post

Младотурската революция от 1908 г.

Младотурската революция е осъществена като военно-съпротивителна инициатива от младотурското движение, което възниква в края на XIX век в Османската империя. То си поставя за цел да въведе конституционно управление в страната.

Болният човек на Европа

В края на XIX и началото на XX век Османската империя е изключително изостанала в сравнение с останалите европейски държави, както в областта на науката и културата, така и в степента на икономическо и политическо развитие.

Деспотичният султански режим задушава всяка възможност на населението да оказва влияние върху политическите решения. Това е причината в турското общество да се образуват съпротивителни групи, които целят да извоюват модерни тенденции за развитите в своята родина.

Създаване на младотурското движение

Движението на „младите турци“ се формира от средите на военните, предимно от младши и среден офицерски кадър. Названието „млади“ е използвано от много национални революционни движения в цяла Европа през XIX век. Най-популярното от тях е „Млада Италия“ на Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди взело участие при обединението на Италия.

През 1889 г. във Военномедицинското училище в Истанбул е основана тайната младотурска организация „Единение и прогрес“. Впоследствие се създават множество клонове предимно във военните и специализираните граждански училища.

Дейността на „Единение и прогрес“ обаче не остава дълго време скрита за управляващите в Истанбул. Те правят серия от разкрития и предприемат мащабни репресии срещу нейните представители. Младотурците са принудени масово да емигрират в чужбина. Към 1900 г. има само една организация, която продължава да действа в рамките на Османската империя.

Голямото мнозинство от емигрантите е концентрирано в Париж и през 1901 г. във френската столица те създават „Османско общество на единението и прогреса“. Това е което ги обединява е желанието за свалянето на деспотизма и въвеждането на конституционно управление. Много скоро те откриват филиали в редица европейски градове. Такива има и в София, Пловдив и Русе.

Противоречия в организацията

младотурската революция

Първият конгрес на младотурците

В началото на 1902 г. се провежда Първият младотурски конгрес в Париж. Той е свикан с идеята да изглади противоречията между различните фракции в движението, но довежда до точно обратното. Налице е първото сериозно разделение в младотурското движение.

От едната страна е „Обществото на прогреса и единението“ начело с Ахмет Риза бей, който си поставя за цел възстановяването на конституцията от 1876 г. и независимото съществуване на Османската империя. Като техни принципни противници се очертават от „Обществото на частната инициатива и децентрализацията“, водено от принц Сабатин. Те искат развитието на страната им да става по западноевропейски модел. Също считат, че намесата на Великите сили може да помогне за това.

През 1905/06 година в пределите на Османската империя се формират две нови младотурски организации – в Солун и в Дамаск. В основата им стоят хора от средите на военните и нтелигенцията. Те влизат във връзка с движението на Ахмет Риза и през септември 1907 г. в Париж се обединяват под името „Османско общество на свободата и единението„. В следващите месеци те започват сериозна работа за вербуване на военни от гарнизоните в Турция. Развива се и мащабна антиправителствена пропаганда сред населението.

Ахмет Риза, младотурците

Ахмет Риза

На Втория младотурски конгрес във френската столица през декември същата година се постигат конкретни решения за бъдещите действия. Младотурците са категорични че султан Абдул Хамид II трябва да бъде свален от трона. Подготвят се за въоръжена съпротива срещу режима му и моментът на младотурската революция наближава.

Началото на младотурската революция

Сериозната оперативна дейност сред военните дава своите резултати. Антиправителствените сили имат свои хора на най-високо ниво в Генералния щаб на османската армия: Мустафа Кемал, Исмет Иньоню, Кязим и други. В началото на 1908 г. все по-често се наблюдават бунтове и други прояви на неподчинение в отделни гарнизони в различните части на империята. Ясно е че подготовката на младотурската революция е в много напреднала фаза.

Тласък за „гръмването на първата пушка“ обаче дава външен фактор. В продължение на цялата 1903 г. в македонските провинции на империята протича реформера програма. Инициирана е от Австро-Унгария и Русия и има за цел да обезпечи правата на населението. Тъй като обаче тя не дава необходимите резултати, през юни 1908 г. в Равал (дн. Талин) руският император Николай II и кралят на Великобритания Едуард VII провеждат среща, целяща да разшири обхвата на реформите.

младотурската революция, ахмед ниязи

Ахмед Ниязи

Младотурците виждат в това заплаха за териториалната цялост на страната и решават да действат. На 3 юли майор Ахмед Ниязи от Ресна изпараща до султана писмо с искане за възстановяване на конституцията.

В следващите дни ръководителите на отрядите в Македония ги извеждат в горските райони. На 5 юли Ниязи бей прави обръщение към населението, с което призовава всички свои съотечественици, независимо от етноса и религията да се включат в съпротивата срещу деспотизма.

Въстаниците действително са посрещани доста положително от местното население в Македония, а фракцията на Яне Сандански във ВМРО открито ги подкрепя.

Развръзката

Султан Абдул Хамид II не може да разчита на никакви войски в Македония, тъй като огромната част от армията е на страната на младотурската революция. Малцината ръководители, които са му лоялни са много бързо ликвидирани. Затова той изпраща 27 батальона от Анадола в Солун, за да потушат въстанието, но те също припознават идеите на младотурците и се присъединяват към тях. Впоследствие султанът прави неуспешен опит да подкупи ръководителите на революцията с постове и пари.

На 23 юли се провежда многохиляден митинг в Битоля, на който се събират представители на всички народности в Македония. Развяват се плакати: „Свобода, равенство, братство, справедливост!“. Пред събралото се множество мюфтията, българският, гръцкият и арменскит епископ призовават народа да се закълне във вярност към конституцията. Прочетен е Манифест за провъзгласяване на основния закон и на същия ден той е провъзгласен в Солун, Скопие, Ресна, Серес, Драма, Петрич и т.н.

Тогава султанът се вижда принуден на 23 срещу 24 юли да публикува указ за възстановяването на конституцията. Последва свикване на парламента. На 27-ми в Истанбул се провежда масова демонстрация в чест на победата, организирана от военни и студенти.

Равносметката от младотурската революция

В резултат на процесите довели до младотурската революция става ясно, че упражняването на властта в Османската империя не може да проължава по старите начини и порядки. Обществото не иска да приеме мисълта, че в Новото време, неговите човешки, социални и национални права ще бъдат газени по старому. Това е и причината младотурската революция да се сдобие с такава масова подкрепа от населението и най-вече в Македония и Одринско.

Оттук нататък за ръководителите на младотурците предстои да докажат, че са подготвени да вземат участие в новата политическа система и пълноценно да гарантират правата в името, на които са призовали хората на въоръжена борба.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *