post

Съдебният процес и обесването на Васил Левски

Обесването на Васил Левски е трагична страница в историята на българските национални борби за освобождение от турско робство. Пътят към „Голгота“ започва от мига, в който Дякона попада в ръцете на турските власти.

Съдебният процес преди обесването на Васил Левски

След залавянето на Апостола в Къкринското ханче, заптиите го отвели в Ловеч. Ловешките власти пък го отпратили към Велико Търново, от където бил транспортиран до София. Когато Васил Левски пристигнал на място, там вече го очаквала назначената специална комисия, чиято задача била да разследва арестуваните по обира на хазната в Арабаконашкия проход.

Състав на съдебната комисия

Али Саиб паша - Съдебният процес срещу Левски

Али Саиб паша

Комисията била в деветчленен състав и се председателствала от генерал Али Саиб паша, който бил и председател на държавния съвет в империята.

Шакир Бей - Съдебният процес срещу Васил Левски

Шакир Бей

Член на специалната комисия бил и майорът от генералния щаб на турските войски – Шакир бей

Друг виден участник в съдебния процес срещу Васил Левски, бил хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – член на държавния съвет към империята.

хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович - процесът срещу Васил Левски

хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович

На място към комисията били придадени още няколко знатни особи:

Дервиш Мустафа, Мехмед Селим – кавалерийски полковник, Саадулах Сърръ – член на окръжният съд.

Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца - процесът срещу Левски

Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца

Хаджи Мануил (Мано) Стоянов - съдебният процес срещу Васил Левски

Хаджи Мануил (Мано) Стоянов

В нея били включени и българските първенци: Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община и лицата Хаджи Мануил (Мано) Стоянов и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца.

Процесът

След като бил докаран в София, Васил Левски попаднал в ръцете на следователите. Той бил изкарван на разпит пред комисията шест пъти, като последният му разпит се състоял на 9 януари 1873г. По време на разпитите били провеждани и множество очни ставки на Левски с други дейци от организацията. За съжаление всички те издали Дякона и потвърдили неговата роля в революционното движение.

Конакът в София, където е провеждано следствието на арестуваните дейци на ВРО включително и Левски, фотография от 1879г.

Конакът в София, където е провеждано следствието на арестуваните дейци на ВРО включително и Левски, фотография от 1879г.

Ето и имената на хората, с които са проведени очните ставки: Дидьо Пеев; хаджи Станьо Врабевски; Петко Милев Страшника; Марко Йончев; Станчо и Станьо ХаджиИванови; Марко Йончев; Иван Лилов Фурнаджиев; Димитър Общи; Анастас Попхинов; Вутьо Ветьов.

Тъмницата в която е бил затворен Левски

Тъмницата в която е бил затворен Левски

Благодарение на техните разкрития на 14 януари 1873г., комисията която разледвала дейноста на революционния комитет предлолжила Апостола на Свободата да бъде осъден на смърт чрез обесване. Основание за присъдата били чл.55 ал.1; чл.56; чл.66; и чл.174 ал.2 от Наказателния закон на Турската империя:

Текстове от турския наказателен закон

Раздел втори:

За злодеянията и престъпленията срещу вътрешната сигурност на турската държава

Чл.55 Който посредствено или непосредствено разбунтува някои поданници на царското правителство или жители на турската държава, да въстанат с оръжие срещу правителството, или са извършили умишлено въстание, или наченало неговото изпълнение, се наказват със смърт.

Чл.56 Който стане причина да се въоръжи един срещу друг жители на турската държава или подбужда междуособна война, или грабежи, обири и опустошения в градове и села и на убийства, ако са извършени тези смущения, или да е било само наченало на тяхното извършване, се наказва със смърт.

Чл.66 който по площади, тържища и други публични места чрез речи, разпространение на ръкописи и печатни листа или по друг начин подбужда гражданите и жителите на държавата да извършват престъпления по настоящата глава, ще се наказва като извършителите на настоящите деяния.

Раздел седемнадесети:

За престъпленията, извършени срещу частни лица и налаганите наказания.

Чл.174: ал.1 Който би извършил человекоубийство, без предумишленост, осъжда се: на окови за 15-годишно време.

Васил Левски пред съда – Елка Захариева 1954г.

Васил Левски пред съда – Елка Захариева 1954г.

ал.2 Человекоубийството обаче, ако би се случило, когато той е извършил друго злодеяние, било преди извършването му, било после извършването му, или за извършване на някое престъпление, убиецът според закона се наказва със смърт.

Обесването на Васил Левски

поп Тодор Стоянов Митов обесването на Васил Левски

поп Тодор Стоянов Митов – очевидец на обесването на Васил Левски

Един от малкото българи присъствали на последните мигове от обесването на Васил Левски бил поп Тодор Стоянов Митов. Неговият силует може да бъде видян на горната картина, а изображението му на снимката до нея.

Ето разказът му записан от Захари Стоянов, вероятно след 1885г., в една малка тетрадка:

Левски от поп Тодора

Oбесен на 26 февруари вторник заранта рано. В казармата, която изгоря е бил затворен, на мястото, гдето се проектира Св. Ал. Невски – Вторник е бил пазарен ден, та за туй тогава го обесили – да види мало и голямо – В София все във вторник бесили – Мазхар паша благороден – Стоял на въжето до пладне – публика нямало. изповедта станала до самата бесилница – бил вързан с белекчета, прекръстил се, преди да приеме причастие. – Казал, че е свещенодякон – Че каквото правил, е мислел, че е за народа, и проси прошка от бога и от народа. Бил хладен, но малко заплакал(очите му се напълнили със сълзи). Признал че е убил в Ловеч момчето. Била му вързана главата. Закупан в гробищата на престъпниците, на североизточната страна от град София, гдето са сега казармите за конвоя, в един хендек. комисари: Али Саид паша и хаджи Иванчо – на Ахмед паша сватбата . . . (Левски отишел на гости в салона, 1871г.) Облечен бил на бесилката с дълга дреха (турски ямурлук). Нищо не говорил. Малко движение направил.

Тази тетрадка се пази в Народната библиотека ”Св. св. Кирил и Методий” ( НБКМ – БИА II А 8675)

Обесването на Васил Левски – Борис Ангелушев 1942г.

Обесването на Васил Левски – Борис Ангелушев 1942г.

Погребението на Васил Левски

Както за целия живот на Апостола, така и за неговата смърт се разказват различни спомени, затрудняващи съвременния изследовател. Не остава назад и въпросът за това, къде е погребан Васил Левски? Основен изследовател по темата е писателят Николай Хайтов.

Приживе той хвърля много усилия за развенчаване на тайната и отдаване на необходимата почит към гроба на Дякона. Ала уви, те все още не са се увенчали с окончателен успех и признание. Според неговите изследвания Апостола на Свободата е погребан в църквата “Света Петка Самарджийска” намираща се в подлеза на Цум.

вероятният гроб на Левски

вероятният гроб на Левски

Интересна е картината която описва Николай Хайтов. След обесването на Васил Левски и погребването му, трима са преките участници организирали откопаването на тялото и пренасянето му в църквата, където е погребан повторно:

Илия Лазаров Джагаров, Христо Хамбарков, поп Кръстьо Стоилов

Илия Лазаров Джагаров, Христо Хамбарков, поп Кръстьо Стоилов

Първият е Илия Лазаров Джагаров, който през 1876г. се включва в Ботевата чета.

Вторият е клисарят на черквата Св. Петка Самарджийска Христо Хамбарков, присъствал на последната изповед на Апостола.

Третият е поп Кръстьо Стоилов свещеник в църквата. Предполага се, че той организира погребението на Апостола.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *