post

Обикновена хидра – клас Хидровидни (Hydrozoa)

Клас Хидровидни (Hydrozoa) са безгръбначни животни, които принадлежат към тип Мешести, който от своя страна наброява над 9000 животински вида. Хидровидните  притежават всички основни характеристики на типа, към който принадлежат. Тялото им е просто устроено и има формата на кожен мех (торба) ограждащ телесна празнина (стомашна). Мехът се състои от два слоя клетки – външен (ектодерма) и вътрешен (ендодерма). Двата слоя клетки са отделени един от друг посредством пихтиесто вещество. Представителите на клас Хидровидни имат радиална симетрия на тялото и обитават сладководни басейни с обилна растителност.

Устройство на тялото обикновена хидра

Видовете към род Хидра са множество, но на външен вид и по устройство са доста идентични и в тази публикация ще разгледаме един от тях – Обикновена (зелена) хидра (Hydra viridis  или още  Hydra viridissima). Тялото на обикновената хидра има вазовидна цилиндрична форма с размер около 1 см и характерно за целия тип Мешести устройство. В горния му край се разполагат 6 броя пипала с копривни клетки, а в основата на пипалата се намира устата. Клетките, които изграждат двата слоя на кожения мех се наричат епително-мускулни, защото всяка епителна клетка в базовата си част (към пихтиестото вещество) е свързана с мускулно образувание, което може да се съкращава. Когато мускулните клетки на ектодермата се съкращават тялото се скъсява, а когато мускулните клетки на ендодермата се съкращават, тялото се издължава.

Хидра

Хидра – издължаване и скъсяване в следствие на съкращаване на епително-мускулните клетки (автор: Frank Fox)

Епително-мускулните клетки на ендодермата имат до 3 камшичета и притежават способността да образуват лъжливи крачка. Друг тип ендодермални клетки са жлезистите, които се срещат между епителните и участват в храненето на хидрата. В основата на ендодермата има и единични нервни клетки, които контактуват помежду си посредством нервни влакна.

Ектодермата има сходен строеж, но вместо обикновени жлезисти клетки, между ектодермалните предимно в пипалата, се срещат копривни клетки ( книдоцити или още книдобласти ). Епителните клетки нямат камшичета, между тях могат да се открият интерстициални клетки и нервни рецепторни клетки със стърчащи навън окончания.

Анатомия на обикновена зелена хидра

Анатомия на обикновена зелена хидра

Хранене и храносмилане на клас Хидровидни

Обикновената хидра е хищник и няма оформена храносмилателна система. Когато малко водно животно се допре до някое от пипалата ù, то закача книдоцила (кукичка) и оперкулума (капачето) на копривната клетка се отваря. Оттам се показват шила (стилети), които се забиват в жертвата, шипове я задържат и между тях се изстрелва нишка с каналче в раната. Тя служи като медицинска игла да се инжектира нервно-паралитична отрова от нематоцистата директно в тялото на жертвата.

Книдоцит

Книдоцит (книдобласт с функционираща нематоциста)

С помощта на пипалата хранещата се хидра поднася парализирания си улов към устата, а оттам той попада в стомашната празнина. Жлезистите клетки на ендодермата отделят смилателни сокове и така се извършва извънклетъчно смилане на храната. Раздробена на малки частици, тя попада в обсега на лъжливите крачка на епителните клетки и те я внасят в собствената си цитоплазма, която е богата на храносмилателни вакуоли. В ендодермалните епително-мускулни клетки се извършва вътреклетъчно смилане. Несмлените частици се изхвърлят от стомашната празнина през устата.

Дишане и Отделяне

Обикновената хидра няма специализирани дихателна и отделителна система. Дишането е на клетъчно ниво и се осъществява чрез директна обмяна на газове с водната среда с цялата повърхност на тялото. Отделянето е на същия принцип – директно във водата.

Нервна система

Нервната система на мешести e  съставена от мрежовидно свързани неврони с нервни израстъци и рецепторни нервни клетки (чуствителни на допир). Заради това тя носи общото название мрежеста нервна система, а фактът, че няма нервни центрове я определя като дифузна нервна система. Тази е причината на всяко дразнение хидрата да реагира с цялото си тяло, а не само с един участък от него. Реакцията се осъществява посредством епително-мускулните клетки.

Обикновена Хидра

Обикновена Хидра – автор: Frank Fox

Движението на хидрата във водата е почти пасивно и е зависимо изцяло от силата и посоката на водното течение. Придвижването по повърхността на субстрата е активно, като обикновената хидра се огъва и премества тежестта си върху горния си край с пипалата, след което отново се огъва и измества тежестта си отново върху долния си край и така се премества.

Размножаване и развитие

Обикновената хидра може да се размножава по два напълно различни начина – безполов и полов. Безполовото размножаване става посредством пъпкуване. По тялото на възрастния индивид се образуват пъпки, които нарастват и от тях се формира младият индивид, който когато е напълно оформен се отделя във водата. Малката хидричка има идентичен геном с майчиния си, т.е. същия ДНК код.

Пъпкуване на хидра

Пъпкуване на хидра – автор: Schuchert, Peter

Някои хидри са разделнополови животни, при които мъжките и женските полови клетки се образуват в различни индивиди. Други са хермафродитни – мъжките и женските полови клетки се формират в един и същи индивид, но оплождането е кръстосано (между индивидите, а не самооплождане).

При половото размножаване по тялото на женската през есента се образуват подутини с яйцеклетки. Сходни подутини се формират и при мъжките, но те съдържат сперматозоиди. Когато сперматозоидите узреят, подутината се спуква и те се насочват плавайки към подутината на женска със зряла яйцеклетка, като вероятно се ориентират по химически път. След сливането на двете полови клетки, оплодената яйцеклетка презимува и през пролетта от нея се развива младата хидра. Тя има изцяло нов геном, т.е доста различен ДНК код, който е комбинация от двата родителски и нова рекомбинантна ДНК.

Индивидите, които са резултат от полово размножаване са по-полезни за вида като цяло, защото обогатяват генофонда му с нови гени. Новите гени означават и повече генетичен материал за действието на Естествения отбор.

Хидрата може да възстановява липсващи части от тялото си, като процесът се нарича регенерация. Ако един индивид се разреже на две части, всяка от двете ще регенерира и ще даде нов индивид.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!