post

Обявяване на независимостта на България

Независимостта на България, чието обявяване става на 22 септември 1908 година, е политически акт, посредством който българската държава става независимo от Османската империя царство.

Предпоставки за обявяването на независимостта на България

По силата на Берлинският договор от 1978 г., България е васална държава на Османската империя. С действията си в посока заобикаляне клаузите на международния акт българските правителства успяват в течение на годините да сведат този васалитет до една формалност.

Княжеството отказва да плаща ежегоден данък на империята. Изплаща се единствено източнорумелийския дълг, което е уговорено след Съединението. България има собствено министерство на външните работи и дипломатически представителства в други страни, създава собствена редовна армия и участва в международни конференции (все неща, които Берлинския договор не допуска).

Въпреки това, във формално отношение България все още не е независим международен субект. Заради този си статут тя не може да изгради напълно равноправни отношения с другите страни. Зависимостта в определена степен се отразява и на международния престиж на страната.

Освен това, все повече назрява идеята, че българската държава ще да се намеси в някакъв момент с военна сила в защита на сънародниците си в Османската империя. Причина за това са безплодните дългогодишни дипломатически преговори с Високата порта, които не дават необходимите резултати. Българите в Македония и Одринско продължават да бъдат преследвани и лишавани от елементарни човешки права. В този смисъл задължителен етап по пътя към една такава възможност е обявяването на независимостта на България.

Международната политическа обстановка и Великите сили

Поради гореизложените причини от началото на XX век, българският политически елит започва да води курс към окончателно отхвърляне на васалното си положение, като разбира се трябва да се изчакат благоприятните геополитически обстоятелства за едно такова действие.

независимостта на българия

Правителството довело до независимостта на България: От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, доктор Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев

На 16 януари 1908 княз Фердинанд утвърждава на власт правителство на Демократическата партия, начело с Александър Малинов в състав: Михаил Такев – министър на вътрешните работи, генерал Данаил Николаев – военен министър, Иван Салабашев – министър на финансите, генерал-майор Стефан Паприков – министър на външните работи и на изповеданията, Андрей Ляпчев – министър на търговията и земеделието, Никола Мушанов – министър на народното просвещение, а самия Малинов оглавява ресора обществени сгради, пътища и съобщения.

Новото правителство поема управлението в една сложна външнополитическа обстановка на Балканския полуостров. Силите от Централния съюз – Германия и Австро-Унгария поддържат добри отношения с Османската империя и се стремят към икономическо проникване на Балканите.

От своя страна държавите от Антантата (Съглашението) Русия и Великобритания се опитват да им се противопоставят, като се обявяват за радикални реформи в Македония в посока автономия – позиция, която е основата на външната политика на България, отстоявана от всички правителства след Освобождението. Съвсем логично е Княжеството да се осланя именно на тези две сили по пътя към отстояването на своите интереси.

Превратът на младотурците

Отношението на Англия към Османската империя обаче се променя, когато през лятото на 1908 офицерите от комитета „Единение и напредък“, по-известни като младотурци извършават преврат. Те принуждават султана да въведе конституционно управление и да състави ново правителство с тяхно участие. Великобритания разчита, че новите управници Турция ще променят външнополитически курс на страната и съответно английските интереси могат да бъдат защитени по-добре. Това я довежда до отказ от заявената по-рано реформена инициатива.

Радикалния шовинизъм с който си служат младотурците и отказът им да спазват договореностите по отношение на българското население, навеждат Княжеството на курс към независимост. Българския дипломатически агент във Франция – Димитър Станчов се среща в Карлсбад с руския външен министър Александър Изволски, за да разбере отношението на страната му. Получава съвета да изчака по-благоприятен момент. След обсъждания, правителството и монархът решават да отстояват независимостта в преговорен процес с Османската империя.

Обтягане на взаимоотношенията между сюзерена и васала

Междувременно обаче се случва друго едно събитие, което създава напрежение в българо-турските отношения. На 30 август в Цариград има гала-вечеря по случай рождения ден на султана, на която обаче българският представител Иван Ст. Гешов не е поканен. По този начин Високата порта иска да наблегне на българския васалитет и да смаже в зародиш амбициите за независимост на Княжеството. Демонстрацията обаче постига обратен ефект – Гешов е изтеглен от Цариград и отношенията между двете държави застават в мъртва точка.

Като капак на всичко на 5 срещу 6 септември същата година избухва железопътна стачка на служителите на компанията Източни железници, чиито линии минават през Османската империя и България. Правителството на Малинов се възползва от ситуацията и завзема силово всички отсечки на компанията по териториите на Княжеството.

Обявяването на независимостта на България

На 11 септември османското правителство дава заден и от императорското комисарство в София връчват на външния министър Паприков извинителна телеграма. Министърът, който е привърженик на преговорите с империята изпраща К. Хаджикалчов да преговаря в Цариград. Става ясно че Портата е съгласна да признае българската независимост, при условие че се сключи българо-турска военна конвенция.

Обявяване на независимостта на България - княз Фердинанд

Обявяване на независимостта на България – княз Фердинанд в центъра на преден план

По същото време обаче княз Фердинанд гостува в Будапеща, по случай юбилея на император Франц–Йосиф. Българският владетел използва момента да преговаря по актуалния политически въпрос. Последвалото развитие на събитията показва, че е срещнал благоразположението на своя домакин. На 21 септември князът пристига в Русе, а на следващия ден – 22 той е в старата столица Велико Търново. Там той с манифест обявява България за независимо царство.

Реакцията

манифеста за обявяването на независима България

манифестът за обявяването на независима България

Ден по-късно Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина и двете държави създават впечатление за координирана акция по нарушение на Берлинския договор. България се обръща с нота към Силите да признаят българската независимост – нито една обаче не бърза да го прави. Германия и Австро-Унгария настояват България да реши проблемите си с компанията „Източни железници“. Русия от своя страна предлага да се свика международна конференция и нейните съюзници Англия и Франция ги подкрепят в начинанието.

Турция разбира се реагира негативно при обявяването на независимостта на България – започват бойкоти на някои български стоки. Организират се антибългарски митинги в големите градове. Предприема се и частична мобилизация, но никой в този момент не вярва, че империята ще тръгне силово да решава въпроса. Още повече, че великия везир декларира готовност за преговори с българското правителство. Под тази идеята се обединяват и Великите сили и на 18 октомври министър Андрей Ляпчев отпътува към Цариград, за да отстоява българската позиция.

Османската империя иска от България да изплати източнорумелийския дълг, също да плати за собствеността на „Източни железници“, както и част от турския държавен дълг и оценява всичко това 572 млн. лв. От своя страна България е готова да заплати 42 млн. за железниците и 40 млн за източнорумелийския дълг, общо 82 млн. лв. Това е сметката която Ляпчев дава на великия везир преди да напусне имперската столица на 17 ноември.

На 9 декември България отправя циркулярна нота до Силите, в която ги моли за посредничество. Българската държава декларира турските искания за нереални и е готова да търси „други средства“ за решаване на въпроса (ясен намек за война). Правителството подхожда със самочувствие, защото ясно вижда, че статуквото няма как да бъде възстановено и времето тече в негова полза. По тази причина е отклонена поканата на Портата в края на месеца за подновяване на преговорите. Категорично е отхвърлено и турското искане в началото на 1909 г. за някакви териториални отстъпки.

Развръзката и утвърждаването на независимото Българско царство

На 17 януари идва руското предложение, което впоследствие довежда до решаването на въпроса. Русия предлага да изплати на Турция 125 млн. лв., които ще приспадне от турския дълг към себе си. В същото време България ще изплати 82 млн. на руснаците в срок от 50 години.

Всички се съгласяват на този вариант. На 3 март същата година в Петербург между външните министри на Русия и Турция – А. Изволски и Рифат паша е подписан руско-турски протокол за гореупоменатите 125 млн. Четиредесет милиона от тях са за данъка на Източна Румелия, 40 за железниците, 43 за турските държавни имоти в България и 2 млн. са за линията Белово-Вакарел, която българската държава експлоатира от времето на Стамболов.

На 6 април е подписан българо-турски протокол за независимостта на България, като на същата дата е подписан и българо-руски протокол. Ден по-късно Русия става първата държава, която я признава. Впоследствие това правят и останалите Велики сили, както и балканските страни.

Актът на обявяването и признаването на независимостта на България има голямо значение за българската държава. Тя вече е третирана като равна в международните отношения. Оттук нататък получава пълна самостоятелност във воденето на своята вътрешна и външна политика. Самата независимост е извоювана с твърдост, решителност и голямо дипломатическо майсторство от страна на българските държавници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!