post

Надбъбречни жлези – хормони: кортикостероиди, адреналин и норадреналин

Надбъбречни жлези – представляват чифтен орган с вътрешна секреция (ендокринни жлези) и участват в хуморалната регулация. Намират се върху горната част на бъбреците, откъдето произлиза названието им. Всяка жлеза е изградена от кора (кортекс) и сърцевина (медула). Тези две техни части се различават по ембрионален произход, устройство и функции.

Структура и функции на надбъбречната кора

надбъбречни жлези

надбъбречни жлези – разрез; източник: Анатомията на Грей

Кортексът или още кората на човешките надбъбречни жлези е мезодермално образувание. В нея се обособяват три отделни зони. Това са zona glomerulosa, zona fasciculata и zona reticularis. Zona glomerulosa се разполага в най-външната част на надбъбречната кора. Площта ѝ заема около 15% от общата площ на надбъбречната жлеза. В тази зона се синтезират минералкортикоидни хормони.

В междинната част на кортекса е най-обширната zona fasciculatа (до 50% от цялата жлеза). Zona reticularis се намира в най-вътрешния участък на кората. Zona fasciculatа и zona reticularis са отговорни за производството на глюкокортикоидните хормони (кортизол, кортикостерон) и половите стероиди (дехидроепиандростерон, андростендион) в надбъбречните жлези.

Хормони на надбъбречния кортекс

Всички хормони на кората на надбъбречните жлези са производни на холестерола. Основната част от прекурсорния холестерол постъпва в клетките от кръвта. След естерификацията му той се складира във везикули в цитоплазмата. При получаване на сигнал за производство на хормони, чрез серия от реакции от холестерола се получават различните хормони на кората.

В тези биохимични процеси участват много ензими на митохондриите и ендоплазмения ретикулум. В кръвта около 80% от глюкокортикоидните хормони се движат свързани с плазмени протеини. След края на циркулацията им в кръвния ток, глюкокортикоидите се метаболизират от черния дроб. По-голямата част от минералкортикоидния хормон алдостерон в кръвта е в свободна форма.

Ефекти на минералкортикоидния хормон алдостерон

Алдостерон е най-важният минералкортикоиден хормон в човешкия организъм. Има голямо значение за водно-електролитния баланс в тялото. Алдостеронът увеличава реабсорбцията на натриеви йони в бъбреците, слюнните и потните жлези и дебелото черво. В резултат на това се задържа и повече вода в екстрацелуларното пространство.

Действие на глюкокортикоидните хормони

бъбреци, надбъбречни жлези

бъбреци и надбъбречни жлези

Глюкокортикоидните хормони с най-голямо значение за организма са кортизол и кортикостерон. Тези хормони играят ключова роля в метаболизма на тялото. Освен това са необходими за изпълнението на функциите на много органи (имат пермисивно действие).

Рецепторите за глюкокортикоидните хормони са широко застъпени във всички тъкани. Това дава възможност на хормоните да упражняват своите ефекти практически върху целия организъм.

Глюкокортикоидните хормони стимулират чернодробната глюконеогенеза, липолизата и разграждането на протеините. Така осигуряват енергийни източници за организма при намален хранителен прием. В същото време глюкокортикоидите могат да увеличат натрупването на мазнини в някои области на тялото – корем, лице, шия.

Кортизолът влияе на поведението и настроението на индивида. При твърде високи кортизолови нива в кръвта, човек може да изпада в състояния на еуфория или депресия. В стомаха глюкокортикоидните хормони намаляват секрецията на мукус. Това е причината дълготрайното повишение в глюкокортикоидната концентрация да създава опасност от стомашна язва.

Кортизолът проявява противовъзпалително действие. Затова глюкокортикоидната терапия е често прилагана за потискане на имунни реакции след трансплантация или при алергии. Глюкокортикоидните хормони стимулират разграждането на костната тъкан от остеокластните клетки. По тази причина дългият прием на глюкокортикоидни препарати увеличава опасността от остеопороза.

От особена важност е участието на глюкокортикоидите в състояние на стрес за организма. Биологичният смисъл на повишения синтез на глюкокортикоидните хормони в стресови ситуации (физическо натоварване или емоционално напрежение) е увеличаване на енергийните ресурси на тялото. При хроничен стрес обаче се стига до прекалено високи плазмени нива на глюкокортикоидите за твърде дълъг период от време. Това води до патологични нарушения в организма.

Ефекти на половите стероиди на надбъбречната кора

Произвежданите в кората полови стероиди са предимно андрогенни (мъжки) хормони. Техният ефект е по-важен по време на феталното развитие на индивида. След раждането значението им намалява за сметка на тестостероновите ефекти. Дехидроепиандростеронът и андростендионът стимулират производството на протеини и растежа на организма.

Устройство и функции на надбъбречната сърцевина

Медулата при човешките надбъбречни жлези е с ектодермален произход. Ендокринната функция на сърцевината се изпълнява от хромафинните клетки. Тези клетки синтезират катехоламините адреналин (около 80%) и норадреналин (около 20%). Катехоламиновата секреция се повлиява от симпатиковите преганглийни неврони. Самата надбъбречна сърцевина по своята същност е видоизменен симпатиков ганглий.

Хормони на медулата

Прекурсор за синтеза на адреналина и норадреналина е аминокиселината тирозин. В клетъчната цитоплазма тирозинът се превръща в допамин. В гранулите на хромафинните клетки ензимът допамин-β-хидроксилаза синтезира норадреналин от допамин. Норадреналинът се метилира до адреналин в цитозола. Адреналинът и норадреналинът имат много кратък полуживот: циркулират в кръвта между 1 и 3 минути. Разграждат се от ензими в черния дроб и бъбреците.

Биологично действие на хормоните

Катехоламините повишават концентрацията на глюкозата в кръвта. Този ефект се постига чрез стимулиране на гликогенолиза и глюконеогенеза в черния дроб. Медуларните хормони от надбъречните жлези намаляват отделянето на инсулин от Лангерхансовите острови на панкреаса. Адреналинът повишава разграждането на липидите в мастната тъкан. Това води до наличието на повече мастни киселини в кръвта.

Функциите на хормоните на надбъбречната сърцевина също са свързани с отговора на организма при стрес. Отделянето на катехоламините от медулата е част от реакцията, известна като „бий се или бягай” (на англ. “Fight or flight”) и също цели да се осигури достатъчно енергия на организма. При състояния на страх и притеснение в организма се отделя повече адреналин. Повишената секреция на норадреналина се свързва с гнева и агресивните състояния.

Надбъбречни жлези – нарушения в хормоналната секреция

Ненормално завишената секреция на алдостерон от човешките надбъбречни жлези е позната като Синдром на Кон. У засегнатите индивиди се наблюдава хипертония заради задържането на голямо количество натрий и вода в извънклетъчното пространство.

Прекаленият синтез на глюкокортикоидни хормони от кортекса се означава като Синдром на Кушинг. Симптомите включват закръгляне на лицето (т. нар. „лунообразно лице”), стрии по корема и подкожни мастни депа в областта на шията („бизонска гърбица”) и торса. Същевременно се намалява мускулната маса на горните и долни крайни. Често болните страдат от високо кръвно налягане и остеопороза.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!