post

Междусъюзническата война

плакат на междузвездни войни

Междусъюзническата война (наричана още Втора балканска война) е военен конфликт от 1913г., който възниква между България и нейните доскорошни съюзници от Балканския съюз. Той е непосредствена последица от Първата балканска война и изхожда от невъзможността на държавите победители да разпределят по дипломатически път териториите, които съвместно са отвоювали от Османската империя.

Предпоставки за междусъюзническата война

В края на военния сблъсък от 1912, българската държава се изправя пред проблемното поведение на своите съюзници. То обаче има своите корени още в първите седмици на на Балканската война.

Отношенията със  Сърбия

Докато българската армия печели невъзможни победи на тракийските фронтове, постигайки пробив там където са концентрирани основните османски бойни сили, сърбите се възползват и безогледно окупират Вардарска Македония. Още тогава срубската държава грубо погазва клаузите на предвоенното споразумение с България. Те предвиждат кондоминиум (съвместно управление) в Македония, преди да бъде решена окончателната съдба на областта.

Сръбските окупационни власти имат изключително лошо отношение към всичко българско в Македония. Те закриват множество български училища и църкви, издигнати с цената на непрестанни борби на българския народ в годините на Възраждането. Обект на преследване и антибългарска пропаганда стават както дейците на ВМОРО, така и хора от мирното население.

Емблематичен става случаят в Скопие на 14 октомври 1912 г., когато сръбската армия влиза в града водена от престолонаследника княз Александър. Местното население ги посреща с цветя на Каменния мост в града. Князът се спира пред седемгодишната Василка Зойчева и я пита „Па ща си ти?“ (Каква си ти?). Когато тя отговаря, че е българка, той невъзмутимо ѝ зашлевява шамар. Това предизвиква вълна от възмущение в България. Народният поет Иван Вазов дори написва стихотворение за този случай.

Впоследствие Сърбия категорично отказва да се съобрази с предвоенните договорености за териториалното разпределение. Освен че са против всякакви дискусии за статута на т. нар. „спорна зона„, те искат да задържат и големи части от „безспорната“ зона в Македония. Сръбските власти аргументират поведението си с невъзможността да получат полагащите им се земи в Адриатика, поради лансираното от Италия и Австро-Унгария създаване на албанска държава. Сърбите също така обвиняват България, че не е изпратила достатъчно войски на македонския фронт.

Отношенията с  Гърция

Предварително споразумение за териториалното разпределение между България и Гърция няма, най-вече поради гръцката неотстъпчивост и липсата на време. Израз на гръцката нелоялност е голямото бързане в края на октомври, когато в резултат на сепаративна сделка с турците, те успяват изпреварят устремилата се Седма рилска дивизия и първи да влязат в Солун.

Напрежението в района продължава да тлее в следващите месеци, докато не се стига до открит въоръжен конфликт. На 20 февруари 1913 г. гърците атакуват разположените североизточно от града в Нигрита български части. След четиридневни боеве гърците са отблъснати. Въпреки тежкия конфликт, българското и гръцкото правителство успяват да се помирят поне формално. Съставена е смесена комисия, която да установи гранична линия.

Отношенията между двете страни обаче сякаш са окончателно влошени. Сбслъсъците в спорните райони на южна Македония припламват спорадично. Следващата голяма ескалация на конфликта е т.нар. бой при Ангиста от 9-10 май. Гръцката армия напада разположените в едноименното селище българи, с цел да придобие стратегическо превъзходство е региона. Те отново са отблъснати и не започват същински военни действия. Въпреки това, става безпощадно ясно, че противоречията между номиналните съюзници не могат да бъдат решени по дипломатически път. Междусъюзническата война става неизбежна.

Междусъюзническата война

междусъюзническата война

трагедията на българските войници

В началото на април българският министър-председател Стоян Данев търси посредничеството на Русия. Империята се бави с ангажимента си да наложи своя арбитраж. Руският външен министър Сазонов призовава българите към отстъпки. В същото време руският пълномощен министър в Белград Хартвиг насърчава сръбската агресия.

Междувременно, колаборацията между Сърбия и Гърция се засилва все повече. Двете страни са обединени от идеята да не допуснат една голяма България, която да заеме естествените си етнически граници. На 1 май те подписват военна конвенция насочена срещу българското царство. На 19 май, само ден след подписването на Лондонския мирен договор, сърбите и гърците сключват споразумение, с което си разпределят териториите в Македония, зад гърба на България.

В началото на юни Сърбия поставя ултиматум на България да приеме ревизия на договора. В Скупщината (сръбския парламент) се взема решение, че русият арбитраж ще бъде уважен само в случай, че не отнеме територии които те считат за част от своите жизнени интереси. А за такива по думите на депутата Драшкович, те намират земите във Вардарска Македония.

Сраженията

Провокиран от непрестанните сръбски безчинства в Македония, цар Фердинанд нарежда на ген. Савов да предприеме акция в Осоговско, с която да засили българските позиции на преговорите. Реално българското нападание от 17 юни е поредният епизод от пограничните сблъсъци в Македония. Сърбия и Гърция обаче координирано провъзгласяват България за агресор и предприемат настъпление. Доскорошните български съюзници са тези, които поставят началото на Междусъюзническата война на 23 юни.

Противниците влизат в схватка по долината на р. Струма и в подстъпите на Осоговската планина. След като Първа и Трета армия се включват в сраженията, сръбската офанзива в Царибродско е отблъсната и започва контрастъпление. В този исторически напрегнат момент обаче, румънската армия вероломно напада от север България. На 28 юни кралските румънски войски навлизат в Южна Добруджа. Междувременно на 30-ти турците се възползват от критичната ситуация и нахлуват в Тракия. България е напълно обкръжена. Премиерът Данев подава оставка с думите „Нашата политика фалира„.

Шокът за България е пълен. Новото правителство на Васил Радославов отчаяно търси посредничество за прекратяване на войната. Дори и в този момент обаче българската армия успява да прояви героизъм. На 8 и 11 юли съответно при Кюстендил и Калиманица са отблъснати сръбските атаки и е пресечена възможността те да стигнат до София и да диктуват мира от там.

Мирът

Бойните действия са прекратени в средата на юли и от 17 до 28-ми в Букурещ се провежда мирна конференция. България е пълна изолация и е принудена да направи тежки отстъпки.

По силата на Букурещкият договор, българското царство предава Южна Добруджа до линията Тутракан-Еркене на Румъния. Огромната част от Македония е анексирана и поделена между Сърбия и Гърция. За България остава само Пиринско и Родопите.

Според Цариградския договор, подписан с Османската империя на 16 септември, българската държава получава само Малкотърновско и Свиленградско в Източна Тракия. В Западната Тракия в българските предели остава територията между реките Марица и Места.

В резултат на Балканските войни, България успява да получи известно териториално разширение. Особено значение в стратегически план има излазът на Бяло море. Предвид амбициите и големите бойни успехи обаче, границите с които страната излиза от войната представляват огромно разочарование за всички българи. Голяма е болката произтекла от измяната на съюзниците и крушителния характер на Междусъюзническата война. Българската държава свива знамената, но остава с надеждата за скорошен реванш и окончателно решаване на Националния въпрос.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *