post

Обикновена амеба (Amoeba proteus). Дизентерийна амеба

Към тип Саркомастигофори (Sarcomastigophora), подтип Саркодови (Sarcodina), клас Лобозни кореноножки, разред Същински голи амеби (Euamoebida) се числят както обикновената амеба (Amoeba proteus), така и опасната дизентерийна амеба (Entamoeba histolytica) – причинител на дизентерията. На долните изображения се вижда представител на първия вид и цистова форма на втория вид амеби.

Обикновена амеба - едноклетъчни животни

Обикновената амеба (Amoeba proteus)

Представителите на разред Същински голи амеби  обитават предимно застояли сладководни водоеми. Те са просто устроени лобозни кореноножки – едноклетъчни ( еукариотни ) организми. Това ще рече, че цялото тяло представлява една единствена клетка, която е отделена от околната среда посредством клетъчна мембрана (плазмалемата). Вътрешността на клетката е изпълнена от цитоплазмата, която представлява зол- или гелобразно вещество, в което се разполагат клетъчните органели и ядрото. Цитоплазмата се дели на две главни зони – външна хиалинна, непосредствено до мембраната – ектоплазма и вътрешна зона – ендоплазма. Формата на амебите е непостоянна и те образуват псевдоподи (лъжливи крачка) – цитоплазмени израстъци, с които се придвижват или хранят. Формирането и размерите на псевдоподите зависят от киселинността на средата.

Обикновена амеба

Обикновена амеба – клетъчно устройство

Хранене и храносмилане при амебата

Храната на амебите включва бактерии, едноклетъчни животни и растения, както и някои малки многоклетъчни. Около хранителната частица се издължават псевдоподи и я обгръщат, след което я включват в цитоплазмата, а около нея се образува храносмилателна вакуола. Последната се слива с лизозома, която носи в себе си смилателни сокове богати на ензими и започва вътреклетъчно смилане. Хранителните вещества преминават в цитоплазмата, а несмлените частици се изхвърлят в околната среда. Целият процес е познат под названието фагоцитоза. Приемането на вещества в течно състояние директно от средата на живот пък се нарича пиноцитоза.

фагоцитоза,амеба

Фагоцитоза – хранене на амеба

Дишане и отделяне

За клетъчните процеси, всяка амеба се нуждае от кислород и тя си го набавя направо от водата с цялата повърхност на клетката. По същия начин се отделя въглеродният диоксид. Отделянето на вредните вещества става с помощта на свивателна (съкратителна) вакуола. Тя служи като резервоар, който нараства до един определен момент, след което се допира до клетъчната мембрана и се съкращава (свива), а съдържанието ù се излива в околната среда. Свивателната вакуола участва и в регулацията на осмотичното налягане в клетката.

Размножаване при обикновена амеба

Ядрото на всички еукариотни клетки е носител на наследствената информация, като същото важи и за амебите. То е главният участник при размножаването на всяка еукариотна клетка. Конкретно при обикновената амеба, клетъчната маса нараства, генетичният материал се удвоява и започва просто клетъчно делене наречено митоза. Майчината клетка се прищъпва и разделя на две дъщерни клетки с идентичен геном. Това ще рече, че ако няма мутации, новополучените индивиди са идентични копия на родителския индивид. При различните амеби са наблюдавани три различни вида митотично делене (промитоза, мезомитоза и метамитоза), но в основата си те имат един и същи принцип.

амеба, митоза

Митоза – клетъчно делене на амеба

Много представители на този разред едноклетъчни животни могат да образуват цисти, които при засушавания и неблагоприятни условия на средата предпазват клетката от гибел.

Дизентерийна амеба

Някои амеби са безобидни, а други като дизентерийната амеба са опасни за човека и причиняват заболяването амебиаза (ентамебиоза, амебна дизентерия). Известни са над 300 паразитни вида по животните и човека. Най-патогенни са тези от род Entamoeba, към който принадлежи и споменатата вече Entamoeba histolytica.  Те имат едно ядро, но в цистната си форма образуват най-често 4 и по-рядко две или осем ядра.

Дизентерийна амеба ( Entamoeba histolytica ) - двуядрена циста

Дизентерийна амеба ( Entamoeba histolytica ) – двуядрена циста

В природата цистите попадат с твърдите изпражнения, а трофозоите (хранещите се амеби) с диарията. При температура над 37 градуса те загиват за часове (до 48), освен ако не се озоват в застоял сладководен басейн.

Заразни са само цистните форми, които могат да бъдат погълнати с неизмита храна, защото трофозоите умират от стомашната киселина. Веднъж попаднали в храносмилателния тракт, ексцистират четириядрени амеби в тънките черва, които се делят и се получават едноядрени форми, мигриращи в дебелото черво. Тогава гостоприемникът е амебоносител и може да заразява, но все още не е болен. Малките амеби (forma minima) се размножавават и инцистират, като отново образуват четириядрени цисти, които пак се изхвърлят в околната среда посредством изпражненията. Цикълът се затваря. Това е неинвазивната колонизация.

дизентерийна амеба

дизентерийна амеба – цикъл на развитие

Понякога при болестни или стресови състояния на заразения организъм, малките амеби започват да синтезират протеолитични ензими и атакуват чревните власинки и стени (според Центъра за контрол на заразните заболявания – САЩ). Храненето е съпроводено с бързо размножаване, нарастване и получаване на патогенен трофозоит – голямата форма (forma magna), която се храни с червени кръвни клетки. При наличието трофозоити гостоприемникът се смята за болен от ентамебиоза, макар че някои автори го приемат повече като следствие на заболяване, а не като причинител. Т.е. амебата не атакува червата както беше споменато по-горе а се храни само с кръвта от тях, която е резултат на изначалното заболяване или стресово увреждане. Това е чревната форма на заболяването. Съпроводена е с кървава диария и остри коремни болки.

В редки случаи болестта протича остро, като може да проникне в коремната празнина или в кръвоносните съдове.

амеба

амебен трофозоит фагоцитиращ еритроцит

В първия случай е възможно да се стигне до летален перитонит, а във втория да се заразят други вътрешни органи – черен дроб, бели дробове и дори амебите да навлязат в ликвора на мозъка. Това е извънчревната форма на заболяването. Интересено твърдение е, че според Центъра за контрол на заразните заболявания, инвазивният и неинвазивният са два неразличими отделни вида, а не две форми на един вид. Трофозоите също инцистират и се размножават идентично като forma minima.

Лечението на тази амебиаза става по два начина, но винаги от сертифицирано медицинско лице в специализирано болнично заведение за заразни заболявания. При асимптоматично лечение може да се използва паромомицин или йодокуинол. При симптоматично лечение и на двете форми на заболяването се препоръчва първо метронидазол и последващо третиране с паромомицин или йодокуинол.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!