ поданиците си с конституция. По този начин империята иска да изтъкне, че счита въпроса с правата на балканските християни за приключен.

На 18 януари 1877 г. Великият везир Митхат паша официално декларира, че Турция не приема решенията на конференцията. В резултат на това, всички Велики сили изтеглят своите посланици от Цариград и прекратяват дипломатическите си отношения с империята.

Последният опит за въздействие върху султана е подписаният от Силите на 19 март същата година Лондонски протокол. В него те отново призовават да се предприемат реформи в посока разширяване правата на християните. Той също е оставен без сериозно внимание от страна на Високата порта.

Подготовката за сблъсъка

Известни са дългогодишните културни връзки между българския и руския народ. Те датират още от Екатеринините войни в края на 18 век. Българите виждат в руските войски свой защитник срещу турския поробител. Договорът в Кючук-Кайнарджа от 1774 г. официално дава на Руската империя правото на покровителство на православните християни в Османската империя. За силната руско-българска близост допринася разбира се общата вяра и изключително близките езици на двата народа.

Цар Освободител - наричан така от българи и руснаци но поради различни причини

Александър II – наричан Цар Освободител от българи и руснаци, но поради различни причини

Логично, Априлското въстание получава най-широк отзвук в Русия. Славянските комитети организират изпращането на помощи за пострадалите българи. Провеждат се и множество митинги, които призовават императора да воюва за свободата на „православните братя отвъд Дунав„.

Сред руските държавници има различни мнения по въпроса, но в крайна сметка след поредица обсъждания, се стига до извода за необходимостта от военно решение. На 12 април 1877 г. с манифест на император Александър II Русия обявява война на Турция. Това обаче не е спонтанен акт, а отдавна планиран ход. Шест месеца по-рано, на руска територия се сформират дружините на българското опълчение, при това с указ на императора.

Ход на Руско-турската освободителна война

Руско-турската война, останала в историята като Освободителна, се води на два фронта – Кавказки и Дунавски. Числеността на руската армия съсредоточена на Дунавския фронт е малко над 250 000 души. Румънското княжество се  явява ключов съюзник на русите по време на кампанията им на Балканите. Освен че предоставят свободен достъп през територията си, румънците се включват във войната с около 60 000 щика.

генерал Гурко

генерал Гурко

Към освободителната армия е присъединено и българското опълчение от близо 7500 души. В състава му влизат бивши бунтовници и участници в освободителните борби на съседните балкански народи. Опълченците попадат под прякото командване на генерал Николай Столетов. Опълчението е включено в състава на Предния отряд на руската армия, командван от генерал Йосиф Гурко. Граф Пьотр Алабин връчва лично знамето на опълченците, което е специално ушито и извезано за българите в град Самара (Самарското знаме).

На 15 юни руската армия извършва успешен десант при град Свищов и преминава река Дунав. Постигнати са бързи успехи в Североизточните български земи. Руснаците освобождават знакови места като старата българска столица Търново и установяват контрол над четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен. Предният отряд е изпратен на юг.

Дни на върховно напрежение

генерал Столетов

генерал Столетов

На 7 юли е завзет ключовият Шипченски проход и освободителните войски преминават южно от Стара планина. Стара Загора също е освободена, но за кратко. В края на юли след продължителни боеве, турците успяват да си възвърнат града. Той е опожарен до основи и петдесетхилядното население е подложено на поголовно клане. По време на боевете за Стара Загора са убити няколко знаменосци на Самарското знаме в това число и подполковник Павел Калитин.

Междувременно руската армия търпи неуспех в опитите си да превземе Плевен чрез няколко щурма. Обсадата на града се затяга и победата във войната е заложена на карта. По това време, командващ турските табори от юг, Сюлейман паша настъпва с 35 хиляден корпус от опитни ветерани, от Стара Загора към Мизия, с цел да се съедини с Осман паша при плевенската позиция.

Отсъпващият отряд на генерал Гурко заедно с българското опълчение блокират Шипченския проход. Те се укрепяват на връх Шипка и тяхната задача е да не допуснат настъпващата османска армия да премине на север от Стара планина. На 9 август по стар стил започват решителните шипченски боеве.

Турските атаки следват една след друга, но безрезултатно. В 3 дни на върховно напрежение, българските опълченци и руските войници се отличават с невероятен героизъм. Често боевете се водят на нож под непрекъснатата артилерийска канонада на турските батареи. В най-критичния момент от сраженията пристигат руски подкрепления водени от генерал Фьодор Радецки. Активните военни сблъсъци продължават общо шест дни, а българското опълчение е изтеглено на 5-я ден от боевете, за да се възстановят силите му.

Стоманената батарея на Шипка - метално ехо от гръмотевичните боеве за освобождението на България от турско робство

Стоманената батарея на Шипка – метално ехо от оглушителните боеве за освобождението на България от турско робство

Последвалите военни действия не се увенчават с успех, а Сюлейман паша се окопава на отбранителна позиция. Шипченската епопея продължава почти до края на войната. Двете страни в битката постепенно преминават в позиционен сблъсък

Заключителен етап на войната

генерал Тотлебен

генерал Тотлебен

На 10 декември 1877 г. войските командвани от ген. Едуард Тотлебен успяват да превземат Плевен. Тази победа има решителен характер за изхода на войната и Освобождението на България от турско робство. Следват нови победи при Арабаконак и Етрополе и пътят за освободителните отряди на юг е открит.

На 23 декември (4 януари по нов стил) е освободена София, а на 4-ти (16-ти) Пловдив. Когато руските войски наближават на 20 км от Цариград, Великобритания решава да се намеси в Руско-турската освободителна война. Британската империя прави показна морска демонстрация на сила в Мраморно море, с която дава знак на руския император да спре настъплението.

На 19 януари е подписано Одринското примирие между двете страни, с което се прекратяват бойните действия.

Сан-Стефанският мирен договор

Точно месец по-късно на 19 февруари или 3 март по нов стил е подписан Сан-Стефанският мирен договор, с който се слага край на войната. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. Създава се Българско автономно княжество, което заема обширни територии в Мизия, Тракия, Поморавието, Македония, а също в Косово и Албания (170 000 кв. км.).

Сан-Стефанският мирен договор е предварителен и е ясно, че няма как такива мащабни териториални промени да се случат без санкцията и на останалите Велики сили. Русия обаче се стреми да създаде здрава основа за предстоящите преговори.

Въпреки че Берлинският конгрес ревизира териториалните клаузи на този договор, Санстефанска България става идеал за следващите поколения българи. Няколко български генерации наред, упорито ще работят, къде успешно и къде не, за да видят родината си обединена и свободна.

Освобождението на България от турско робство поставя началото на Третата българска държава на река Дунав, която съществува и до ден днешен.

Сходни Публикации

One thought on “Освобождението на България от турско робство

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *