post

Цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330)

монограм на Михаил III Шишман

монограм на Михаил III Шишман

Михаил III Шишман Асен е български самодържец от Второто българско царство, който управлява от 1323-та до 1330 година. Той е първият владетел от династията на Шишмановците, който сяда на трона в Търнов. Загива от раните си след битката при Велбъжд.

Краткото управление на Георги II Тертер

След смъртта на цар Теодор Светослав Тертер, на престола в Търновград се възкачил неговият син Георги II Тертер през 1322 година. Той побързал да се възползва от конфликта между византийския император Андроник II и неговият внук и съимператор Андроник III, който се подвизавал из Тракия.

Българският цар навлязъл в тракийските земи с войска и скоро след това овладял Пловдив. Градът и местният гарнизон поверил на протостратора Иван (русина), след което се отправил към Адрианопол.

Българските войски били пресрещнати от тези на византийския император. Андроник III в поредица от сблъсъци съумял да изтласка българите. След решително сражение Георги II Тертер се намерил окончателно отхвърлен на север от Балкана. На следващата пролет младият цар се споминал ненадейно.

Възкачването на Михаил III Шишман на власт

 Михаил Шишман

сребърна монета от епохата на Михаил Шишман

Още по времето на Тертеровци във Видинското деспотство властвал деспот Шишман, чиито далечни корени могат да бъдат открити в знатните кумански родове. Той провел неуспешна военна кампания срещу сърбите през периода 1290-91-ва. Като резултат трябвало да търси мир със сръбския крал Стефан Милутин и за целта оженил сина си Михаил Шишман за милутиновата щерка Ана Неда. Подир смъртта на стария деспот владенията му преминали в ръцете на неговия син.

След преждевременната кончина на Георги II Тертер, болярите в Търнов се събрали, за да решат кой ще е новият венценосец. Те избрали видинския деспот за цар на България. Михаил III Шишман добавил към името си Асен, за да подчертае връзката си с династията на Асеневци, в чиито корени също може да бъде открито куманско потекло.

Първите ходове на новия владетел били насочени срещу Византия. Той събрал войска и се отправил срещу Андроник III, който в този момент обсаждал град Пловдив. Въпреки всичко до решителен сблъсък не се стигнало и градът паднал в ръцете на ромеите.

Андроник III Палеолог, Михаил Шишман

Андроник III Палеолог

Малко след това против армията на Михаил III Шишман бил изпратен оня същият Войсил, братът на Смилец и български родоотстъпник, който при река Скафида бил разгромен от цар Теодор Светослав. Войсил успешно ангажирал с военни сблъсъци българските войски до края на 23-та година. Но през 1324-та българският цар го разгромил и поел контрола върху Крънското деспотство.

Помирението

Много били бедите, които се струпали на Византийската империя. От изток османлиите били изгряваща сила, а от запад българите и сърбите създавали непрекъснати проблеми. Допълнително западните морски сили непрекъснато нападали и рушали византийската морска мощ. Василевсът Андроник II Палеолог се видял принуден да потърси мир с българския самодържец.

Теодор Светослав

Андроник II Палеолог

За целта на примирието Михаил III Шишман заточил в манастир жена си Ана Неда и се оженил за Теодора Палеологина – сестрата на съимператора, внучка на василевса и вдовица на цар Теодор Светослав. Мирът обаче струвал много на българите, като били загубени ключови тракийски и крайморски територии в това число градовете Пловдив и Созопол.

Сблъсъкът със сърбите

Една година преди Михаил III Шишман да стане български цар, за крал на сърбите бил коронован неговият шурей Стефан Дечански. Сръбският владетел имал сериозни амбиции и в спора между стария и младия византийски император взел страната на Андроник II. Това било в разрез с външната политика на българският цар, защото той подкрепял внука на беловласия василевс.

Допълнително отношенията между сръбския и българския владетел били обтегнати след развода на Михаил III Шишман с Ана Неда. Не помогнал и фактът, че Стефан Дечански бил женен за Теодора – дъщерята на българския владетел Смилец. Постепенно българо-сръбските отношения достигнали до нива на открита враждебност. Сръбският крал присъединил със сила земи от македонската област, които преди това принадлежали на ромеите и на българите.

Стефан Дечански

Стефан Дечански

През 1327 година взаимоотношенията между византийските императори също преминали точката си на кипене. Младият Андроник III побързал да си осигури подкрепата на българския цар, като двамата се срещнали в Черномен и сключили съюз. Той траял съвсем кратко, дорде на следващата година старият василевс абдикирал в полза на внука си.

Съюзниците се подоготвили за сблъсък помежду си в Тракия, но конфликтът бил предотвратен през 1329-та с взаимно договаряне. В резултат на него Михаил III Шиман загубил крепостта Букелон в Североизточна Тракия.

За да компенсира постоянните си неуспехи на югоизток, българският владетел решил да отвоюва голяма част от сръбските земи, в които се намирало и немалко българско население. Той решително отхвърлил всяка възможност за преговори със Стефан Дечански. В предстоящата кампания на запад, българският самодържец включил към силите си дори татарски и алански помощни отряди. Накрая сключил и военен съюз с василевса на Византия за общи действия срещу сърбите.

Битката при Велбъжд

По начален план българите трябвало да нападнат от изток сръбските земи, а византийците от юг. Когато Михаил III Шишман достигнал Видин, той неочаквано свърнал на юг, вероятно с цел да обедини силите си с тези на ромеите. Тази маневра била предугадена от сръбския крал и той взел единственото правилно решение – да бие враговете си поотделно.

При крепостта Велбъжд сръбските сили се укрепили и дочакали пристигането на българите. Двете армии били еднакви на големина и в продължение на няколко дни избягвали сблъсъка. Българските бранници усещали умора от дългия преход и царят не бързал да влезе в битка. Стефан Дечански от своя страна очаквал подкрепления от сина си Стефан Душан. Двамата владетели се срещнали и споразумяли за еднодневно примирие на 16 юли (стар стил) през 1330 година.

Но бъдещият велик сръбски крал Стефан Душан пристигнал по-рано от очакваното и затова баща му не смятал да отлага повече. Нарушавайки примирието, сръбските войски връхлетели връз българите. Крайно неразумно и твърде небрежно българските дружини били пръснати да събират храна из околността. Атаката и последвалата битка им дошла изневиделица.

Сърбите подсилени със значителен по големина отряд каталани, които били свирепи испански наемници още от времето на стария Андроник II Палеолог, надделели над българските войски и спечелили решителна победа. Византийският император така и не се намесил в конфликта. По време на сражението Михаил Шишман бил тежко ранен и попаднал в плен на сърбите заедно с много от войниците си.

Смъртта на царя

Българските военопленници били освободени, защото сърбите счели, че „не било прието да се поробват, защото са едноплеменни„. Михаил III Шишман обаче останал в плен, като три дни след битката се споминал от раните си. Той бил погребан в църкватаСвети Георги“ (дн. Македония).

Стефан Дечански настъпил незабавно срещу Търновското царство, но българските боляри поискали мир. Сръбският крал наложил условието за мира да бъде, неговият племенник и син на Ана Неда – Иван Стефан да се възцари у България. Властването на новия монарх траяло само година, когато бил отхвърлен от ловешкия деспот Иван Александър.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *