post

Народният съд в България

Народният съд е извънреден съдебен орган (трибунал), действал в България месеците след 9 септември 1944 година при управлението на Отечествения фронт. Той си поставя за цел да накаже виновниците за участието на Царство България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт.

Народният съд търси отговорност и за репресиите провеждани от режима на цар Борис III срещу представителите на комунистическата съпротива. Подобни поствоенни трибунали има и в другите европейски страни. Но жестокостта и съдебният произвол, с които се водят част от делата, дават основание за критика и разнопосочни мнения по отношение на процесите.

Причини и условия за създаването му

Борис III и Адолф Хитлер

Борис III и Адолф Хитлер

На 1 март 1941 година България официално става съюзник на страните от Оста Рим-Берлин-Токио. Това е еманация на прогерманската политика следвана от цар Борис III. Налице са смекчаващи вината обстоятелства за подобно решение.

Една от причините за присъединяването към оста, е заплахата от дивизиите на Вермахта, концентрирани на северната българска граница. Освен това от България не се очаква да участва активно в конфликта. Отсъствието на преки военни действия, както и възможността за частично решаване на Българския национален въпрос се оказват решителни аргументи.

Въпреки това обаче, коалицията в която участва България отива към катастрофална загуба на войната. Последиците за българската държава в международния следвоенен ред,  се оказват страховити.

Именно поради тази причина, за страната е много важно да се разграничи по категоричен начин от прогерманската политика и съответно хората, които са я следвали. В програмната декларация на правителството на Отечествения фронт, изчетена на 9 септември 1944, е ясно изразено намерението за провеждане на народен съд. Той е насочен срещу „виновниците за прогерманската политика на България, обявяването на войната срещу Англия и САЩ и убийствата на българските антифашисти и патриоти„.

Изискване за подобен тип трибунали има към царството и в подписаното през следващия месец Московско примирие между България от една страна и САЩ, СССР и Великобиртания от друга. С този политически акт, скъсването с Третия райх е официално признато.

Подготовката

Още в първите дни, след като ОФ силово взема властта, са арестувани тримата регенти на малолетния цар Симеон II (Богдан Филов, княз Кирил Пресавски и генерал Никола Михов), почти всички министри от четирите правителства управлявали България във военния период (кабинетите на Б. Филов, Д. Божилов, И. Багрянов и К. Муравиев), народните представители, много военнослужещи и чиновници от държавната администрация.

Богдан Филов, Народният съд

Богдан Филов пред Народния съд; на малкото изображение – Филов заедно с Бенито Мусолини на посещение в Италия

Регентите и няколко министри са предадени на съветските власти на 12 септември. Те са откарани в Москва, тъй като първоначалната идея е била да бъдат изправени пред международен съд. В крайна сметка, след тримесечен престой в съветската столица, те са върнати в София.

На 24 октомври същата година е приета „Наредба – закон за Народния съд„, която дава юридическа основа на подготвяните трибунали. Една от задачите на този закон е да се справи с вълната от насилия и чистки, която се надига през есента на 1944-та. Тя е провеждана основно от представители на комунистическата партия и освен политическите мотиви, нерядко става дума просто за лично отмъщение. Не са рядкост и чисто криминалните проявления.

Неслучайно на 5-ти същия месец, Министерски съвет приема декларация, в която настоятелно зове да се спре с произвола и саморазправата. В нея се предупреждава за сурови мерки срещу провинилите се. Наредбата има за цел да наложи рамки в търсенето на възмездие и да въведе законови ограничения на процеса по политическо преследване.

Всички партии съставляващи Отечествения фронт (БРП(к), БРСДП, БЗНС „Пладне“ и „Звено“) са единодушни за нуждата от провеждането на Народен съд.

Народният съд – състави

Народният съд е разделен на общо тринадесет състава:

I върховен състав на народния съд се занимава със съдбата на регентите, министрите и царските съветници;

II върховен състав на народния съд е за народните представители;

III върховен състав на народния съд е за участниците в международната анкетна комисия, която обвинява СССР за кланетата във Виница и Катин;

IV върховен състав на народния съд е за военните дейци;

VI върховен състав на народния съд е за журналистите „пропагандатори на фашистката идеология“;

XII върховен състав на народния съд е за членовете на националистически, фашистки и военни съюзи от типа „Бранник“, Български национални легиони и т.н.;

В страната има и регионални състави по места.

Действие и решения на Народния съд

Първият състав на Народния съд открива заседанията си в съдебната палата на 20 декември 1944 година. Всички министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, които присъстват (с четири изключения) са осъдени на смърт. Такава е съдбата и на регентите и на почти всички царски съветници. Двама от министрите от кабинета на Констатин Муравиев са осъдени на доживотен затвор. Останалите получават едногодишна присъда или са оправдани.

Вторият състав на Народния съд, който провежда заседанията си в аулата на Софийския университет, осъжда 67 души на смърт от 110 подсъдими бивши народни представители.

Четвъртия състав на Народния съд осъжда на смърт близо 50 души.

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година са изпълнени смъртните присъди над бившите министри, регенти и царски съветници. Те са разстреляни до запустялата яма в Орландовци.

Общо в страната са проведени 133 процеса, като от подсъдимите са 10 919 души. От тях 2618 са осъдени на смърт, 1226 на доживотен затвор, 28 души на 20 години затвор, 946 души – 15 години и т.н.

Голяма част от присъдите обаче не са изпълнени в цялост. До края на годината, много от смъртните присъди са замени с доживотен затвор, а 896 души са помилвани. По случай обявяването на България за република в края на 1946 година още 1700 са амнистирани. Някои от присъдите са задочни, други не са изпълнени по неясни причини. В края на краищата изпълнените смъртни присъди са по-малко от половината – 1046.

Равносметката

нюрнберг, трибунал

обвиняемите във военнопрестъпления през ВСВ, пред трибунала в Нюрнберг

Народният съд или въобще провеждането на съдебни процеси над управлявалите България в периода 1941-1944 се оказва необходимо зло за легитимирането на страната пред света. подобно изискване е обусловено от редица международни фактори, това число и международният трибунал в Нюрнберг.

Българските управляващи обаче злоупотребяват с него и го използват за разчистване на политически сметки. В желанието си да ликвидира всякаква опозиция срещу новия политически курс, Комунистическата партия, която е основния двигател на процесите, проявава допълнителна жестокост.

Във воденето на трибуналите далеч не се следват стандартите в правосъдието. Няма осигуряване на адекватна защита и стриктно следване на законите. Липсва необходимата юридическа компетентност на съдиите и прокурорите.

Димитър Пешев, народният съд, българските евреи

Димитър Пешев – български политик противопоставил се на екстрадирането на българските евреи. Той е осъден от Народния съд и впоследствие оправдан.

Безогледна е партийно-политическата намеса в процесите. Политбюро многократно обсъжда присъдите и дава свое становище. Комунистическият лидер Георги Димитров, който по това време е в Москва, чрез радиограми наставлява какви наказания заслужават различните подсъдими. Организирани са митинги с „черни забрадки“, които също оказват безпрецедентен натиск върху вземането на съдебните решения.

Всичко това способства за получаване в някои случаи несправедливи и дори абсрудни присъди. Най-знаковият пример в това отношение е присъдата за „фашизъм и антисемитизъм“ над бившия заместник-председател на Народното събрание Димитър Пешев. В действителност, той стои в основата на спасяването на българските евреи от депортация в лагерите на смъртта. След година присъдата е отменена и Пешев е освободен заради застъпничеството на мнозина евреи.

Народният съд и до днес е много дискутирана и спорна тема в българското общество и предизвиква крайна поляризация в мненията. Обективната истина относно тези трибунали, най-вероятно ще остане скрита в сенките на историята.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!