post

Нерв. Устройство на нервите – видове и функции

Нерв е сноп от аксони, който подобно на кабел пренася нервни импулси от сетивните органи към нервните центрове и обратно. Нервите в тялото изграждат Периферната нервна система (ПНС), която включва в себе си нервите на гръбначния мозък, черепномозъчните нерви и нервните възли (ганглии).

Устройство на нерв

Всеки нерв e изграден от епиневриум, кръвоносни съдове и множество нервни влакна. Външният епиневриум е обвивка от съединителна тъкан, която предпазва нерва от увреждане. Пластът, който изпълва нерва по дължината му и разграничава другите негови компоненти, се означава като вътрешен епиневриум.

Кръвоносните съдове в един нерв осигуряват на нервните клетки крайно необходимите им хранителни вещества, кислород и други важни молекули. Нервните влакна представляват аксоните на сетивни или двигателни неврони, като влакната са опаковани по няколко в тръбовиден сноп, наречен фасцикул. Всеки фасцикул е обгърнат от слой съединителна тъкан, наречен периневриум. Отделните нервни влакна са обвити в обвивка – ендоневриум и са потопени в ендоневриална течност. Тя подобно на цереброспиналната течност в централната нервна система (ЦНС) има защитна функция.

устройство на нерв

устройство на нерв

В зависимост от това дали аксоните са покрити с веществото миелин, нервните влакна се раделят на амиелинови и миелинови, като освен по устройство те се различават и по някои свойства.

Амиелиновите нервни влакна нямат миелинова обвивка, поради което провеждането на нервните импулси по дължината им става с по-ниска скорост (няколко метра за секунда). Този тип нервни влакна са характерни за вегетативната част на периферната нервна система.

Миелинови нервни влакна

При миелиновите нервни влакна около аксоните на невроните са увити спирално израстъците на специални клетки, наречени Шванови клетки. Те са с малки размери, чиито мембрани са богати на миелин. Една шванова клетка може да миелинизира само един аксон. Миелиновата обвивка не е разположена по цялата дължина на нервното влакно, а на равни интервали  (около 1 мм).

Наблюдават се и малки немиелинизарани участъци от влакното, означавани като прищъпвания на Ранвие (също и възли). Прищъпванията на практика се получават между две Шванови клетки и са причината за по-бързото предаване на акционните потенциали (със скорост повече от 100 м за секунда), което става скокообразно от едно прищъпване на Ранвие към следващото по влакното.

устройство на неврон

устройство на неврон

Освен електроизолиращата функция, Швановите клетки имат и способност да подпомагат регенерацията на нервните влакна в случай на увреждане. Миелинизацията на аксоните, принадлежащи на нервни клетки в централната нервна система, се осъществява от олигодендроцитите (невроглия), но те нямат регенеративна функция и един олигодендроцит може да миелинизира с израстъците си едновременно няколко аксона.

Освен наличието на миелинова обвивка, диаметърът на нервното влакно също има значение за скоростта на провеждане на импулсите. По-дебелите влакна провеждат по-бързо от по-тънките.

Класификация на нервните влакна

Американските физиолози Джоузеф Ерлангер и Хърбърт Гасер, носители на Нобелова награда за физиология и медицина, са създатели на система за класификация на нервните влакна, основаваща се на комбинацията от тези характеристики.

В група „А” се отнасят най-дебелите и най-бързо провеждащи нервните импулси миелинизирани влакна. Проводимостта на такива влакна може да бъде нарушена от повишено външно налягане. Към група „B” спадат по-тънки и по-бавни миелинови влакна, чувствителни към липсата на кислород (хипоксия). В група „С” са амиелиновите нервни влакна с най-малък диаметър и съответно с най-ниска скорост на провеждане. Функциите на нервните влакна от последната група се повлияват най-силно от локални обезболяващи вещества.

Видове нерви

Класификацията на нервите се базира на различни техни характеристики. Така според посоката на провеждане на импулсите в нервната система нервите биват:

  1. Aферентни нерви – предаващи сигнали от сетивните неврони към централната нервна система;
  2. Еферентни нерви – които провеждат нервни импулси от ЦНС към ефекторни клетки в мускул, жлеза и др.;
  3. Нерви от смесен тип – в чиято структура има нервни влакна с аферентна и такива с еферентна функция;

Интересна особеност е, че в рамките на един нерв нервните импулси се предават по отделните нервни влакна независимо един от друг. Нервите се класифицират и по отношение на мястото на свързването им с централната нервна система. По този критерий се делят на гръбначномозъчни  и черепномозъчни нерви.

напречен срез на седалищен нерв

частични изгледи при напречен срез на седалищен нерв и спинален нерв (ЕМС)

Значение, патологични състояния и регенерация на нервите

Нервите имат изключително важна роля за нормалните функции на организма. Чрез провеждането на нервните импулси те осигуряват бързата обработка на информацията от околната среда и правилния физиологичен отговор от страна на индивида.

За да осъществяват безупречно тази функция, от голямо значение е физиологичната цялост на нервите. И най-малкото нарушение в структурата на нерва, особено на мембраните на влакната, може да възпрепятства провеждането на нервните импусли по нерва. Затова в случай на увреждане на периферната нервна система, резултатът често е обездвижване на част или на цялото тяло, както и други функционални нарушения.

Състоянията, при които са увредени структурата и функциите на периферната нервна система, се наричат периферни невропатии. Причините могат да бъдат генетични, в следствие на травма, инфекция, натряване с токсични вещества, при невродегенеративни заболявания и други. Според броя на поразените нерви състоянието се определя като мононевропатия – увреден е само един нерв, множествена мононевропатия, когато са засегнати няколко единични нерва на различни места, и полиневропатия в случаи на поражения в цяла област от съседни нерви.

В зависимост от функцията, която изпълняват увредените нерви, се различават сензорни, моторни и автономни невропатии. При автономните невропатии се поразяват нерви с вегетативни функции и затова увреждането може да предизвика смущения на важни процеси като съкращение на сърдечния мускул, уриниране, полова активност и други. При някои автоимунни заболявания като множествената склероза (MS), клетките на имунната система нападат и увреждат части от собствените нерви (в случая на MS се разрушава миелиновата обвивка на влакната).

Рискови фактори и регенерация на нервите

Рискови фактори, които повишават възможността от смущения в периферната нервна система, са алкохолизъм, излагане на невротоксини, диета, бедна на витамин В и др. Диабетът също се явява рисково състояние за нервите, тъй като може да доведе до смущения в кръвоснабдяването им. Оттам се стига до недостиг на глюкоза и кислород, което е пагубно за нервните клетки.

Въпреки уязвимостта на нервите, ПНС има по-голям капацитет за самовъзстановяване след увреждане в сравнение с невроните на централната нервна система. При поражение в нерва, главна роля за регенерацията на увредените нервни влакна имат Швановите клетки. След като макрофагите почистят чрез фагоцитоза останките от разрушените части на влакното,

Швановите клетки заедно с компоненти на екстрацелуларния матрикс и невротрофични фактори подпомагат възстановяването на аксона. Достатъчно е само тялото на неврона да е непокътнато. Ендоневриумът също има роля в регенерацията на влакната, като определя правилната посока за растеж на удължаващия се аксон. Скоростта, с която расте регенериращият аксон, варира. Два милиметра на ден е при по-малките нерви, а за големите достига до 5 мм.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!